43. Участие на съдебни заседатели в наказателното производство. Равенство на гражданите. Независимост на органите на съдебната власт.

1. Участието на съдебни заседатели в наказателното произ¬водство е основно начало с предимно съдоустройствен характер. Като съдоустройствено начало, то има и функционална проява — определя извършването на процесуални действия и постановяването на процесуални актове от съда. По общо правило, съдебните засе¬датели участват в съдебен състав при първоинстанционно разглеж¬дане на наказателни дела (чл. 43 ЗСВ), по които за престъпното "деяние в особената част на НК се предвижда повече от пет години лишаване от свобода или доживотен затвор; когато процесното престъпление е наказуемо с лишаване от свобода до пет години или по-леко наказание, действа едноличен съдия, без съдебни засе¬датели. Първоинстанционните съдебни дела са отнесени до компетентността на районните и окръжните съдилища, а в частност на Софийски градски съд (при производства за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори, следователи, народни представители и членове на правителството).
Съдебните заседатели са градивен елемент от колективния правораздавателен орган, съда, който в законоустановен състав ръководи наказателния процес и решава неговите въпроси.
а) Съдебните заседатели се включват при формиране на състава на държавен орган, орган на съдебна власт. Законодателството третира съда като единно цяло. Когато регламентира компетент¬ността и правомощията на съда, законодателят няма предвид персо¬налния състав на този орган. Изискванията за независимост на съда, за разкриване на обективната истина, за вземане на решения по вътрешно убеждение се адресират до съдебния орган въобще, а не поотделно за съдиите и за съдебните заседатели.
б) Актуалното законодателство и традиционното правно разбиране за съдебните заседатели ги разглежда като представители, излъчени от състава на определена социална структура. Заседателите са граждани, които се определят, посочват от съответния общински съвет и носят обществения мандат на този орган на местно самоуправление. Заемането на длъжност " съдебен заседател" не означава професионално встъпване в определена държавна служба, а е изява на граждански и обществен дълг за гражданите: за определен срок от време да участват при осъществяване на държавната власт като елемент на орган на съдебна власт. Това е ангажимент, който се осъществява от лица с различен социален статут на граждани (различни професии, трудова заетост и т.н.); по дела за престъпления, извършени от непълнолетни, съдебните заседатели са учители или възпитатели.
Определените за съдебни заседатели лица реализират с дей¬ността си по наказателни дела обществения интерес в сферата на борбата с престъпността. Те представляват този интерес, но при условията на особено представителство, различно от класическото гражданскоправно представителство, защото
- Въпреки, че са излъчени от общинския съвет и носят неговия мандат за участие в държавната наказателна политика, те са необвързани от този орган на местна власт и действат по вътрешно убеждение; по никакъв начин не се допуска общинският съвет или отделни общински съветници да задължават съдебен заседател да заеме по конкретно дело една или друга процесуална позиция.
- Съдебният заседател не може да упълномощава друго лице (повереник) да участва от негово име и на негово място в съдебния състав по отделно наказателно дело. Така е, защото съдебният заседател е определен с оглед на неговата лич¬ност. За точното и съответно изпълнение на своите задължения заседателят носи лична отговорност, за което абсолютна предпоставка е личното действие, личната ангажираност.
Наказателно-процесуалната дейност е строго формализи¬рана. Включването в наказателното производство на лица в едно процесуално качество се осъществява при отчитане на легално определени предпоставки. С оглед на това участието на съдебни заседатели е възможно само в случаите и по реда на НПК, който урежда функцията, процесуалното качество, процесуалните права и т.н. на съдебните заседатели (чл. 7, ал. 1 НПК). Наред с това
и издадената в съответствие с него Наредба № 7 (обн. ДВ 105/Т994 г.) на министъра на правосъдието уреждат изисквания за заемане на съдебно-заседателска длъжност, за посочване, назна¬чаване и освобождаване от длъжност на съдебни заседатели. Спазването на нормативния ред за определяне и назначаване на съдебни заседатели е важна предпоставка за формиране на "законен съдебен състав". Допусканите нарушения в тази насока водят до съществени процесуални нарушения, които опорочават цялото процесуално развитие и постановените процесуални актове.
