44. Правото на защита. Процесуални гаранции за правото на защита.

Право но защита на гражданите (чл. 15НПК)
Чл.15. (1)Обвиняемият има право на защита.
(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.
(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал.2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.
(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.
Докато компетентните държавни органи са длъжни да образуват и водят наказателен процес винаги, когато са налице законоустановените предпоставки, то гражданите участват в производството на наказателни дела по собствено же¬лание, в зависимост от вижданията си за отстояване на непосредстве¬ни лични процесуални интереси. В тази връзка правото на защита генерира процесуална активност на гражданите, като им предоставя множество процесуални възможности. Правото на защита е сложно, комплексно право, включващо в съдържанието си различни процесуални права. Като субективно право, всяко процесуално право на гражданите трябва да бъде осъществено посредством конструиран от закона процесуален механизъм: в наказателното производство правата за участие в процеса се реализират посредством използване на законоуредени процесуални средства. Чрез средствата всеки гражданин е в състояние да упражни своите права.
Характерно е, че законът изисква на гражданите да се пре¬доставят всички необходими процесуални средства. Това е абсолют¬но задължителна предпоставка, за да може да се приеме за валидно осъществяването на всяко процесуално действие. На това законово изискване може да се погледне от различен зрителен ъгъл.
а) Императивът, вложен в нормата на чл. 15 НПК,_е насочен към държавните процесуални органи, които водят процеса и решават неговите въпроси в съответния процесуален стадий. Те са адресат на нормената воля, едновременно оправомощени и задължени да изпълняват това законово изискване.
б) Държавният процесуален орган няма правомощие по своя преценка да лишава гражданин в определено процесуално качество от процесуални права и процесуални средства, например като санк¬ция за неправомерно поведение в процеса.
в) Ръководно-решаващият орган трябва да предостави на граж¬даните всички средства, уредени в процесуалния закон. Всеки гражданин трябва да бъде в състояние във всеки един момент на делото да упражни комплекса процесуални права чрез използване на съот¬ветните на правата процесуални средства.
г) Нарушаването на закона по отношение на това негово предписание води до ограничаване правото на защита на гражданите (обви¬няемия, пострадалия) и непременно се третира като съществено на¬рушение на процесуалните правила - касационно основание за отмяна на присъдата. Това означава, че държавата разглежда в единство въпросите за защита на държавните правосъдни интереси и зашита правата и интересите на гражданите в процеса;
д) На задължението на ръководно-решаващия орган съответства право на гражданите да изискват предоставянето на всички процесуални права и процесуални средства, а в случай на отказ - да обжалват незаконосъобразните и необосновани актове.
е) Задълженията на държавния орган и правата на гражданите съгласно разпоредбата на НПК, са валидни, само ако се претендира защита на права и законни интереси на гражданите. Правата на гражданина уреждат неговия статут съобразно действа¬щото законодателство (граждански, икономически, политически права, свободи и т.н.), а законните му интереси са положения относно неговата правосубективност, неговата правна сфера: законните ин¬тереси не са законоустановени права, но законът ги защитава отдел¬но. Законен е интересът на гражданския ищец да получи обезщетение, съответно на претърпените от него вреди вследствие на из¬вършено престъпление; не е законов, обаче, неговият интерес да се възползва от доброто материално положение на гражданския ответ¬ник, за да получи от него няколко пъти по-голямо по размер обезще¬тение, отколкото се следва.
2. В производството по делото могат да участват множество граждани, по линия на различни процесуални функции. В същото време, в основата на тяхната процесуална деятелност са заложени сходни дейности. Всички участващи в процеса граждани притежават някои еднотипни процесуални права (включително съответните им процесуални средства): да правят искания, бележки и възражения; да представят доказателства; да се запознават с делото; да направят необходимите извлечения; да участват в наказателното производство; да обжалват процесуалните актове на съда и органите на досъдебното производство.
