45. Разкриване на истината в наказателния процес. Оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение.

Истината в наказателния процес - Чл.13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.
(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Достигането на истината относно деянието и дееца (разкри¬ване на престъплението и разобличаване на виновните) е фактическа страна на непосредствената задача на наказателния процес.
а) Процесуалното познание е клон на човешкото познание. В производството по наказателни дела то е насочено към установяване на релевантните фактически обстоятелства от предмета на доказване и преди всичко, отнасящите се до състава на престъпление. В наказателния процес въпросът за истината не се разглежда откъм нейния характер: абсолютна или относителна. Традиционно в наказателно-процесуалната теория истината се схваща като пълно, точно и адекватно, проверено в практиката отражение на интересуващите процеса факти и обстоятелства. Фокусирането на вниманието на процесуалния орган върху важните за процеса белези на събитието на престъплението дава целенасоченост и системност на развиващото се по делото познание. Така не се допуска разпиляване усилията на ръководно-решаващия орган за установяване на абсолютно всички страни и свойства на фактическите обстоятелства.
б) Процесуалното познание е строго формализирано, то се постига по реда и със средствата, предвидени в наказателно-процесуалния закон. Формата е гаранция за достигане на обективно-истинно знание. Общата воля на закона за реда на формиране процесуалното становище на субектите на процеса следва да бъде съблюдавана във всеки процесуален момент от органа, който ръководи наказателното производство. В тази насока се извършва оценка за допустимост на доказателствените средства и на способите за събиране и проверка на доказателствени материали. Не са допустими за използване в процесуалното познание способи за натрупване на знание, които не са законоустановени, т.е. по отношение на тях няма достатъчна научна и практически приемлива аргументация.
2. Познавателният процес, който протича в рамките на едно наказателно производство, се осъществява в сложно взаимодействие на различни фактори от обективно и субективно естество. Най-общо и условно процесуалното познание протича като преход от онтологическо към гносеологическо ниво и от гносеологическо към психологическо ниво на познавателна активност.
На онтологическо ниво, плоскост на осъществяване на опреде-лени фактически обстоятелства, се реализира събитието на престъплението. То се проявява такова, каквото е - останала в миналото обективна даденост с определена характеристика. Престъпното дея¬ние е оставило следи, въз основа на които е възможно в логически ред да се направят изводи за интересуващите процеса свойства, белези на състав на престъпление.
На гносеологическо ниво познаващият субект формира изводи за фактическите обстоятелства на престъплението. Изводът може да бъде истинен или неистинен, да съответства или да не съответства на обективното проявление на престъплението в действителност.
На психологическо ниво държавният процесуален орган формира свое отношение, убеждение относно качествата на достигна¬тото знание - истинно или неистинно, в съответствие с това установява наличието на основание за постановяване на процесуален акт и се произнася в този смисъл.
При започване на наказателно производство, обикновено, няма достатъчно фактически материали, следи от престъплението, които да аргументират увереност у държавния процесуален орган в правилността на напра¬вите от него изводи, заключения. С напредването на процесуалното развитие и натрупването на повече сведения относно процесното деяние, органът постепенно добива сигурност относно познавателната стойност на сложилото се у него становище.
Законодателят е създал специализиран процесуален меха¬низъм за реализиране на задачата за разкриване на обективната истина - доказването. Определящо в доказването като процесуална дейност е откриването, навеждането, представянето, събирането, фиксирането, закрепването и проверяването на фактически материали - следи от престъпното деяние.
При доказването, с помощта на доказателства - следи от престъпното деяние и чрез боравене с логически операции, се осъщест¬вява преход от онтологическо към гносеологическо ниво на познавателна активност. Ръководно-решаващият орган формира в съзна¬нието си определена представа за престъплението, съставя своя процесуална позиция. Връзката между нива и тяхното осъществяване се извършва чрез обосноваване. Обосноваването означава съответствие на изводите на процесуалния орган на доказа¬телствата, фигуриращи по делото. Наличието на такова съответст¬вие е индикатор за правилност на направените от държавния процесуален орган заключения. Обратно, липсата на обоснованост пос¬тавя под съмнение достигането на ооективната истина. За. необоснованост говорим, когато заключенията на ръководно-решаващия орган не намират опора в достатъчно доказателства, не произтичат от наличната доказателствена съвкупност (поради преиначаване значението на отделни доказателства или на тяхната съвкупност -преувеличаване или принизяване) или въобще не се подкрепят от каквито и да било доказателствени материали. Необосноваността в изводите на ръководно-решаващия орган се пренася като проце¬суален дефект в постановените от него актове и това дава основание на контролната процесуална инстанция да извърши установената от закона интервенция: да отмени, да измени, да върне делото за ново гледане с даване на задължителни указания и т.н.
