21. Отношения с СССР и с Източния блок

На отношенията с СССР се отдава първостепенно значение. Основата е договорът за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между България и СССР. В този договор се отправят принципите за взаимно зачитане на суверенитета и за взаимно ненамесване във вътрешните работи.
Практикуват се редовни консултации на Български делегации в Москва за получаване на инструкции по всеки важен въпрос. Желанието на България за още по-тесни контакти с СССР България иска ако е възможно още по-чести консултации с КПСС и със самия Сталин. В същото време, посещенията на съветски делегации в София са рядко явление, а когато се случат, то те са оглавени най-много от някой министър или от секретаря на ЦК на КПСС.
1955г. за пръв път висши съветски ръководители посещават България- Хрушчов, на връщане от Югославия от разговори с Тито наминава и през България.
България сключва спогодби за доставка на стоки между СССР и България. Много често СССР не дава право на рекламации за стоките от СССР. Общо взето СССР диктува неизгодни условия за задължителна търговия с България.
Отношенията на България с СССР в рамките на източния блок се развиват в две рамки: 1/ В икономически рамки развитието е в рамките на СИВ; 2/ Отношения по военен и политически характер, основата е Варшавския договор.
СИВ е създаден по инициатива на СССР и Румъния. Основателки са и Полша, Чехословакия, Унгария и България. През 1950г. към сив се присъединяват ГДР и Албания, която е в самоналожена външнополитическа изолация.
Задачите на сив са: 1/ Държавите да си разработват планове за икономически връзки; 2/ Да се съгласуват стопанските планове- петилетки и т.н.; 3/ Договаряне на държавно ниво за вносните и износните стоки; 4/ В рамките на СИВ се уреждат всички въпроси, свързани с Транспортни и Транзитни превози на Стоки; 5/ Да се вземат съвместни мерки за помощ в случай на бедствия и за помощ в случай на икономическа дискриминация от страна на западните държави.
1954г. на сесия на СИВ се взема решение да се организира и да започне да се осъществява стокообмен и с някои западни държави, но при условия, определени от СИВ.
ВАЖНО: Външната политика на България от края на втората световна война до 1956г. поддържа много тесни връзки основно с развиващите се страни от Азия и Африка, основно с Корея, Виетнам, Китай, Индия, Египед. Отношенията с тези държави се градят на принципите „Панча Шила”:1/ Взаимно зачитане на териториалната цялост и суверенитета; 2/ За ненападение; 3/ ненамеса във вътрешните работи; 4/ равнопоставеност и взаимна изгода; 5/ Мирно съвместно съществуване.
Към 13-ти въпрос се отнася и конституцията от 1947г. функциите на държавните органи в сферата на външната политика- качено е в МУДЪЛ. Остава само въпрос 14, като втората част за конституцията от 1971г. е качена. Първата част може би ще бъде качена като подробен план.