От друга страна, законът е уредил специфични процесуални права за някои от гражданите, които не са отнесени до други граждани в процеса. Обвиняемият има право да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да се изказва последен; да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението. Частният тъжител има особеното процесуално право да оттегли своята тъжба едностранно или при помирение между него и подсъдимия.
Правото на защита на обвиняемия може да се осъществи в три основни насоки:
а) Право на лична защита. Обвиняемият лично и непосредст¬вено реализира своите права и с това ангажира пряко своите УСИЛИЯ при осъществяване на защитата. Ръководно-решаващия орган добива при това непосредствено впечатление от обвиняемия в хода на неговия разпит, очна ставка и т.н., което е от значение за истинното фактическо установяване на релевантните по делото фактически обстоятелства.
б) Служебна защита. Тя се изразява в задължението на държавния процесуален орган, осъществяваш функциите по ръководство и ре¬шаване и/или обвинение да събира както обвинителни, така и оправдателни доказателства, да разкрива не само отегчаващите, но и смек-чаващите отговорността обстоятелства, да осигурява цялостно осъществяване правото на защита на обвиняемия. Служебната защита произтича от основното начало на разкриване на обективната истина и от служебното начало и се извършва от съда и органите на досъ-дебното производство съобразно непосредствената задача на НПК.
в) Право на защита от защитник. Формите на защита от защитник са три:
- доброволна защита. Защитникът като процесуален предста¬вител на обвиняемия встъпва в процеса по упълномощаване от обви¬няемия или поне с негово съгласие.Обвиняемият определя лицето, на което доверява отстояването на своите права и законни интереси;
- задължителна защита (необходима защита). Защитникът се включва в наказателното производство по упълномощаване или по назначаване. Ръководно-решаващият орган е длъжен да назначи защитник винаги, когато обвиняемият не е упълномощил такъв; държавният процесуален орган служебно следи за реализиране на това законово положение. Хипотезите на задължителна защита са:
- когато обвиняемият е непълнолетен;
- когато обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се
защитава сам;
- когато делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години;
- когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
- когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.
- условно необходима защита. Участието на защитник не е задъл¬жително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. Ръководно-решаващият орган е длъжен да назначи защитник, ако об¬виняемият не си е упълномощил такъв и не е направил заявление, че не желае защитник в конкретното наказателно производство. Хипотезите са две: когато обвиняемият не владее български език; когато интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има за¬щитник. Обвиняемият може във всяко положение на делото да заяви отказ от включилия се в процеса негов защитник, освен когато обвиняемият е непълнолетен (в този случай отказ не могат да направят и неговите родители или попечителят), когато страда от физи¬чески или психически недостатъци, пречещи МУ да се защитава сам и когато делото е за престъпление, за което НК предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години. Законодателят е преценил, че задължителното участие на защитник благоприятства постигане задачата на процеса и преди всичко раз-криването на обективната истина. Държавните правосъдни интер¬еси изискват позициите на защитата да бъдат развити от адвокат, който професионално да изложи пред ръководно-решаващия орган всички аргументи в полза на обвиняемия. Неспазването на импера¬тивните правила за задължително участие на защитник винаги пред¬ставляват съществено процесуално нарушение, тъй като твърде сериозно се засяга правото на защита на обвиняемия.
3. Правото на защита на гражданите е съпроводено от някои характерни процесуални правила, които го обезпечават. Това са процесуалните гаранции. Тяхното предназначение е да осигурят
благоприятна процесуална среда за разгръщане правото на защита на обвиняемия и другите граждани в производството по наказателни дела. Процесуалните гаранции са предвидени в закона и се отнасят до по-общи или по-конкретни елементи на процеса, В съответствие с това гаранциите се делят на основни и производни. Основните гаранции имат действие в рамките на всеки висящ процес и във всички стадии и фази на процесуалното развитие. Такива са:
- презумпцията за невиновност на обвиняемия;
- неприкосновеността на личността;
- задължението на държавните процесуални органи да разясняват на гражданите техните права и да им осигуряват възможност да ги упражнят.
