46. Публичност. Изключения. Непосредственост. Устност.

Основно начало на публичност (чл. 13 НПК)
1.Чл.20. Съдебните заседания са публични, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Разглеждането на наказателни дела в съдебната фаза на наказателния процес става в присъствието на публика. Това е проява на обществен контрол върху правосъдието, с което се създават предпоставки за:
- насърчаване на правораздавателния орган да спазва изисква¬нията на законите;
- осъществяване на превантивната задача на наказателно-процесуалната форма, в аспекта на генералната превенция на прес¬тъпността в страната;
- формиране на условия за развиване на обществените отношения по посока на укрепване на законността;
- стимулиране съда към съблюдаване правото на защита на гражданите и разкриване на обективната истина относно обстоя¬телствата по делото.
Публиката се състои от лица, граждани, които присъстват в залата на съда от откриване на съдебното заседание по делото до неговото приключване с обявяване на присъдата. Тези лица не са субекти на наказателно-процесуални отношения в конкретното наказателно производство и не изпълняват някаква процесуална функция - дори техническа или спомагателна. Публиката в общия случай няма каквото и да било отношение по съществото на спора, повдигнат пред съда с обвинението, което да предполага активно легитимиране и участие. При разглеждане на съдебното дело, лицата от публиката влизат в известни правоотношения със съда. Те имат право:
- да присъстват в съдебната зала;
- да искат разрешение от председателя на съдебния състав (респ. едноличния съдия в първоинстанционно гледане на делото}" да присъстват на съдебното заседание, провеждано при закрити врати;
- да искат отмяна на наложената им глоба
Съдът, от своя страна, е задължен да обезпечи възможност за присъствие на публика в съдебната зала и да се произнесе по иска¬нията на лицата.
Лицата от публиката носят задължения:
- да спазват реда в съдебната зала и да не препятстват по ка¬къвто и да било начин правилното провеждане на заседанието;
- да напуснат съдебната зала, когато бъдат отстранени, и да заплатят глоба, когато такава бъде определена.
2. Осъществяването на основното начало на публичност в съдебната фаза на процеса разкрива известни особености:
а) Публичността се отнася до делата в съда. Няма публичност в досъдебното производство. Съдебните заседания в ПРОИЗВОДСТвото по вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" ,"домашен арест", отстраняване на обвиняемия от длъжност и др. в досъдебното производство и при тяхното обжалване не предполага публично гледане на делото, тъй като става въпрос за съдебен контрол за съблюдаване правата и свободите на гражданите при прилагане на процесуална принуда.
б) Публичността се отнася до всички наказателни дела, от общ и от частен характер. Така е, защото публичността е процесуален принцип и неговото действие не може да зависи от характера на конкретно проявено престъпно деяние. Публичното гледане на съдебното дело е предвидено за първоинстанционото производство, за въззивното и за касационното производство като редовен способ за проверка на присъдите, както и за възобновителното производство като извънреден способ за проверка.
в) Публичността се проявява в дейността на всички съдилища в структурата на съдебната власт, предвидени в ЗСВ: районни, ок¬ръжни, апелативни, военни, военно-апелативен и Върховен каса¬ционен съд. Мястото на определен съд в организацията на съдебната власт не може да бъде критерий, съобразно който да се изключи действието на основното начало на публичност в пълен обем, щом става дума за съдебно гледане на делото.
3. Ограничения в действието на основното начало на публичност
а) Ограничения по силата на'закона:
- когато това се налага за запазване на държавна тайна;
- когато това се налага за запазване на нравствеността;
- когато по делото е привлечен свидетел, чиято самоличност се пази в тайна;
- с оглед персоналните особености на лицата, които не се допускат да присъстват в съдебното заседание: ненавършили пълно¬летие лица, които не са страни по делото или свидетели, въоръжени лица извън съдебната охрана, сержанти и войници, при разглеждане на дела срещу офицери от военните съдилища.
б) Ограничения по усмотрение на съда - когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. Във всеки отделен случай, по искане на заинтересуваните лица, съдът следва да предприеме ограничение с оглед съблюдаване на конституционно предви¬деното право на неприкосновеност на личния и семейния живот на гражданите.
в) Ограничението на публичността чрез правилото за "закрити врати", както и по усмотрение на ръководно-решаващия съд може да се отнася до цялостното гледане на делото в съдебно за¬седание или само до отделни съдопроизводствени действия (пре¬димно до извършване на отделни съдебни следствени действия -разпит, оглед, разпознаване и т.н.). Правилото "закрити врати" из¬ключва напълно участието на публика, освен в случаите, когато мярка се предприема за запазване на нравствеността или за неразгласяване на факти от интимния живот на гражданите; в тези две хипотези на съдебното заседание могат да присъстват лицата на които председателят на състава (едноличният съдия) разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим, но при съхраняване на законовото ограничение с оглед персо¬налните особености на определени лица (непълнолетни, въоръжени лица, сержанти и войници).
