39. Престъпления против реда и общественото спокойствие - обща характеристика и система. Хулиганство и самоуправство.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ
Чл.320. (1) (пред.чл.320,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред много хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.
(2) (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Наказанието за явно подбуждане към извършване на престъпление по чл.108а, ал.1 е лишаване от свобода до шест години.
Чл.320а. (нов,ДВ,бр.41 от 1985 г.; изм.,бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл.108а, ал.1, чл.330, 333, 334, 340, 341а, 341б, 342, ал.3, 344, 349, 350 или 352, ал.1 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години.
Чл.321. (1) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
(3) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.21 от 2000 г., бр.92 от 2002 г.) Когато групата е въоръжена или създадена с цел да върши престъпления по чл.243, 244, 253, 280, 337, чл.339, ал.1-4, чл.354а, ал.1 и 2, чл.354б, ал.1-4 и чл.354в, ал.1 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:
1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;
2. по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години.
(4) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.
(5) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл.55.
(6) (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Чл.321а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) - (1) Който участва в ръководството на организация или група, която чрез използване сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.
(2) Който участва в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(3) Придобитото от организацията, от групата или от участниците в тях имущество от тази дейност се отнема в полза на държавата, ако лицата, от които е придобито, или техните наследници са неизвестни.
(4) В случаите по предходните алинеи се прилага разпоредбата на чл.321, ал.4 и 5.
Чл.322. (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да го стори без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една години или с пробация.
Чл.323. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.
(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.
(5) (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Когато деянието по ал.1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.
Родов обект на тези престъпления е нормалният обществен живот на гражданите. С тях се накърняват както интересите на обществото като цяло, така и на отделните негови членове. Тези престъпления могат да се обособят в четири групи: създаване на предпоставки за престъпна дейност; неспазване на правилата за осъществяване на определени дейности; нарушаване на общественото спокойствие; получаване на материални облаги без полагане на труд.
В чл.323,ал.1 е визирано престъплението самоуправство. Субект на това престъпление може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение или неин представител. Изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на едно оспорено от другиго, действително или предполагаемо, притежателно право. Самоуправството никога не представлява пряко посегателство върху чуждо имущество, а само върху реда за осъществяване на определена дейност, т.е. трябва да има възникнал спор за вещно, облигационно или друго някакво имуществено право между две страни. Престъплението е резултатно – завземане на спорната престация. Вредата от самоуправството трябва да е на стойност над 300лв. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. Ако деянието е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е по-тежко.
Чл.323а. (нов,ДВ,бр.27 от 1973 г.;изм.,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1981 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който построи сграда върху обработваема земя, стопанисвана от социалистическа организация, или пасище без да има право за това, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет до десет лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от пет до петнадесет лева, както и обществено порицание.
Чл.324. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.1 от 1991 г.,бр.10 от 1993 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответната правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до шест лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.,бр.10 от 1993 г.; доп.,бр.83 от 1998 г.; изм.,бр.76 от 2005 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от два до двадесет лева. Същото наказание се налага на лекар или лекар по дентална медицина, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред.
(3) (нова,ДВ,бр.86 от 1986 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет до тридесет лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37, точки 6 и 7.
Чл.325. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
(3) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал.1 - лишаване от свобода до три години; по ал.2 - лишаване от свобода от една до пет години.
(4) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр. 28 от 1982 г.; изм.,бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Когато деянието по ал.1 и 2 представлява рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на непристойни действия, които явно противоречат на възприетия морал. Престъплението е резултатно – грубо нарушаване на обществения ред. Трябва да се различава от дребното хулиганство, което се наказва по административен ред. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл. Специален субективен признак са хулиганските подбуди, а именно явното неуважение към обществото. Квалифицираните случаи на хулиганство са по чл.325,ал.2 – когато хулиганството е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред или ако то, по своето съдържание, се отличава с изключителен цинизъм или дързост. Друг квалифициран случай е, когато хулиганството е извършено повторно или представлява опасен рецидив.
Чл.326. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.41 от 1985 г., бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Който предава по радио, телефон или друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
Чл.327. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) - (1) Който без съответно разрешение устройва хазартна игра, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от пет до сто лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който устройва хазартна игра със съответното разрешение, но не на определените за това места.
(3) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от десет до сто и петдесет лева, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петдесет до петстотин лева.
(4) Който системно участва в хазартни игри, като знае, че са организирани без разрешение, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от два до двадесет лева.
(5) Парите и вещите, предмет на хазартна игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват, се присъжда тяхната равностойност.
Чл.328. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.92 от 2002 г.) Който води живот в скитническа група, се наказва с пробация до две години или с глоба до три лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Който организира или ръководи такава група се наказва с лишаване от свобода от една година или с пробация.
(3) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва с пробация до две години.
Чл.329. (1) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г., бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Който системно се занимава с просия се наказва с пробация за срок до две години.