3. Риск и възвръщаемост

Рискът се определя като несигурността относно възможните изходи от дадено събитие.
Видоцве риск:
• Пазарният(системният) риск е следствие на фактори от макросредата като инфлация, промяна във валутният курс и др. Пазарният риск се обяснява със свойството на ценните книги „да се движат заедно” при определени промени на пазара.
• Уникалият(специфичен) риск е следствие на фактори от непосредственото обкръжение на фирмата, които влияят по специфичен начин върху нея и евентуално върху нейните конкуренти. Този риск може да се намали или елиминира чрез закупуване на ценни книжа на няколко самостоятелни предприятия.
• Факторният риск се определя от дела на дълга в капитала на фирмата и произтича от фиксирания характер на плащанията по лихвите. При увеличаване дела на дълга нараства и финансовият риск за собствениците.
• Валутният риск е предизвикан от колебанията във валутните курсове.
• Ликвидният риск е свързан с потенциални затруднения при продажбата на активи и превръщането им в ликвидни средства.
Ценните книжа се класифицират в 4 групи според степента на риска и съответстващата му норма на възвръщаемост:
• Съкровищни бонове( държавните облигации със срок до 1 година) – те се смятат безрискови, доколкото изплащането им е гарантирано от държавата и лихвата е фиксирана. Въпреки това реалната възвръщаемост от безрисковите активи, се влияе от инфлацията.
• Дългосрочни правителствени облигации- имат по- висок риск от обезценка.
• Корпоративни облигации – за тях съществува риск от обезценка и неплащане при фалит на фирмата емитент.
• Обикновенни акции- те са с най-висок риск, доколкото са титул за собственост върху компанията и възвръщаемостта от тях отразява резултатите от дейността на фирмата, която ги е емитирала.
Инвеститорите, които купуват съкровищни бонове получават само лихва.
Изискуемата норма на възвръщаемост за отделната група ценни книжа се формира от лихвата за безрисковите съкровищни бонове през съответната година и средната за някакъв минал период рискова премия.