4. Мандатът на съдебните заседатели е 5 години от решението за тяхното назначаване. В този срок те се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи и след този срок (чл. 46 и 49 ЗСВ). За времето, през което изпълняват задълженията си, съдебните заседатели се смятат в служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж. За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели, които са в отпуск и тези, които не са в служебно или трудово право¬отношение, получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт. Това възнаграждение се определя за всеки заседателен ден и по размер се равнява на 1/22 част на ден от половината основна заплата на районен, респ. окръжен съдия. Когато заседателят е участвал през по-малко от половината работен ден, председателят на състава може да определи по-ниско възнаграждение (чл. 50 ЗСВ и чл. 10 от наредбата). Общото събрание на съдебните заседатели към съответния съд избира съвет на съдебните заседатели, който осъществява връзката с председателя на съда, изразява интересите на заседателите _и се грижи за повишаване на тяхната правна квалификация.
5. В производството по наказателни дела е важен не само съ¬доустройствения, но също функционалния аспект на участието на "съдебни заседатели. Преди всичко с оглед постановяване на процесуални актове. В този смисъл се очертават няколко основни момента.
а) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите. Става дума за еднакви правни възможности по вземане на решение, за извършване на действия по хода на делото (преминаване от един етап на съдебното заседание в друг, от един стадий на съдебното производство в друг), за осъществяване на съдебни следствени и други процесуални действия. Процесуалните права на съдебните заседатели са еднотипни с тези на професионалните съдии, когато действат в състав. Съдиите нямат повече права, нито притежават различни по характер процесуални права. Както съдиите, така и съдебните заседатели реализират процесуални възможности по по¬сока на ръководство и решаване на съдебното производство и осъ¬ществяване на контролните правомощия на съда в съдебен състав на досъдебното производство. Единството в процесуалните право-мощия на съдиите и на съдебните заседатели се определя и от това, че ръководството и решаването в съдебната фаза е единна съдебна функция. Съдът в състав осъществява едни и същи правомощия (чл, 39 НПК). Съдебната функция не се подразделя на дейност на съдии и дейност на съдебни заседатели.
б) Съдиите и съдебните заседатели имат равен глас при постановяване на процесуалните актове.
в) Работата на съдебните заседатели в състав на съда представлява взаимодействие в указан от закона ред между съдии и съдебни , особено при постановяване на процесуални актове. В такъв процесуален момент всеки член на съдебния състав изразява мнение, взема отношение по доказателственото значение на "съвкупността на доказателствата, установеността на релевантните фактически обстоятелства и правилното прилагане на материалния наказателен закон. НПК урежда поредността при изразяване на становищата на съдебните заседатели и съдиите при постановяване "на процесуален акт. Цел на тези правила е съдебните заседатели да_ дадат необвързано, по вътрешно убеждение становище по въпросите на делото от фактически и правен характер. Затова, в съвещанието на съдебния състав те се изказват и гласуват преди съдиите. Не се допуска професионалните съдии, включително председателят на съдебния състав, да налагат своето мнение на съдебните заседатели. Наред с това процесуалният закон е предвидил нравила, очер¬таващи решителният характер на участието на съдебните заседатели в работата на съда:
- в състава на първоинстанционния съд съдебните заседатели са повече на брой от професионалните съдии;
- при особено мнение на председателя на състава от един съдия и двама съдебни заседатели, мотивите на съдебния акт се изготвят от съдебен заседател (чл. 41, ал. 6 НПК).
