42. Обща характеристика на наказателния процес – дейност на определени участници. Наказателнопроцесуални функции. Наказателнопроцесуални правоотношения.

Чрез извършване на наказателен процес се осъществява възникналата наказателно-правна отговорност, материалното наказателноправно отношение за извършено престъпление. Това е пътят за реализиране на наказателно преследване и наказателна репресия по отношение на извършилите престъпни деяния лица.
В производството по наказателни дела се ангажира активността на компетентни държавни органи и граждани, които при започване и водене на наказателното производство влизат помежду си в про¬цесуални отношения. Посредством съответни органи на съдебната и на изпълнителната власт държавата провежда политика в сферата на борбата с престъпността и в зависимост от успеха в това се съди за нивото на осъществяване на властта и правовия характер на самата държава. На плоскостта на своята активна или пасивна процесуална легитимация в наказателния процес участват граждани в съответно процесуално качество. Централна е ролята на обвиняемия — лицето, спрямо което се повдига и обосновава обвинение, доказва се винов¬ността му за извършване на престъпление и се отстоява необходи¬мостта да му бъде определено наказание от системата на чл. 37 НК. Многообразни са възможностите за процесуална дейност на лицата-жертви на престъпно посегателство. По наказателни дела от общ и от частен характер пострадалият защитава като частен обвинител или частен тъжител своите права и законни интереси. Той може да претендира обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди с предявяване на граждански иск в наказател¬ния процес. Наказателно-процесуалният закон е уредил ред, съоб¬разно който учреждения и юридически лица също да искат обезвреда. В орбитата на наказателното дело могат да действат и други лица, с различно място в структурата на процеса: свидетели, експерти, поемни лица, преводачи, специалисти-технически помощници и др.
Наказателно-процесуалната дейност е законоустановена. За¬конът изрично и императивно е регламентирал предпоставките и условията за участие на държавните процесуални органи и гражда¬ните в производството по наказателни дела. С правните норми държавата е изразила властническа воля, задължителна за всички правни субекти, както пряко служебно анга¬жирани със започване и водене на наказателно производство, така и включили се по свое желание в него.
Нормативният характер на наказателно-процесуалната дейност е продиктувал обособяване и лимитативно регламентиране на ком¬петентност и правомощия за държавните органи, а за гражданите — правоспособност, права и задължения. Взаимодействието на тези органи и лица се осъществява в рамките на наказателно-процесуални отношения. Процесуалните отношения, при които винаги една от страните е държавен процесуален орган, възникват, развиват се и се погасяват във висящо наказателно производство. Множеството на тези отношения в своята съвкупност се изразява в конкретни проце¬суални действия (съдебни следствени действия, действия по разслед¬ване, и други процесуални действия), които формират, видоизменят или прекратяват процесуалната среда, що се отнася до отделни лица или до цялото производство.
Законът е конструирал наказателния процес според изискването да бъдат реализирани определени задачи. Затова процесуалната дейност е изградена в определена последователност на множество обособени подразделения със самостоятелно значение: фази, стадии и етапи. Най-общото деление на наказателното производство е на досъдебно производство (първа фаза) и съдебно производство (втора фаза). За първата фаза са предвидени стадиите разследване и действия на прокурора след завършване на разследването. Съдебното производство се формира от следните стадии: действия преди разглеждане на делото в съдебно заседание, съдебно заседание на първата инстанция, съдебно заседание на въззивната инстанция, съдебно заседание на касационната инстанция, възобновяване на наказателното дело и привеждане в изпълнение влезлите в сила присъди, решения и оп¬ределения. Съдебното заседание включва етапите: действия по да¬ване ход на делото, съдебно следствие, съдебни прения, последна дума на подсъдимия и постановяване на присъдата. Заседанието на касационния съд и на съда по възобновяване на делото не съдържа съдебно следствие.
Наказателно-процесуалната дейност се осъществява целена¬сочено. Макар че процесуалните действия се извършват в рамките на едно, конкретно наказателно производство, те визират интереси от различен порядък. В тази връзка множеството органи и лица действат разнопосочно.
