27. Моделът на Модилиани и Милър

Началото на съвременната теория на капиталовата структура е поставена през 1958г, когато професорите Модилиани и Милър публикуват свята статия „ Цена на капитала, корпоративното финансиране и инвестиционната теория”.
Теорията на Моделиани и Милър се основава на няколо основни допускания:
• Ценните книжа се търгуват на съвършени капиталови пазари- това са пазари, на които информацята е безплатна, еднакво достъпна за всички участници и няма никакви транзакционни разходи. Освен това на съвършенните капиталови пазари индивидуалните и институционалните инвеститори заемат при същия лихвен процент както компаниите.
• Лихвеният процент по всичкидългови споразумения е равен на безрисковата норма на възвръщаемост.
• Липсват индивидуални и корпоративни подоходни данъци.
• Всички настоящи им потенциални инвеститори имат еднакви очаквания за бъдещите печалби на компаниите.
• Всички компании очакват постоянен размер на печалбата си, т.е. нулев растеж.
Капиталовата структура не влияе върху стойността на фирмата и среднипретеглената цена на капитала. Нито една капиталова структура не е по- добра, от която и да е друга.
От гледна точка на баланса на фирмата разгледаната концепция може да се представи по следния начин:
Стойност на активите= стойност на собствения и привлечения капитал
Стойност на паричните потоци от реалните активи и дейността= Стойност на дълга, обикновените акции и други ценни книжа, емитирани от фирмата
Според принципа на добавянето на стойност, ако на съвършени капиталови пазари имаме два парични потока А и В, настоящата стойност на потока А + В е развна на настоящата стойност на А плюс настоящата стойност на В.
Твърдение 1. Делът на дълга в капитала на фирмата не оказва влияние върху нетната стойност и богатството на акционерите.
Финансовият ливъридж се изразява в нарастване на вариацията на възвръщаемостта от обикновените акции при използването на дълг от компаниите.
Финансовият ливъридж увеличава нетния доход на една акция, но наред с това и риска.
Твърдение 2. Изискуемата норма на възвръщаемост от акционерите нараства с увеличаване на съотношението дълг/ капитал.
Твърденията на М и М са изградени изцяло върху предположението, че са налице съвършени капиталови пазари. Нарастването на дела на дълга увеличава възвръящаемостта на акционерите, но наред с това и риска върху акциите на фирмата.