Равенство на гражданите в наказателното производство (ЧЛ. 10 НПК)
Равенството на гражданите в производството по наказателни дела произтича от основополагащия конституционен принцип за _равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 КРБ). То се отнася до всички граждани, независимо от осъществяваното от тях процесуално качество. В общ план не се допуска дискриминация (признаване на привилегия или налагане на ограничения), основани на народност, пол, религия, раса, обществено и материално положение професия, образование и т.н. Този принцип не може да се ограничава в каквато и да било степен в зависимост от това, дали гражданинът осъществява основна процесуална функция (обвиняем, частен тъжител, граждански ищец) или участва в процеса със спомагателна функция (експерт, свидетел, преводач).
В наказателното производство множеството процесуални субекти извършват дейност, различна по съдържание и насоченост. За да говорим за равенство на гражданите, трябва да ги поставим на равна основа. Равенството се разкрива в три насоки:
- всички граждани могат да бъдат поставени в по-благоприятен или в по-неблагоприятен режим - например, с оглед прилагането на мерки на процесуална принуда;
- различията в процесуалния режим на отделните граждани се определят от обективни, законови основания, а не по усмотрение на държавния процесуален оран;
- различията в процесуалния режим, доколкото те са законово допустими, не може да се основават на дискриминационни общи белези: народност, религия, пол, раса, материално и обществено положение, образователен ценз и т.н.
3. Равенството на гражданите в наказателния процес се осигурява от някои основни процесуални положения:
а) Това е равенство пред закона. Законът е общ и общозадължителен за всички, както за ръководно-решаващите държавни процесуални органи, така и за другите участващи в производството по делото лица (чл. 10, ал. 1 НПК).
б) Съдът и органите на досъдебното производство прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани (чл. 10, ал. 2/НПК).
в) По отношение на евентуалния процесуален статут на всички граждани се прилагат едни и същи наказателно-процесуален закон и материален наказателен закон.
г) Единното наказателно законодателство се прилага от единни за всички граждани съдилища и органи за досъдебно производство – така, както са уредени в КРБ, НПК, ЗСВ, ЗМВР и др. У нас не действат извънредни съдилища или отраслови прокуратури.
д) В съответствие с въведения от КРБ (чл. 3) като официален език българският, производството по наказателни дела се води на български език, а невладеещите го лица се ползват от родния си или друг език и им се назначава преводач (чл. 11 НПК).
Диференцирането на наказателното производство на общ и на частен характер оказва влияние на процесуалните възможности на участващите в процеса граждани. Така, по делата от общ характер обвиняемият може да се защитава срещу повдигнатото по отношение на него обвинение не само в съдебната фаза на процеса, но и в досъдебното производство, докато в дело от частен характер той може да реали¬зира възможностите си само на съдебно производство. Подразделянето на делата от общ и от частен характер е в зависимост от характера на престъплението и този въпрос е уреден в материалния наказателен закон.
Назначаемост и несменяемост на органите на съдебна власт (чл. 8 НПК)
1. Съдиите, прокурорите и следователите са назначаеми и
несменяеми и това е водещ белег в техния статут, определен в ЗСВ (чл. 124 и 129).
За съдия, прокурор и следовател може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство и отговаря на следните изиск¬вания:
- да е завършило висше юридическо образование;
- да е преминало изискуемия стаж и да е придобило юридическа правоспособност;
- да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено прес¬тъпление от общ характер, независимо, че е реабилитирано;
- да притежава необходимите нравствени и професионални качества.
За заемане на съответните длъжности, които градират от млад¬ши съдия и младши прокурор до председател на Върховния каса¬ционен съд, председател на Върховния административен съд, Гла¬вен прокурор и Директор на Националната следствена служба, се изисква определен стаж, указан в години. Така, за съдия в Окръжен съд се назначава лице, което има най-малко 5 години, а за съдия във ВКС - 12 години общ стаж. Законът предвижда и изискване за спе-циализиран стаж.
" Председателите на ВКС и ВАС, както и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на Републиката по предло¬жение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години. Останалите административни ръководители на органите на съдебната власт се назначават от Висшия съдебен съвет за срок от пет години.
2. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми с решение на Висшия съдебен съвет след навършване на пет годишен стаж на длъжността, която заемат, и след атестиране като в този срок не се включва прослуженото време като младши съдия или младши прокурор. По този начин органите на съдебната власт са предпазени от опасността да бъдат премествани от една длъжност на друга по усмотрение на определени длъжностни лица, когато са заели и отстоявали по вътрешно убеждение определена позиция в конкретно наказателно производство. Несменяемостта пряко гарантира основното начало на независимост на тези органи и възмож¬ността им да работят в условия на процесуална самостоятелност. В същото време, тригодишният срок е достатъчен, за да се прецени обосновано, проявява ли лицето качества да заема съответната длъж¬ност и ако не - да бъде освободено.
С решение на Висшия съдебен съвет съдиите, прокурорите и следователите се освобожлават от длъжност при:
- навършване на 65-годишна възраст;
- подаване на оставка;
- осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление с влязла в сила присъда;
- трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
- тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдеб¬ната власт.
Несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобож¬дават от длъжност на първите четири от посочените основания. Тъй като осъществяват професионално длъжността, съдиите, прокурорите и следователите не могат в същото време да бъдат депутати, министри, зам. министри, кметове, общински съветници, адвокати, да заемат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи, да упражняват търговска дейност, ла бъдат управители или да участват в надзорни, управителни или дирекционни съвети, контролни органи на търговски дружества и кооперации, да извършват услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физи¬чески лица и еднолични търговци. Правилото за несъвместимост осигурява както необвързаността на съдиите, прокурорите и следователите от органи и лица вътре или извън отделния наказателен процес, така също тяхната незаинтере-сованост, безпристрастност във всеки отделен случай. С оглед из¬ползване на практическия им опит на тези лица се разрешава единствено дейност по упражняване на авторски права, научна и преподавателска дейност и участие при съставяне на проекти за нормативни актове.
3. Съдебните заседатели също се назначават. Фактическият състав по посочване и назначаване на едно лице за заемане на съдебно-заседателска длъжност преминава през няколко етапа и се изразява във взаимодействие между органи на съдебна власт и на местно самоуправление:
Първи етап, определяне броя съдебни заседатели за работата на районните и окръжните съдилища с оглед разглеждане на първоинстанционни съдебни дела. Общото събрание на съдиите от ок¬ръжния съд определя броя на кандидатите за съдебни заседатели за районните съдилища от неговия съдебен район, а Общото събрание на съдиите от апелативния съд определя броя на лицата, които следва да бъдат определени за съдебни заседатели за окръжните съдилища от района на този съд - съобразно броя наказателни дела, които районните или окръжни съдилища са гледали в предходната година и тенденцията за увеличаване или намаляване. Броят съдебни заседатели за районните и окръжни съдилища се разпределя между общините пропорционално, въз основа на числеността на тяхното население. При изтичане мандата на съдебните заседатели общо за страната, председателите на окръжните и апелативните съдилища съобщават на общинските съвети броя на съдебните заседатели които съветите трябва да посочат.
Втори етап, определяне от общинските съвети на лицата, които да заемат съдебно-заседателска длъжност. След гласуване на сесия на общинския съвет, за избрани се считат тези, които в рамките на даденото от Общото събрание на съдиите на съответния съд и утвърдено от общинския съвет контролно число съдебни заседатели, съберат най-много гласове на общински съвет¬ници. Гласуването на общинските съветници е явно, с мнозинство, _при което резултатите се отразяват в протокола от сесията на съвета.
Трети етап, назначаване на лицата за съдебни заседатели. Окръжните и апелативните съдилища обсъждат на общи събрания на съдиите представените от общинските съвети кандидатури, както и законосъобразността в действията на съветите и постановените от тях решения и чрез избор решават с мнозинство кои лица да бъдат назначени за съдебни заседатели.