Всеки участник в производството по нака-зателното дело проявява инициатива и активност според непосредствения си процесуален интерес. Обобщаването на целокупната про-цесуална дейност показва, че според съдържанието и насочеността на действията на отделните субекти, се обособяват три най-съшествени насоки, третирани традиционно в теорията като основни про¬цесуални функции: обвинение, защита и ръководство и решаване въпросите на делото.
Водеща е функцията по обвинение, защото наказателното производство се започва и води с оглед възможността да се повдигне обвинение срещу определено лице за виновно извършване на престъпно деяние; когато липсва такава перспектива, наказателен
процес не се започва или се прекратява, ако е висящ. Обвинението се осъществява от прокурор, разследващ орган, частен обвинител по общ характер дела, а по наказателни дела от частен характер — от частен тъжител. Защитата като функция е реципрочна на обви¬нението и възниква със започване на обвинителната дейност. Тя е противопоставена на обвинението и се реализира с цел да го обори, да внесе съмнение в неговата обоснованост, състоятелност, да докаже невиновност или по-малка отговорност на обвиняемия .Та¬зи функция се осъществява от защитник и обвиняем. Държавните процесуални органи реализират функцията по ръководство на процеса и решаване на неговите въпроси, която е винаги държавна функция. Тя съдържа всички действия по хода на наказателното дело, из¬вършване на следствени и други процесуални действия и постано¬вяване на процесуални актове. С оглед ръководно-решаващата дей¬ност в процеса, законът е предвидил изисквания за законосъоб¬разност и обоснованост, както при развитието на производството, така и при установяване на основанията за издаване на процесуален акт. Ръководно-решаващият орган е длъжен да се грижи за достигане на обективната истина досежно обстоятелствата на деянието и дееца и за правилното прилагане на материалния наказателен закон. Трите основни процесуални функции си взаимодействат и са равнопоставени.
Наред с основните процесуални функции в производството по наказателни дела се извършват дейности по предявяване на граж¬дански иск и обосноваването му и отговаряне по иска. Тяхното реализиране се допуска от наказателно-процесуалния закон поради единството в основанието на наказателната отговорност и на гражданско-правната отговорност, а именно—увреждащо човешко деяние, извършено виновно. Поради това дейността на гражданския ищец и гражданския ответник се покрива съдържателно до голяма степен с активността на субектите на процеса, извършващи обвинение и защита.
За да се способства пълното и точно изпълнение на императивно предвидените изисквания на наказателно-процесуалния за¬кон, е уредена наказателно-процесуална форма: ред, условия, пред¬поставки, реквизити (при постановяване на процесуални актове). Формата е ориентирана към предмета на наказателния процес — наказателни дела, започнати по повод на престъпления. Наказателно-процесуалната форма се определя от закона. Тя е феномен с нормена задължителност и разкрива природата на една правна конструкция. Законът е дал уредба относно допустимост на процесуалните действия и процесуалните актове, с която безусловно трябва да се съобразяват всички участници в производството. Нару¬шенията на формата се санкционират от закона.
Строгостта на закона за спазване на наказателно-процесуалната форма не е случаен елемент в наказателното ни законодателство Тя произтича от обстоятелството, че във формата са вложени гаранции за истинно фактическо установяване и правилно законоприлагане.
Наказателно-процесуалното право е отрасъл на публичното право и съставлява система от правни норми, които уреждат дейността на участващите в наказателния процес органи и лица и разви¬ващите се помежду им процесуални отношения. Характерен за него е подчертано властническият метод на правно регулиране, особено в сферата на прилагане на мерките за процесуална принуда. Това е отрасъл, който има пряко отношение към публичната проява на държавата като правен субект и то при осъществяване на едни от най-важните стоящи пред държавата задачи: снижаване ръста на престъпността и предотвратяване извършването на престъпления.
Наказателно-процесуалното право е в органическа връзка с други отрасли на публичното право.
