33. Имуществена отговорност на работника или служителя.

33. Имуществена отговорност на работника или служителя. Имуществената отговорност на Р/С се състои в задължението му да обезщети вредите, причи­нени на РД при или по повод изпълнението на него­вите трудови задължения. Това задължение се състои в пла­щането на определена парична сума или във възстановяване в натура на накърненото имущество на РД.

Имуществената отговорност на Р/С се характеризира с редица белези:
1) тя е отговорност на Р/С като страна по ТПО;
2) тя е отговорност за причинени вреди от Р/С при или по повод изпълнението на неговите трудови задължения;
3) тя е отговорност за виновно неизпълнение на задъл­жението на Р/С да опазва имущество­то на РД, с което той е в досег при или по повод изпълнението на възложената му работа.

Имуществената отговорност на Р/С се подразделя на два вида: Пълна е имуществената отговорност, когато Р/С дължи пълно възстановяване на причинените от него вреди на РД. Тези случаи са: при умиш­лено причиняване на вредата - тя е причинена умишле­но, когато Р/С е искал и съзнателно се е стремял към увреждането на имуществото на РД; за причиня­ване на вреда в резултат на извършено престъпление; при причинени вреди от Р/С не при или по повод изпълнението на неговите трудови задължения.
Пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред.
Ограничена имуществена отговорност е отговорността, ко­гато Р/С отговаря имуществено в по-малък размер от размера на причинената от него вреда. Отговорността се ограничава, като обезвредата се съразмерява не само с претърпяната вреда, а с размера на трудовото възнаграждение на Р/С, като обезщетението не може да надвишава определен размер на трудовото възнаграждение. Р/С отговаря имуществено за вре­дата, която е причинил на РД по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Ог­раничената имуществена отговорност е приложима само до­колкото деянието, с което е причинена вредата, не съставля­ва престъпление. Двата признака - небрежност и непрестъпност на деяние­то, трябва да са налице кумулативно, за да се приложи спе­циалният режим на ограничената имуществена отговорност на Р/С, установен в КТ. При умишлено причиняване на вредата, макар и това да не съставлява престъпление, отговорността е по гражданския закон. Р/С не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствен сто­пански риск. Р/С отговаря за претърпяната за­губа, но не и за пропуснатата полза.

Претърпяната загуба се състои в намаляването на налич­ното имущество на РД. Размерът на претърпяната вреда се определя към деня на настъпването й, а ако този ден не може да се установи, раз­мерът се определя към деня на откриването й. Според КТ – Р/С, на когото е възложено като трудово задължение да съби­ра, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо РД: 1) в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение; 2) за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата. От това следва, че обемът на отчетни­ческата имуществена отговорност се определя в зависи­мост от характера на причинената вреда. Бригадната отговорност е специфичен способ за разпре­деление на пълната имуществена отчетническа отговорност за липси, причинени от няколко Р/С-и. Нейното прилагане е обусловено от някои пред­поставки:
1) от неразграничената отчетническа дейност, която е допустима при общо боравене с парични или материални ценности и при работа на смени.
2) от наличие на писмен договор с РД – с този договор лицата, кои­то общо или на смени боравят с едни и същи парични или ма­териални ценности, поемат задължението за бригадна отго­ворност в случай на липса.
3) от невъзможност да се ус­танови конкретният причинител на вредата. Когато не може да се установи конкретният причинител на вредата, обезщетението се разпределя между Р/С-те, подписали договора за бригадна имуще­ствена отговорност.

Прилагат се два способа за разпределение на имуществе­ната отговорност в зависимост от нейния вид. За ограничената имуществена отго­ворност - всеки от причинителите на отговорно­стта отговаря в зависимост от личното си участие в причиня­ването й. Ако не може да бъде установен конкретният причи­нител на вредата, отговорността се понася от всички причини­ли я Р/С пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. За пълната имуществена отго­ворност – прилага се солидарността, която се изра­зява в това, че РД може да поиска от всеки от имуществено отговорните Р/С възстано­вяването на вредата в пълния й размер. Платилият целия дълг Р/С има право на регресен иск спрямо останалите съпричинители според вътрешните отношения помежду им.