Встъпването в длъжност на съдебен заседател става след полагане на клетва по чл. 107 ЗСВ.
Броят съдебни заседатели за военните съдилища се определя от Общото събрание на съдиите на военно-апелативния съд; лицата се предлагат от командирите на военни поделения и се назначават след избор от Общото събрание на съдиите на военно-апелативния съд.
Съдебни заседатели могат да бъдат пълнолетни български граждани, които се ползват с добро име и с авторитет в обществото и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо дали са били реабилитирани. Заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери и сержанти на свръхсрочна служба.
Органът, който е назначил съдебния заседател, го освобождава от длъжност когато:
- бъде осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода;
-_с дейността си уронва престижа на правосъдието;
- поиска да бъде освободен от длъжност по уважителни причини;
- не отговаря на условията за заемане на тази длъжност.
Независимост на съда, прокурора и разследващите органи (чл* 9НПК)
1. При осъществяване на своите функции съдът, прокурорът и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Независимостта се схваща традиционно като необвързаност от каквито и да било длъжностни лица и граждани вътре и извън процеса. Това означава, че по отношение на органите на чл. 9 НПК никой не може да дава задължителни разпореждания как да се фор¬мира тяхната позиция по едни или други въпроси от съществено значение за делото. Независимият, автономният процесуален статут на държавните процесуални органи е изграден с оглед на процесуал¬ното им качество в отделния наказателен процес; така, съдът е независим като ръководно-решаващ орган, прокурорът в съдебното производство е независим като държавен обвинител (спрямо проку¬рора законът изисква да бъде обективен, а това от съдържателна гледна точка не е възможно, ако той не може да бъде независим), следователят/дознателят е независим като орган на разследване и т.н.
2. Независимостта на държавните органи е възможна само тогава, когато съдът и органът на досъдебното производство се подчинява и изпълнява една единна за всички тях норма, обща и абстрактна - неангажирана с конкретно разрешение на конкретния казус. Това е нормата на закона. Затова, както КРБ, така и наказателно-процесуалниятзакон изрично уреждат независимостта на органите по чл. 9 НПК с подчинение само на закона. Законът изразява общовалидния държавен правосъден интерес, който е вложен в задачите на НК и НПК, а също в отделните институти на наказателното законодателство.
Основното начало на независимост в наказателния процес е във връзка и взаимодействие с всички останали основни начала, но най-вече с основното начало на оценка на доказателствените мате¬риали по вътрешно убеждение. Независимостта създава благоприят¬ни процесуални предпоставки за изграждане на процесуална само¬стоятелност, в условията на която да се вземат решения по вътрешно убеждение. Независимостта не отрича известни форми на процесуален контрол, който да обезпечава обоснованост и законосъобразност на процесуалните действия и процесуалните актове. Във всички стадии на наказателното производство са предвидени средства и способи за осъществяване на контрол и ръководство от страна на процесуален орган.