а) С наказателното право - Процесуал¬ната уредба сочи механизма за привеждане на наказателно-правните норми в динамика, за непосредствено осъществяване на отговор¬ността по наказателното правоотношение. Докато наказателното право урежда въпросите на престъплението и наказанието, то процесът регламентира пътя за установяване на престъпление, винов¬ност на неговия извършител и за налагане на наказание. Безспорно, материалното наказателно право е насочено към същността, сърцевината на наказателния процес, но следва да се има предвид, че процесът има свое, собствено съдържание. Наказа-телното производство не е само форма, обвивка. В този смисъл е правилно да се твърди, че наказателното право и наказателно-процесуалното право си взаимодействат като взаимно се предпола¬гат и осмислят.
б) С наказателно-изпълнителното право. Определеното с влязла в сила присъда наказание подлежи на изпълнение. С оглед на това, като последен стадий в съдебната фаза на процеса се предвижда държавни процесуални органи да извършват действия по привеждане в изпълнение на правораздавателния акт. Така по естествен начин държавната дейност по реализиране на наказателна отговорност логически се прелива в дейността по изпълнение на наказанието. Целите на наказателното правосъдие може да бъдат постигнати. само ако определеното наказание бъде изпълнено достатъчно ефек¬тивно. Това се отнася най-вече до индивидуалната и генералната превенция на престъпността, формирането на правосъзнание и реализирането на възпитателно въздействие на наложеното нака¬зание. В процесуалния закон (НПК) са уредени множество производства във връзка с изпълнение на наказа¬нията. Тези производства нямат собствено характер на наказателен процес (гледане и решаване на наказателни дела): предсрочно осво¬бождаване, отменяване зачитането на работни дни, заменяване на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък, прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, замяна на наказанието доживотен затвор (Глава двадесет и първа НПК). Разбира се, трябва да се отчита, че наказателно-изпълнителната дейност е административна, в сферата на осъ¬ществяване на изпълнителната власт в държавата.
в) С гражданско-процесуалното право. Това са два отрасъла на публичното право и на държавната дейност по извършване на правосъдие, за които важат множество едни и същи норми — както относно принципите за изграждане и функциониране на гражданския и наказателния съд, така и съобразно конкретни техни правомощия в процесуалната работа. НПК е предвидил възможност за т.нар. "съединяване" на граждански процес към едно висящо наказателно дело под формата на предявяване на граждански иск в наказателния процес. Норми на ГПК се прилагат при предприемане на обезпечителни мерки (за-пор, възбрана) на гражданския иск, глобата или конфискацията.
г) С административното право. За борба с престъпността е конструирана компетентността както на органи на съдебната власт, така и на органи на изпълнителната власт, които необходимо си взаимодействат. Така, служители на МВР издирват и залавят извър¬шители на престъпления в хода на оперативно-издирвателната работа, подпомагат пострадалия от престъплението частен тъжител за съ¬биране на сведения за престъплението, оперативно-техническите служби на МВР изготвят за нуждите на наказателния процес вещест-вени доказателствени средства чрез използване на специални ра¬зузнавателни средства и т.н. Също така, НПК регламентира освобождаване от наказателна отговор¬ност с прилагане на административно наказание по ЗАНН. за което се4прилагат процесуални правила на същия закон.
Наказателно процесуалните норми разкриват типичната за всяка правна норма структура: хипотеза, диспозиция и санкция. Хипотезата визира предпоставките за започване на наказателно производство, за извършване на едни или други действия и за поста¬новяване на процесуални актове. Диспозицията се отнася до оправомощаване, задължаване, забраняване, стриктни законови изисквания, реквизити на процесуалните актове. Санкциите са от различен по¬рядък; те може да оъдат предвидени както в процесуалния закон, така и извън него.
Повечето наказателно-процесуални норми регламентират про¬цесуална дейност "по същество71 — започване, водене и приключване на наказателното производство със съответен окончателен процесуален акт. Определени организационни въпроси на процеса се уреждат от технически норми, които имат обслужващо значение: относно изчисляване на срокове, връчване на книжа и др. подобни.
Действие на наказателно-процесуалните НОРМИ.