Във всички случаи присъдата се обявява публично. Когато се налага мотивите на присъдата да бъдат изготвен и обявени по-късно то публично се обявява диспозитивът.
2. Непосредственост. Съдът и органите на досъдебното произ¬водство основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в посочените от НПК случаи. Това изисква да не се допуска подмяна на първичните до¬казателства с производни, а ръководно-решаващият орган непоредствено да оглежда местностите и предметите от значение за делото, когато това се налага. Непосредственото възприятие благо¬приятства формирането на лично, вътрешно убеждение на държав¬ния процесуален орган по фактическите и правните въпроси на делото.
3. Провеждането на непосредствено и устно наказателно про¬изводство е правило, обща хипотеза, която търпи множество насоки:
- когато в производството по наказателни дела участва свиде¬тел със скрита самоличност, при което неговите показания се дават единствено и само в писмен вид без свидетелят да ги подписва, самоличността му се обозначава с иден¬тификационен номер, разпитът се извършва тайно, свидетелят не може да участва в очна ставка;
- когато експертът дава заключението си в писмен вид или се използва заключение на експерт, дадено в предходен стадий на процеса;
- когато по в съдебно заседание се прочитат обяснения на обвиняемия и свидетелски показания, дадени по същото дело на досъдеоното производство пред съдия или пред друг състав на съда;
- когато в съдебно заседание се прочитат протоколите за оглед, освидетелствуване, претърсване и изземване, следствен експери¬мент, разпознаване на лица и предмети, както и приложени по делото документи;
- когато в производството се четат протоколи за извършени действия по разследване или съдебни следствени действия от други процесуални органи при условията на делегация или от органи на друга държава, при осъществяване на съдебна поръчка:
- когато производството е задочно, т.е. извършва се в отсъст¬вието на обвиняемия по делото (на няколко от обвиняемите).
Ограниченията в непосредствеността и устността се налагат предимно с оглед спецификата на определени процесуални действия.
4, От основното начало на устност и непосредственост на процесуалната дейност произтичат законовите изисквания за неизменност на съдебния състав и непрекъснатост на съдебното заседание.
а) Неизменност на състава на съда (чл, 257 НПК). Делото се разглежда от един и същи състав на съда, от започването до завършнането на съдебното заседание. Правилото се отнася както до състава от съдии и съдебни заседатели, респ. само от професионални съдии, така също до едноличния съд при първоинстанционното гледане на делото.
Когато член на съдебния състав не може да продължи да участва в разглеждане на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало. По този начин нововстъпилият член ще може да се запознае с въпросите на процеса и да участва непосредствено в цялостното гледане на делото. Така, обаче, производството значително се забавя, налага се повторно извършване на реализирани до момента процесуални действия. С цел избягване на това неудобство за процеса, в случаи с фактическа и правна сложност, е въведен институтът на запасните съдии и запасните съдебни заседатели (чл. 259 НПК), които:
- отговарят на всички законоустановени изисквания за заемане на длъжност "съдия", респ. "съдебен заседател":
- назначени са на тази длъжност по реда на ЗСВ;
- присъстват при разглеждане на делото от началото на съдеб¬ното заседание:
- привлеченият запасен съдия или съдебен заседател има в конкретното съдопроизводство права на член на състава, освен правото да взема участие в съвещанията и в постановяването на
процесуални актове на съда.
Встъпването на запасен съдия или съдебен заседател в съдебния състав, при заместване член на този състав, се реализира като правна фикция – приема се, че колективният правораздавателен орган е непроменен и разглеждането на делото може да продължи до постановяване на окончателния за стадия процесуален акт.
б) Непрекъснатост на съдебното заседание (чл. 258 НПК). След изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, членовете на състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат други дела. С оглед на това:
- съдът не може да отлага постановяването на присъдата. Когато делото е сложно от фактическа и правна страна и се налага писането на мотиви на присъдата да ангажира значително време, то съдът произнася диспозитива на присъдата, а мотивите се излагат в определен срок след това (чл. 306 НПК);
- правилото за непрекъснатост на заседанието не отрича въз¬можността то да бъде прекъсвано за почивки и пренасрочвано за друга дата;
- правилото се отнася до съда като състав от съдии и съдебни заседатели, респ. само съдии, а също до едноличния съдия в първа инстанция.
Нарушаването на изискванията за неизменност на съдебния състав и непрекъснатост на съдебното заседание се отразява върху валидността на процесуалната дейност с оглед възникване на проце¬суален порок - съществено нарушение на процесуалните правила.