30. Преки и непреки разходи от финансово разстройство

1. Преките разходи – са най- вече свързани с ефектите от банкрута на фирмата. Банкрутът е законен механизъм, позволяващ на кредиторите да поемат управлението и собствеността върху фирмата, когато тя не може да изпълнява задълженията към тях паради значително намаляване на стойността на нейните активи. Банкрутът обаче не е причина за намаляване стойността на фирмата- той е резултатът.

2. Непреки разходи - Непреките разходи, свързани с финансовото разстройство, за разлика от преките, са много трудно измерими. Техните размери обаче са съпоставими с тези на преките разходи и дори ги надхвърлят.
Непреките разходи отразяват трудностите в управлението на компанията, когато тя е обявена в банкрут.
Големият размер на непреките разходи кара кредиторите в много случаи да се въздържат от искане за обявяване на фирмата в процедура на банкрут, като вместо това предприемат действия, насочени към оздравяване на фирмата.
Действия, които акционерите и ръководството на фирмите предприемат в ситуация на финансово разстройство:
• Стремеж към поемане на огромни рискове;
• Липса на стимул за инвестиране;
• Несправедливо обогатяване;
• Печелене на време.
Включването на разходите по финансовото разстройство в модела на ММ за стойността на фирмата води до т. нар. Модел на компромисното решение. При този модел капиталовата структура може да бъде разгледана като компромисно решение между ползите от дълга и разходите от дълга. При умерени нива на дълга вероятността от финансово разстройство е малка и ефектът на данъчната защита от дълга доминира. Но от определено съотношение дълг/ капитал вероятността от финансово разстройство нарства бързо при допълнително заемане и потенциалните разходи от него започват да влияятсъществено за намаление стойността на фирмата. Теоритичният оптимум се достига, когато настоящата стойност на данъчната защита за лихвите при допълнително заемане се компенсира ит настоящата стойнсот на разходите по финансовото разстройство.
Критерии при избора на капиталова структура:
• При равни други условия фирмите с по- голям бизнес риск могат да заемат по- малко, отколкоото по- нискорисковите фирми, защото колкото по- голям е бизнес риска, толкова е по- голяма вероятността от финансово разстройство за всяко ниво на дълга, следователно по- големи са и очакваните разходи, свързани с неговот възникване.
• Фирмите, които разполагат с материални, лесно продаваеми активи, като недвижими имоти, могат да заемат повече от фирми, чиято стойност се формира основно от нематериални активи като патенти и лицензии. При финансово разстройство специфичните и нематериални активи губят много повече от стойността си, отколкот стандартните материални актив.
• Фирми, чиито доходи се облагат с високи ставки, трябва да използват повече дълг, отколкото фирмите с по- ниски данъчни ставки.