а) Действие по предмет ("чл. 2 НПК). Наказателно-процесуалният кодекс се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на Р България. Режимът на НПК се отнася до всяко образувано и висящо у нас наказателно производство. В условиятд на съдебна поръчкап когато е получено искане на процесуален орган на друга държава за извършване на определени процесуални действия, български държавен процесуален орган прилага разпоредбите на НПК с цел разследване на деяние-престъпление според законодателството на другата държава. За отбелязване е, че невинаги дея¬нието, което е инкриминирано в състав на престъпление според чуждото обективно право, у нас е престъпление.
б) Действие по време (чл. 3 НПК). Разпоредбите на НПК, от момента на влизането им в сила, се прилагат и за процесуалните дейст¬вия, които предстоят по незавършени наказателни производства. Извършените при усло¬вията на отменения закон (отменени текстове на закона) действия на едно висящо производство се приемат за окончателно и валидно проведени и не се налага да бъдат повторени. Така е възможно едно нака-зателно дело да бъде реализирано, от неговото започване до приключването му с влязъл в сила процесуален акт, в условията на няколко последователни изменения на НПК. При това, всеки път държавният процесуален орган следва да съобрази своята процесуална активност с нововлезлите в сила разпоредби.
в) Действие на място (чл. 4 НПК). Законът установява, че наказателно произродство, образувано от орган на друга държава и влязла в сила присъда на съд на друга държава, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Р България за същото престъпление; влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не подлежи на изпълнение от органите на Р България. Правилото за действие по място може да бъде игнорирано, само ако Р България има сключен договор за правна помощ с друга държава, в който са предвидени изрични хипотези в тази насока. По силата на такива междудържавни договори, осъдени налишаване от свобода лица се предават за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граж¬дани са.
г) Действие спрямо лицата (чл. 5 НПК. Нормите на НПК се прилагат за всички лица, които попадат в сферата на наказателно-процесуална дейност, особено що се отнася до привличаните към наказателна отговорност. Извън наказателната юрис¬дикция на Р България са само лицата, ползващи се с имунитет съгласно действащи международно-правни конвенции; това са лица с дипломатически имунитет, спрямо които процесуални действия при режима на НПК могат да бъдат осъществени само в съгласие с международното право.
Източници. Тълкуване. Аналогия. Въпросът за източниците на наказателно-процесуалното право има пределно точен и ясен отговор — само законът. Наказателно-процесуални норми се съдържат основно в Конституцията и в НПК. КРБ урежда принципи на наказателния процес: независимост на органите на съдебна власт, състезателност, право на защита на гражданите и др„ а също определя структурата и общите задачи на органите на съдебна власт в сфе¬рата на борбата с престъпността. НПК е във висша степен систе¬матизиран законодателен акт. В него основните начала на организация и функциониране на процеса са изведени "пред скоби", институтите на процеса са озаглавени, а стадиите на процесуална дейност - подведени според традиционната схема на композиране на едно наказателно дело. Други източници на наказателния процес са Законът за съдебната власт (регламентира устройството на съдили¬щата, прокуратурата и следствените служби, условията за заемане и степенуването на съдебни и прокурорски длъжности, длъжност на съдебен заседател, дисциплинарна отговорност и т.н.). Законът за адвокатурата (уреждащ условията за формиране статута на адво¬кат, с оглед участието му в процеса като защитник, повереник, особен представител), Законът за специалните разузнавателни средства (където се установява кои са специалните разузнавателни средства и какъв е редът за използването им при формиране на веществени доказателствени средства за целите на едно наказателно производство), Законът за МВР (в който е уреден статутът на служителите на МВР).
Наказателно-процесуалните норми подлежат на тълкуване и прилагане по аналогия. Тълкуването е способ за изясняване действи¬телната воля и цел на законодателя при създаване на законовите норми. Наказателно-процесуалната дейност се ползва от всички ви¬дове тълкуване: граматическо, логическо, историческо, системати¬ческо, сравнително, официално, автентично, съдебно, научно, стес¬нително, разширително и т.н. Всеки субект на процеса, в зависимост "от процесуалното си качество, изяснява за себе си прилагането на правните норми според фактическата обстановка по делото. Даденото от процесуалните органи тълкуване на наказателно-процесуалните норми се отразява в мотивите на техните процесуални актове, откъдето става ясно доколко то е съответно на законодателната идея.