Бидейки правни норми, общите гаранции се прилагат пряко. Производните процесуални гаранции касаят отделни положения в процеса, които са предназначени за реализиране на определени права:
- предявяване на обвинението;
- предявяване на следствието;
- осигуряване присъствието на субектите на правото на защита при извършване на процесуална дейност, в която могат да вземат участие;
- своевременно уведомяване за позицията на насрещния в процеса субект и за взетите решения;
- забрана за влошаване положението на подсъдимия при об¬жалване на присъдата;
- процесуален надзор за осъществяване правото на защита на гражданите.
Основни процесуални гаранции за правото на защита на гражданите
1. Презумпция за невиновност на обвиняемия Чл.16. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
а) От правно-техническа гледна точка презумпцията за невиновност не е правна презумпция. По общо правило презумпцията е правен способ, с помощта на който от едни факти и обстоятелства _се прави извод за действителността, битието на други факти и обстоятелства. В определени случаи презумпцията е оборима и допуска възможността да бъде опровергана като извод, посредством кон¬кретно установяване на юридически факти.
Презумпцията за невиновност е пределно общо положение на наказателно-процесуалната система, което слага отпечатък върху основните начала на процеса и върху други институти на НПК. Най-съществено се отразява презумпцията за невиновност върху принципа на състезателност на процеса и правилото за тежест на доказване. Понеже обвиняемият по силата на закона се счита за невиновен в рамките на всяко висящо наказателно производство, то той не е длъжен да доказва своята невиновност и ако не е дал или отказва да даде обяснения, това не може да вреди на неговата процесуална позиция. Обратно, главният обвинител по делото (частният тъжител по дела от частен характер или прокурорът по дела от общ характер) носи тежестта да докаже обвинението, т.е. да докаже всички релевантни фактически обстоятелства от предмета на доказване и преди всичко отнасящите се до процесното деяние.
Държавният процесуален орган е длъжен служебно да съблю¬дава презумпцията за невиновност така, както всички останали пра¬вила в НПК, отнасящи се до ръководене на делото и решаване на неговите въпроси.
б) Презумпцията за невиновност не може да се схваща като предположение, хипотеза, версия, при която съмненията в доказаността на повдигнатото обвинение се тълкуват в полза на обвиняемия. Когато обвинението няма изискуемите от закона качества да залегне в основата на осъдителна присъда или в обвинителен акт на прокурор и буди съмнения, то тези съмнения не следва да се тълкуват в чиято и да било полза — на обвинението или на защитата. Държавният орган е длъжен да извърши допълнителни действия по разследване или съдебни след¬ствени действия, за да събере и провери нови доказателствени мате¬риали и на базата на новоформираната доказателствена съвкупност да определи дали са отстранени съмненията или напротив, те се запазват.
Презумпцията за невиновност не следва да се третира като безсъмнен извод на ръководно-решаващия орган за невиновност на обвиняемия, увереност в необосноваността на обвинението, колебание в доказаността на обвинителната теза и произтичащата от това готовност следователят да даде заключение за прекратяване на наказателното производство, прокурорът да прекрати наказателното производство, а съдът да се произнесе с оправдателна присъда.
в) Презумпцията за невиновност се отнася до всички участ¬ници на процеса. Разбира се, най-пряка е връзката на презумпцията с правото на защита на обвиняемия. Ако след влизане в сила на осъдителна присъда делото се възобнови, то във възобновения процес осъденият отново се третира като невиновен, тъй като с възстановяване висящността на производството презумпцията за невиновност проявява незабавно своето нормено действие. Доколкото задължава държавните процесуални органи да разглеждат обвиняемия като невиновен, законът изисква от тях слу¬жебно да предприемат всички мерки за достигане на истината относно релевантните фактически обстоятелства. За ръководно-решаващите органи това означава задължение за доказване, а за прокурора и разследващите органи — и тежест на доказване.
