2. Методи на регулиране на трудовото право.

Методът на регулиране на обществените отношения се изразява в установяването в правните норми на определени правила за поведение. Единият метод на правно регулиране е гражданскоправният, с присъщите му принципи на свобода на договарянето и диспозитивния характер на правните норми. Другият метод е властническият, т.е. административноправният, с неговите императивни норми. В Трудовото право намират приложение и двата метода! В единия случай държавата пряко регулира поведението на работниците, служителите и работодателите. А в другия случай тя установява само границите на поведението, оставяйки място за самостоятелно регулиране на трудовите отношения от неговите страни.

В Трудовото право най-голямо приложение в регулирането на трудови отношения намират правните норми с диспозитивен характер. Те предоставят възможност на страните да установяват съответен обем от права и задължения. Договореният характер на труда на работниците и служителите се изразява в това, че за възникването на трудово правоотношение не се прилага императивният метод, а се прилага диспозитивният метод. Това означава, че на страните по трудовото правоотношение с оглед на техните интереси се предоставя възможността самостоятелно да определят съдържанието на трудовото правоотношение. Императивните правни норми се изразяват във вид или на забрана или на предписание. Например забраната за полагане на нощен и извънреден труд от работници и служители, ненавършили 18-годишна възраст. При такава форма на въздействие на правните норми волеизявлението на страните на трудовото правоотношение при формиране на съдържанието на правоотношенията се изключва.
Страните по трудовото правоотношение са юридически равнопоставени от гледна точка да имат равни възможности за права и задължения. Страните са равнопоставени и при действието на трудовото правоотношение. Равнопоставеността се определя от взаимните права и задължения на страните по трудовото пра¬воотношение. Спецификата на трудовите правоотношения се проявява и в характера на санкциите, установени в правните норми за осигуряване на изискуемото поведение на субектите.

В правните норми са предвидени особени, присъщи само на трудовоправния отрасъл санкции, които се прилагат в случаите на неизпълнение на задълженията или неправилно реализиране на правата. Към тях се отнасят мерките на дисциплинарната отговорност, настъпваща при нарушаване на трудовата дисциплина. Също така се прилага и имуществената отговорност, насочена към възстановяване на причинената вреда на работодателя от неправомерните действия или бездействия на неговите работници или служители, както и отговорността на работодателя спрямо работниците и служителите за причинени им вреди от трудова злополука или професионално заболяване.