25. Извънреден труд.

Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на РД или на съответния ръководител от Р/С извън установеното за него РВ. Разпореждането на РД или на съответния ръко­водител (началник смяна, началник цех и др.) за полагане на извънреден труд трябва да бъде направено из­рично, т.е. в устна форма или с писмена заповед, в зависи­мост от конкретните обстоятелства, налагащи полагането на извънреден труд. Във всички случаи обаче разпореждането трябва да бъде доведено до знанието на Р/С, който се привлича да полага извънреден труд. В редица случаи обстоятелствата са от такова естество, че инициативата за полагане на извънреден труд е на Р/С, за което той уведомява РД или съответния ръководител.

По принцип извънредния труд е забранен. Разпоредбите на КТ допускат изключение за неговото полагане в следните случаи: за извършване на работа във връзка с отбраната на стра­ната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на по­следиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснаб­дяването, отоплението, канализацията, транспорта, съобщи­телните връзки и оказване на медицинска помощ и др. Съществува забрана за полагане на извънреден труд: Абсолютна е забраната за: а) Р/С-и, които не са навършили 18-годишна възраст; б) бременни работнички и служителки, както и такива в напреднал етап на лечение ин-витро. Относителна е забраната за: а) майки с деца до 6-годишна възраст; б) майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им; в) трудоустроени Р/С; г) Р/С, които продължават образованието си без от­късване от производството. Полагането на извънреден труд е допустимо в определени гра­ници за съответен календарен период. Полагането на извънреден труд по разпореждането на РД или непосредствения ръководител е задължи­телно за Р/С. Р/С може да откаже полагането на извънреден труд, когато не са спазени редът, установен за неговото полагане, както и недопустимостта за полагането му от определени Р/С. Отказът на Р/С да полага извънреден труд в тези случаи се прави мотивирано и в пис­мена форма. Извънредният труд се отчита от РД в специал­на книга. С нея се удостоверяват количеството и времето на полагане на извънредния труд, неговото основание, лицата, които са го полагали, изплатеното трудово възнаграждение, денят, определен за почивка при извънреден труд през двата почивни дни, номерът на заповедта за полагането му. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между Р/С и РД. Компенсирането на положения извънреден труд с почивка или отпуск е забранено.