Наред с прякото прилагане, наказателно-процесуалните норми може да се осъществяват и чрез прилагане на аналогия: когато се открие празнота в законодателната уредба за еднородни процесуални отношения. Това е хипотеза на аналогия на закона, доколкото нормативната празнота се запълва чрез регулативно действие на други норми от НПК или норми от друг закон. Както тълкуването, така и прилагането по аналогия на процесуалните норми предполага непременно съобразяване с основните начала на процеса, съблюдаване и ненакърняване правата на гражданите в наказателното производство и стриктно спазване на законоустановената процесуална форма, особено отнасящата се до принудителните процесуални мерки и съдържащите принуда следствени действия.
Наказателното производство е целенасочена дейност, в която наказателното преследване на извършилите престъпления лица е ориентирано към достигане на определен резултат.
Конституцията на страната установява в пределно абстрактен и обобщен вид нормативна уредба на основните обществени отноше¬ния, които следва да бъдат непременно съблюдавани и защитавани. Цялата власт произтича от народа и се осъществява от него непос¬редствено или чрез предназначени затова органи (чл. 1, ал. 2), те¬риториалната цялост на Р България е неприкосновена (чл.2, ал. 2), Р България гарантира живота, достойнството, правата на личността (чл. 4, ал.2), всеки има право на живот, а посегателството върху него се наказва като най-тежко престъпление (чл. 28), всеки има право на лична свобода и неприкосновеност (чл. 30, ал. 1). В Конституцията са уредени защитните механизми, чрез използване на които държав¬ните органи, според своята компетентност и място в осъществяване на държавната власт, трябва да се противопоставят на всякакви посегателства. В тази връзка изрично е указано, че съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридичес¬ките лица и държавата (чл. 117, ал. 1).
Непосредствена задача на НПК (чл. 1, ал. 1 НПК). Наказателно-процесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Осъществяването на тази задача във всяко отделно наказателно дело разкрива две страни: фактическа и юридическа. Фактическата страна се отнася до дейността по установяване на релевантните по делото фактически обстоятелства. Това е из¬следване на разнообразието от интересуващи процеса белези, свойства, страни на събитието на престъплението. Разкриването на престъпленията и разобличаването на виновните е винаги конкретна дейност, съобразена с разпоредбите на материалния наказателен закон относно състав на престъпление. Фактическото установяване се извършва чрез осъществяване на процесуално доказване, при _което на базата на оставените от престъпното деяние следи и с помощта на логически операции, както и предвид критерия на. практиката, се изгражда извод, заключение на ръководно-решаващия държавен орган относно битието на извършеното престъпление.
Юридическата страна на непосредствената задача на НПК визира въпроси на правоприлагането: пряко законоприложение, при¬лагане по аналогия, тълкуване на правни норми. В производството по наказателни дела това става преди всичко с оглед определяне квалификацията на процесното деяние и определяне на наказание, респ. освобождаване от наказателна отговорност, освобождаване от изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда наказание.
Фактическото установяване и правната квалификация на реле¬вантните по делото фактически оостоятелства са процеси, проти¬чащи едновременно в хода на процесуалното развитие. Те се предполагат един друг, взаимно се осмислят и проникват. Прилагането на закона изисква фактическа основа, която да бъде подведена към наказателно-правната норма, предвиждаща състав на престъпление. Така се определя както началната квалификация, според която започва наказателно производство и наказателно преследване на определено лице за определено деяние, така и последващите изменения на обвинението и окончателната наказателно-правна оценка (отразена в окончателния за съответния стадий процесуален акт). От своя страна, поставянето на фактическите въпроси и тяхното развиване в процеса (фактическо установяване, разкриване на обек¬тивната истина, формиране на основание на определен процесуален акт) се влияе от тази оценка.