2. Неприкосновеност на личността - Чл.17. (1) Спрямо гражданите, които участват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки за принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.
(2) Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия за довеждането му пред съда.
(3) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
(4) Когато задържаният е чужд гражданин, незабавно се уведомява Министерството на външните работи.
(5) Съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.
Спрямо гражданите, които участват в наказателното производство, не може да се вземат мерки за принуда, освен в случаите и по реда на НПК. Неприкосновеността на личността е твърдо установен конститу-ционен принцип (чл. 30 КРБ), възприет безусловно в Европейската конвенция за правата на човека (чл. 8 от ЕКПЧ) и се отнася до същността на концепцията за защита на човешките права.
Процесуалната принуда може да се отнася до мерките за процесуална принуда по Глава десета НПК (мерки за неотклонение, отстраняване от длъжност на обвиняемия, настаняване за изследване в психиатрично заведение, принудително довеждане, обезпечителни мерки по отношение предявен граждански иск, глобата или конфискацията, забрана за напускане на страната), но също така до способи за събиране и проверка на доказателствени материали (освидетелстване, претърсване и иззем¬ване). В общия случай, използването на процесуална принуда не е елемент на санкция спрямо едно лице заради неправомерното му поведение в процеса. Нейното предназначение е да обезпечи условия за законосъобразно и правилно протичане и решаване на делото, за което ръководно-решаващият орган да разполага с най-добри въз¬можности. Законът изрично е уредил условията и предпоставките за процесуална принуда; лимитативно е регламентирал принудата във всичките й раз¬новидности; предвижда множество императивни разпоредби, въвеждащи стриктна процесуална форма за осъществяване на процесуална принуда. Нарушаването на наказателно-процесуалната форма и на други законови предписания в тази насока често води до произтичане на процесуална отговорност поради възникване на съществено проце¬суално нарушение, с оглед ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, пострадалия или гражданския ответник;
В случаите, когато чрез прилагане на процесуална принуда се ограничава в най-голяма степен неприкосновеността на личността, законът е въвел компетентност на съда да определя вземане на такива мерки в досъдебното производство (задържане под стража, домашен арест, настаняване за изследване в психиатрично заведе¬ние, освидетелствуване, претърсване и изземване, обиск) и да се произнася по реда на съдебния контрол по отношение на предприе¬тите принудителни процесуални мерки; произнасянето на съда, в отделни случаи на досъдебно производство, подлежи на атакуване пред по-горен съд и така се дават повече гаранции за правото на защита на засегнатите граждани (задържане под стража, домашен арест, отстраняване от длъжност и др.).
Според наказателно-процесуалния закон, никой гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съд или на прокурор. Независимо кой е органът, постановил задържането. Когато бъде уведомен за задържане без съответно разрешение, то съдът или прокурорът трябва да освободи гражданина, ако установи незаконосъобразността на неговото задържане.
3. Задължение на съда и органите на досъдебното производство е да разясняват на гражданите техните процесуални права и да им осигуряват възможност да ги упражняват. Важна предпоставка за ефективно реализиране правото на защита на гражданите е те да разберат същината на предоставените им от наказателно-процесуалния закон процесуални права и процесуални средства. Това задължение не отпада, ако съответния гражданин е упълномощил или му е назначен защитник или повереник.
Разясняването на правата и средствата би било безпредметно, аке гражданите не биха могли реално да се възползват от тях. Затова законът изисква от държавния процесуален орган, който ръководи производството по делото, да предостави благоприятни възмож¬ности откъм време, място и условия за безпрепятствено реализиране на правата. Така, правото на обвиняемия да се запознава с материалите по делото се осъществява на предварителното производство чрез предявяване на следствието; при предявяването слеттвателят е длъжен да обезпечи достатъчно време подходящо помещиние и подходящи условия, за да може гражданите да се запознаят лично с всички съдържащи си по делото материали.