3. Основното начало за независимост се изразява по различен начин за различните държавни процесуални органи:
а) Независимост на съда. Принципът се отнася както до едноличния съдия, така и до съдебния състав. Нормата на чл. 9 НПК има действие за съдиите и за съдебните заседатели в равна степен:
- независимост от изпълнителната власт, включително от ми¬нистъра на правосъдието. Това произтича от основополагащия кон¬ституционен принцип за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна (чл. 8 КРБ). Действащият към Минис¬терството на правосъдието инспекторат не може да влияе върху непосредствената процесуална работа на съдиите, а се занимава с въпроси относно общата организация и осъществяване на правосъ-_дието, анализи, статистика и др.;
- независимост от Висшия съдебен съвет. Макар ВСС да назначава, понижава, повишава и освобождава съдиите за всички съдилища у нас, той няма законоустановена компетентност и правомощия за конкретна намеса във висящо съдебно производство, за да ограничава по какъвто и да било начин независимостта на съда, респ. на съдията;
- независимост от прокурора. Наред със съда, прокурорът е другата особено важна фигура в процеса - държавен процесуален орган с изрични правомощия при осъществяване на наказателно преследване срещу извършителите на престъпления. Взаимодейст¬вието на съда с прокурора се осъществява в съдебната фаза на процеса главно с оглед действието на основното начало на състезателност. Този принцип урежда двустранна независимост - както на съда от прокурора, така и на прокурора от съда. В съдебното производство прокурорът е страна-държавен обвинител, спрямо когото съдът се отнася по същия начин, както с всички други страни. Когато в съдебно заседание са допуснати закононарушения, прокурорът взема мерки за отстраняването им като обръща внимание на съда и иска отстраняване на недостатъците и пороците в процесуал¬ната работа. Прокурорът не може да отменя съдебни действия и актове, да извършва действия от името на съда или да му дава задължителни указани;
- независимост от тълкувателната практика на висшата съдеб¬на инстанция. ОСНК на ВКС се произнася по прилагането на закона при неправилна и противоречива съдебна практика с Тълкувателни решения, които са задължителни за органите на съдебната и изпъл¬нителната власт. Пленумите на ВКС и ВАС на съвмести заседания могат да приемат Тълкувателни постановления с аналогично значе¬ние (чл. 84, ад. 1, т. 2 във връзка с чл. 86, ал. 2, чл. 41 ЗСВ). Тълкувателните решения и тълкувателните постановления не са източници на наказателно-процесуални норми, тъй като източник може да бъде само закон. Тълкувателните решения и постановления на ВКС са задължителни по силата на правна норма, но нямат нормена сила, нормативно регулативно действие, каквото притежават законовите правила. Задължител¬ността на тези актове произтича от ясни причини от фактически характер с оглед авторитета на ВКС.
- от по-горен съд. В производството по конкретно наказателно дело съдебният състав, съдията, както и съдията-докладчик, натова¬рен в определени случаи да действа еднолично, не влиза в отношения на вътрешно-ведомствена зависимост и затова е напълно свободен и необвързан да извършва фактическо установяване и правна квали¬фикация по делото независимо, по вътрешно убеждение. Системата на контрол върху съдебните актове и действия в процеса е инстанционно устроена, с точно и ясно регламентиране в процесуалния закон на условията и реда за проверка на атакуваното съдебно ре¬шение пред по-горен съд. В хода на висящо съдебно производство на ръководно-решаващия съд не може да се дават задължителни указания от по-горен съд, нито е възможно по-горният съд да отменя или изменя актове на действащия съд, с изключение на обжалваните първоинстанционни определения. Наред с това, съдът сам се произ¬нася по отводите и самоотводите на членове на съдебния състав, съдии и съдебни заседатели. Съдът може да повдигне спор за под¬съдност с равни или по-горни по степен съдилища на територията на страната и този спор се решава от ВКС в качеството на арбитър.
б) Независимост на органите на досъдебно производство (прокурор, следовател, дознател)
- независимост от съда, тълкувателната практика на ВКС, от ВСС, Министерство на правосъдието. Тази независимост е поставена по същия начин, както при съда;
- независимост на органите на досъдебно производство с оглед устройствените, вътрешно-ведомствени отношения в учрежденията, в чиито състав са прокурорите, следователите и дознателите. Законодателят се е постарал да създаде в НПК условия за недопускане проявата на вътрешно-ведомствена зависимост при разглеждане на конкретно наказателно производство.
4. Същността на наказателния процес изисква фактическото установяване и наказателно-правната оценка на деянието да бъдат направени от независим субект, който може да вземе обективно, безпристрастно отношение относно разкриване на обективната истина и правилното прилагане на закона, а също да има законосъобразното и обосновано решаване въпросите на делото. Държавата следва да реализира тази задача съобразно възможностите на наказателно-процесуалната дейност, процесуалните функции и разпределението на тяхното осъществяване.