Основна задача на НПК (чл. 1, ал. 2 НПК). Като се има предвид непосредствената задача на НПК, основната негова задача се определя като осигуряване защита от престъпни посегателства срещу Р България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, срещу правата и законните интереси на юридическите лица, както и съдействие за предотвра¬тяване на престъпленията и укрепване на законността!
Наказателният процес е конкретен ред, условия, последова¬телност, предпоставки за извършване на процесуални действия и реквизити за постановяване на процесуални актове. Законодателят е предвидил в НПК конкретен механизъм за реализиране защитното предназначение на производството по наказателни дела, съобразно задачи от по-висок социален ред. Например, в защита на правата си, гражданите в процеса осъществяват като активни субекти комплексно право на защита във всички стадии на производството; по отношение на тях не се допуска предприемане на мерки за процесуална принуда над законоустановения предел. Процесуалните органи са длъжни да разясняват правата на гражданите и да им осигуряват условия за реално и ефективно упражняване. Съдебното производство специално урежда възможност гражданите в различно процесуално качество да участват в съдебното следствие, да вземат като страни отношение в съдебните прения по всички въпроси на делото, да обжалват незаконосъобразните и необосновани актове на право-раздавателния орган.
Защитата на установения в страната правов ред и правата на физическите и юридическите лица е задача на НК и на НПК .Про¬цесуалният закон, обаче, изрично е въвел в основната си задача превантивна функция: както по отношение на генералната превенция и укрепване законността в Р България, така и що се отнася до индивидуалната превенция.
Понятие и система на основните начала на наказателния процес на Р България
1. Освен целенасочена в общ и в непосредствен план, наказателно-процесуалната дейност е изградена върху стройна ос¬нова от принципи на организация и дейност, наричани по тради¬ционни съображения "основни начала". За производството по наказателни дела те са основни ръководни положения, поставени и комби¬нирани по начин, благоприятстващ постигане задачите на наказа¬телното правосъдие и успешното провеждане на всеки отделен наказателен процес. Основните начала, принципните положения в процеса, са изрич¬но предвидени в НПК. Те са изградени като даденост, произтичаща от закона, позитивноправни положения, елемент на обективното (писаното) право. Като правни норми, те са пределно общи: регла¬ментират абстрактна хипотеза, имаща отношение към цялото наказа¬телно производство и спрямо всички органи и лица. Доколкото са правни норми, основните начала се прилагат пряко, като правила с ясен предмет и метод на правно регулиране.
2. НПК изрично и лимитативно урежда основните начала. Формирането на тяхната съвкупност е съобразено с определени непременни правила.
а) Основните начала са уредени в пълнота.
б) Проявата на основните начала е динамична: не всички от тях се реализират в пълна степен в отделните стадии на наказателния процес. Някои начала намират твърде ограничено действие в определена част на процесуалното развитие. Така, на досъдебното производство публичността, състезателността и независимостта на държавните процесуални органи не са разгърнати според типичното свое съдържание. Пълноценно се проявяват основните начала в съдебното производство.
в) Основните начала са равностойни. При осъществяване на процесуална дейност не се проявява йерархия, степенуване в тяхното значение. Те са равнопоставени и се осъществяват в съотношение на съгласуваност, координация.
г) Основните начала се обезпечават и обуславят едно-друго. С действието си всяко начало създава предпоставки за проява на другите начала. Например, началото на оценка на доказателствените' материали по вътрешно убеждение се гарантира от началото на независимост на държавните процесуални органи — не може да решава по вътрешно убеждение орган, който не е независим по отношение на различни органи и лица вътре и извън процеса.
д) Основните начала пораждат действие по специфичен начин в отделните стадии на наказателното производство. В този смисъл, началото на обективната истина на предварителното производство се проявява в стремежа на следователя да достигне истинно фактическо установяване на обстоятелствата от предмета на доказване с цел да подгот¬ви дейността на прокурора по приключване на досъдебното производство с окончателен прокурорски процесуален акт.