За всички обстоятелства от предмета на доказване или само за част от тях въпросът за наличието на обосновано фактическо установяване се поставя в различни процесуални моменти на едно дело поразличен начин. Това произтича от специфичната цел и "предназначението на отделни стадии и етапи на процесуално разви¬тие. В началото на наказателното производство законът изисква доказателствата да обосновават предположение относно битието на определени обстоятелства, отнасящи се до състав на престъп¬ление: предварителното производство се образува с предположение за извършено престъпление, обвинението се повдига от следовател с предположение за виновността на определено лице за извършване на процесното деяние, гражданският ищец се конституира с предпо¬ложение че е увреден от престъпното деяние и т.н. Това означава, че релевантните фактически обстоятелства са обосновано устано¬вени с определена степен на вероятност. Тази вероятност е достатъчна, за да формира основание на определен процесуален акт: постановление за образуване на пред¬варително производство, постановление за повдигане на обвинение, съдебно определение за конституиране на граждански ищец.
Законодателят е приел, че не е състоятелно да се иска още в началните етапи на наказателното производство (образуване на предварително производство, повдигане и предявяване на обвине¬нието, даване ход на делото в заседание на първоинстанционния съд да бъдат налице достатъчно доказателства-следи на престъп¬лението, посредством които категорично да се обоснове истинен извод.
НПК изисква пълно доказване на всички обстоятелства от предмета на доказване, във връзка с престъпното деяние. Това означава, че наказателният процес третира като релевантно от процесуална гладна точка истинното знание, когато то е напълно и достоверно обосновано с необходимите и достатъчни доказателствени материали. От това следва, че истинността на знанието е обективно качество на съответствие на убеждението на процесуалния орган на осъщественото в обективната действителност деяние (действие или бездействие).
4. Когато разглеждаме обективната истина, имаме предвид обективно-истинно знание. Познаващият процесуален субект взема решенията си, включително прави оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение. Това гарантира неговата възмож¬ност по конкретно дело да реализира истинно фактическо устано¬вяване в пълно съответствие на осъщественото в обективната реал¬ност събитие на престъплението. Но вътрешното убеждение на органа не може да бъде извънсубективен, сигурен индикатор, критерий за истинност на неговите знания. Критерият за достигната обективна истина трябва да бъде обективен според естеството си и да не зависи от волята на субекта, който моделира своите представи и формира изводите си. Такъв критерий е процесуалната практика – многократно повтарящи се фактически положения; тя се образува в резултат на дългогодишния опит на държавните процесуални органи по започване и водене на наказателни производства.
5. Съдържащото се в основното начало на разкриване на обективната истина изискване е адресирано до съда и органите на досъдебното производство. В това отношение е важно следното.
а) Държавните органи имат компетентност в сферата на борбата с престъпността;
б) Държавните органи започват и водят производството по всякв едно наказателно дело. Те организират и провеждат процеса в съответствие с уредената в закона наказателно-процесуална форма;
в) Държавните органи постановяват междинните и окончател¬ните за определени процесуални стадии процесуални актове. В тях те отразяват равносметката от воденото наказателно производство и резултатите на своите усилия да установят истинно обстоятелствата от предмета на доказване;
г) Държавните органи служебно дирят обективната истина в процеса. В това отношение те са служебно ангажирани да извършат доказване и фактическо установяване, резултатите от което влагат в съответен акт.
Оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение (чл. 14 НПК)
1. Важна предпоставка за реализиране задачите на наказателния процес по чл. 1 НПК е оценката на доказателствените материали и вземането на решения от държавния процесуален орган. В тази насока съвременният наказателен процес е утвърдил метода_на_вътрешното убеждение. Във всяко наказателно производство се цели правилно изясня¬ване достоверността, доказателствената сила и значение на всяка единица доказателствен материал и на цялата тяхна съвкупност. От това пряко зависи разкриването на обективната истина и недопуска¬нето на съдебни грешки.
2. Вътрешното убеждение е елемент на вътрешния свят на човека и се разглежда от философията, психологията и др. отрасли на научното познание. В наказателно-процесуалната теория и практика то се дефинира с оглед особености в субективен и извънсубективен план.
а) От субективна страна, вътрешното убеждение се отнася до формиране на определен извод, заключение, представа у процесуал¬ния орган. В този смисъл убеждението е:
- увереност, респ. неувереност в качествата на доказателствените материали, проява на субективно психологическо отношение спрямо истинността на фактическото установяване и вероятността или достоверността на неговото обосноваване;
- наличие, респ. липса на съмнения, колебания относно състоя¬телността, правилността на достигнатото процесуално познание като психическо състояние;
- емоционално-волева готовност за предприемане на проце¬суални действия и постановяване на определен процесуален акт. Тя се изгражда в зависимост от наличието на увереност и съмнения по установеността на фактическите въпроси по делото и правилността на наказателно-правната оценка.
