27. Почивки – същност и видове.

Почивката е времето, през което Р/С се освобождава от задължението си да предоставя ра­ботната си сила на РД и да изпълнява задължения­та си по ТПО. Предназначението на почивката е за поддържане на работната сила на Р/С. Почивката е винаги в извънработно време с изключение на технологичните прекъсвания през работния ден, които са част от работното време.

Действащото законодателство установява три вида по­чивки:
а) почивки в работния ден;
б) междудневна почивка;
в) седмична почивка.

При почивките в работния ден работата се прекъсва веднъж или няколко пъти в зависимост от условията на труда, при ко­ито Р/С работи. Законодателно е ус­тановена най-малко 30-минутна почивка за хранене. Възможно е работният ден да не бъде прекъсван с време за почивка. Това се отнася до производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато. При та­кива обстоятелства РД е длъжен да осигури време за хранене на Р/С-те, което се включва в продължителността на работния ден. Другият вид почивка в работния ден, която не е за хранене, а за удовлетворяване на физиологични нужди на Р/С-те, е технологичната почивка. Броят и продължи­телността на тези почивки се определя в правилника за вътреш­ния трудов ред на предприятието. Тези почивки се включват в работното време на Р/С-те.

Междудневна е почивката между два последователни ра­ботни дни. Нейната минимална непрекъсната продължител­ност е 12 часа.

Седмична е почивката между две последователни работ­ни седмици. Този вид почивка включва два последователни календарни дни. Минималната непрекъсната продължител­ност на седмичната почивка при подневното изчисляване на работното време е 48 часа. При сумирано изчисляване на работното време е 36 часа. За положен извънреден труд в двата почивни дни на сед­мичната почивка при подневното изчисляване на работното време на Р/С освен увеличеното запла­щане на този труд трябва да бъде осигурена непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малко от 24 часа.

Празничните дни са особен вид почивка, тъй като през тези дни Р/С е освободен от задължение­то да предоставя работната си сила на РД. Празничните дни се делят на постоянни официални праз­ници, еднократни официални празници и дни за честване на определени професии. Постоянните официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на освобождението на България от осман­ско иго, национален празник; 1 май - Ден на труда и международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители – неприсъствен ден за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер; 25 и 26 декември - Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден. МС може еднократно да обявява и дру­ги дни за официални празници, с произтичащите от това пос­ледици. Те се определят за такива за ознаменуване на важни исторически, културни и политически събития. Те се празну­ват само в годината и датата, в която са обявени. Дни за честване на отделни професии се определят от МС. Тези дни не са официални празници и в тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а на седмичната почивка не може да бъде по-малка от 24 часа.