Системата се състои от следните основни начала, указани съобразно Формулировката на НПК:
- участие на съдебни заседатели в наказателното производство (чл. 7 НПК);
- назначаемост на съдиите и съдебните заседатели (чл. 8 НПК);
- независимост на съда, прокурора и разследващите органи и подчинението им само на закона (чл. 9 НПК);
- равенство на гражданите в наказателното производство (чл. 10 НПК);
- разкриване на обективната истина (чл. 12 НПК);
- служебно начало (чл. 12 НПК);
- публичност (чл. 13 НПК);
- право на защита на гражданите (чл. 14 НПК);
- оценка на доказателствените материали по вътрешно убеж¬дение (чл. 16 НПК);
- непосредственост и устност (чл. 17 и 18 НПК);
- състезателност (чл. 19 НПК).
Глава втора НПК визира и някои други общи положения, които нямат значение и действие за процеса като основни начала. Това са основни процесуални гаранции, без които принципите на организация и дейност на наказателното производство не биха се разгръщали достатъчно ефективно:
- осъществяване на правосъдието по наказателни дела само от съдилищата (чл. 6 НПК);
- водене на наказателното производство на български език и право на лицата, невладеещи български език, да се ползват от родния си или друг език и да им се назначи преводач (чл. 11 НПК);
- еднакви права на съдиите и съдебните заседатели и равен глас при постановяване на процесуалните актове на първоинстанционния съдебен състав (чл. 7, ал. 2 и чл. 41, ал. 5 НПК);
- презумпция за невиновност на обвиняемия (чл. 14, ал. 2 НПК);
- задължение на съда и на органите на досъдсбното произ¬водство да разясняват на обвиняемия и другите граждани, които участват в наказателното производство, техните процесуални права и да им осигуряват възможност да ги упражняват (чл. 14, ал. 4 НПК);
- неприкосновеност на личността (чл. 15 НПК).
3. Наказателният процес реализира един съществен клон в дей¬ността на органите на съдебна власт и в частност на правосъдието. Затова неговата регламентация има пряко отношение към основите на съдебната власт в Р България, уредени в Конституцията. Консти¬туцията предвижда редица положения, които функционират като основни начала в производството по наказателни дела: независимост на съдебната власт и подчинението на съдиите, съдебните заседа-тели, прокурорите и следователите само на закона (чл. 117, ал. 2), "сьстезателност на съдебното производство (чл. 121, ал. 1), разкриване на истината (чл. 12 \, ал. 2), публичност (чл. 121, ал.З), право на защита на гражданите (чл. 122, ал. 1), участие на съдебни заседа¬тели в правораздаването (чл. 123), несменяемост на съдиите, проку-гюрите и следователите (чл. 129, ал. 3), равенство на гражданите (чл. 6, ал. 2). Това са основни начала, уредени и в наказателно-процесуалния закон.
Наред с основните начала, Конституцията урежда основни и други процесуални гаранции, предимно по посока правото на защита на гражданите в процеса: никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му не¬прикосновеност, освен при условията и по реда, определени със закон (чл. 30, ал. 2); в изрично указани в закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебна власт, като последните се произнасят по законосъобразност в срок от 24 часа от за¬държането (чл. 30. ал. 3); всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем (чл. 3(1 ал. 4); всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава, като тайната на техните съобщения е неприкосновена (чл. 30, ал. 5); всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определен срок (чл. 31, ал. 1); никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание (чл. 31, ал. 2); обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда {чл. 31, ал. 3); не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъщест¬вяване на правосъдието (чл. 31, ал. 4); официалният език в републи¬ката е българският (чл. 3).
Издаденият на основание чл. 133 от КРБ Закон за съдебната власт също визира някои основни начала или техни елементи: състезателност на съдебното производство (чл. 61: право на съдебна защита на гражданите и юридическите лица (чл. 7); несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите (чл. 10); независимост на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите и подчинението им само на закона {чл. 1, ал. 2 и чд. 13); постановяване на процесуални актове по вътрешно убеждение (чл. 14).