б) От обективна страна, вътрешното убеждение в производството по наказателни дела се характеризира откъм неговите обективни ограничители, детерминанти. Убеждението на процесуалния орган следва да бъде съобразено с няколко фактора с извънсубективно естество;
- наличните по делото доказателствени материали. Като следи от престъпното деяние, елементи на обективната действителност, фактическите данни-доказателства следва да бъдат фиксирани, съб¬рани, проверени и възприети от процесуалния орган такива, каквито са били осъществени по определено време, на определено място. Съдът и органите на досъдебното производство трябва правилно да разберат значението на всяко доказателство и на доказателствената съвкупност и да направят съответни изводи. Грешките, преиначаването, допуснати при това от познаващия субект, се отразяват на окончателно формираното знание, като го правят необосновано;
- закона - НК и НПК - законът трябва да бъде прилаган точно и съответно, пряко, а в случай на нужда - тълкуван и прилаган по аналогия. Държавният процесуален орган трябва да направи наказателно-правна оценка на процесното деяние в съответствие със съставите на престъпление от особената част на НК и предвид правилата на неговата обща част. Наказателно-процесуалният закон урежда реда, по който следва да бъде осъществено производството по всяко дело, при което ръководно-решаващият орган да изгради у себе си обосновано вътрешно убеждение; в тази насока са нормите за извършване на действия по разследване и съдебни следствени действия, поредността на етапите в съдебно заседание, редът за постановяване на присъдата при тайно съвещание на съдебния състав. В частност, НПК е предвидил изрична норма, изключваща формалните доказателства в нашия наказателен процес: доказа¬телствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила;
-практиката - практиката по наказателните дела (опит, специализирани знания), следва да бъде съблюдавана при формиране убеждението на съда, прокурора и разследващия орган. В това отношение особено съществено е значението на тълкувателната практика на висшата съдебна инстанция у нас, тъй като тя е предназначена да внася единство в дейността на държавните процесуални органи като обоб¬щава тяхната непосредствена процесуална дейност, дава тълкуване и указания за избягване на спорни и противоречиви решения на конкретни въпроси, по конкретни дела;
- правилата на здравия разум (логиката). Тяхното несъблюдаване всякога води до необосноваттост в изводите на органа.
3. Мотивираност на вътрешното убеждение. Това задължение се отнася до всички процесуални органи, във всички стадии на производството по наказателни дела. Отделно от това КРБ изисква съдебните актове да бъдат мотивирани (чл. 121, ал. 4). Мотивите афишират постигнатото от ръководно-решаващият орган вътрешно убеждение досежно стойността на доказателствените материали (кои доказателства кредитира с доверие и кои не), установяването на релевантни по делото фактически обстоятелства и прилагането на наказателния закон. Предназначението на мотивите е в две насоки:
- възможност на контролните процесуални инстанции да извър¬шат проверка за обоснованост и законосъобразност на постановения процесуален акт, състоятелността и правилността на направените в акта заключения:
- самоконтрол. Когато излага в писмен вид мотивите на процесуалния акт, решаващият орган преосмисля отново качествата на достигнатото знание, заключенията, които се налагат от наличната по делото додоказателствена съвкупност, правните аргументи на заетата от него позиция по правната квалификация и определяне на наказанието и т.н.
Изискванията за мотивираност и за обоснованост на процесуалните актове са в тясна връзка. Обосноваността, като съответствие на процесуалното знание на доказателствата предвид правилата на логиката, е качество на процесуалния акт, което се разбира при "Прочитане мотивите на акта. Но докато обосноваността се отнася само до фактическото установяване на предмета на доказване, то мотивите съдържат изводи както за фактически въпроси на делото, така също и по въпросите от юридическо естество (наказателноправна квалификация и определяне на наказание от системата на чл.37/НК.
В този смисъл мотивите дават възможност да се разбере равносметката от извършването на множество процесуални действия по събиране и проверка на доказателствени материали, достигане на определено знание и влагането му в съответния процесуален акт.
4. Основното начало на оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение е в неразривна връзка с независимостта на съда и органите на досъдебното производство и подчинението им само на закона. По вътрешно убеждение може да действа независи¬мият процесуален орган. Той не е обвързан по какъвто и да било начин по волята на други органи и лица да заема определена проце¬суална позиция по същество на делото и съблюдава единствено волята на закона.
Устност и непосредственост. Чл.18. Съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Чл.19. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите, предвидени в този кодекс.
В съответствие с това всички обяснения, показания, изказвания в наказателния процес трябва да бъдат направени в устна форма като условие за действителност. В съдебно заседание исканията, бележките и възраженията на страните трябва да бъдат направени устно, а когато са фиксирани в писмен покумент, се прочитат. По този начин се дава възможност ръководно-решаващите и другите субекти на процеса да бъдат пряко осведомени при тяхното участие в делото за развитието на доказа¬телствения процес и за процесуалните позиции на другите участници, във връзка с въпросите на делото.
Изискванията за устност не изключват документирането в производството по наказателни дела, защото:
- така се закрепват осъществените процесуални действия, при което контролният орган може да прави изводи за тяхната валидност или ПОРОЧНОСТ;
- материализират се (в процесуален смисъл) събраните и проверени доказателствени материали: в протоколи за претърсване, оглед, в протокол от съдебното заседание и т.н.;
- процесуалните актове трябва да бъдат писмено оформени. За тях законът изисква да притежават определени реквизити и да бъ¬дат задължително мотивирани (да съдържат писмени мотиви);
- процесуалните актове маркират определени етапи в развитието на наказателното производство, особено що се отнася до действията по хода на делото.