1. Международни актове за въстановяването на българската държава

Ще се спрем на два договора. Има специални проблеми, обвързани с тези договори.
Санстефански мирен договор на 03.03.1878г. Прелиминарен акт, тоест, за да действа той, той трябва да получи потвърждение от великите сили. Санстефанският мирен договор е международен, между Русия и Турция. Добре е да сме наясно, че този договор има отношение и към други държави. Сърбия, Румъния и Черна гора получават независимост с този договор. В договора има политически и социални клаузи.
Териториалните клаузи са определени в чл.6 от договора. Според него българската държава се възстановява като държава в следните 3 географски области в Мизия, Тракия и Македония. /Колеги, това не е точния текст в договора. За ориентир е приета територията, обхващана по това време от българската екзархия/. http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/FOREIGN/stefano.htm
Изключенията от Мизия-Тракия-Македония са:
1/ Северна Добруджа- там живее компактно българско население, и тя остава извън пределите на държавата, запазена е първоначално като руска територия.
2/ Без Гюмюрджинско и Одринско /тракийски район/;
3/ Без Солун и Халкидическия полуостров /инак цяла Македония/;
През Руско-Турската война Сърбия подкрепя Русия в боя и завзема районите около Ниш. На базата на принципа за фактическата окупация, Сърбия си запазва Ниш.
Руско-Турска комисия се предвижда да определи окончателно границите. След намесата на великите сили, разбира се, това не става.
В чл. 6 следват и политическите клаузи. Българската държава се възстановява „Автономно поданно княжество с християнско правителство и народна милиция” /Болгария образует самоуправляющееся, платящее дань, Княжество, с христианским правительством и земским войском./. Споменатият данък България изплаща годишно на Османската империя. С това задължение не се ограничават задълженията ни към Турция /чл.9/. По силата на договора България поема и част от държавния дълг на Турция. Освен това България поема и всички Турски задължения към ж.п. компаниите, чиито линии минават през територията на княжеството.
По силата на Санстефанския договор, Турция няма право да държи войски в България и за това има българска народна милиция. Също така има задължение да бъдат съборени всички стари укрепления на турската войска. Турция трябва да не пречи, а България може да го направи. На чело на новата държава е предвиден княз, и според договора трябва това да е изборна длъжност /избран от населението/. Има още и две условия за княз. 1/ Така избраният княз трябва да бъде одобрен от великите сили; 2/ Трябва князът да е утвърден от османската империя. /Намерете си дефиниция на „сюзерен”- турски държавен орган/. В договора пише, че руски окупационен корпус може да остане в България за до две години, за да помогне за изграждането на държавните институции на новата държава, като до 2 години държавните институции трябва да започнат да функционират. Освен това корпусът трябва да помогне и за сформиране на българска войска.
Все пак договорът трябва да е допълнително потвърден и не е. По тази причина той никога не влиза в сила. Дипломацията и политиката започва да зависи от това, дали Русия ще може да го наложи и да получи подкрепа от останалите велики сили. Причините се съдържат във външнополитическата ситуация и отношенията между великите сили.
Щом става ясно какъв договор се подписва, великите сили веднага реагират МНОГО ОСТРО. Без никакъв патетизъм казано, никоя от великите сили не е искала такава държава там. Великобритания е влияна от контрол върху проливите и пътя към Средиземно Море. Великобритания се страхува, че такова руско влияние ще отвори руската външна политика за там, където Великобритания не иска конкуренция /Колеги, нека се вгледаме във фактите, кой проход- Босфора или Дарданелите - е в пределите на Българската територия? Ами нито един!/.

Друга заинтересована държава е Австро-Унгария. Тя никога не е имала излаз на море и не е имала колонии. В края на 19в., ако има какъвто и да е шанс да колонизира нещо, то това са Балканите. Австро-Унгария е заинтересована от западните Балкани, но при все, че въпрос има по темата България, Австро-Унгария също недоволства.

Стига се до конференция на великите сили, /берлински конгрес/ на която се подписва друг договор, защото Русия не успява да наложи Санстефанския мирен договор. Берлинският договор /Германия е уж арбитър, но всъщност симпатизира на Австро-Унгария/ е многостранен, страни по него са Германия, Франция, Италия, Австро-Унгария, Русия, Великобритания и Турция.
Санстефанска България берлинският договор разделя на 5 части с различен статут.
1/ Княжество България обхваща северна България. Княжество България остава автономно: Самостоятелно, трибутарно княжество под върховната власт на султана.
Всички договори, които Турция е сключила с великите сили /договори за търговия и корабоплаване/- чл.8- остават в сила и за княжеството. http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/FOREIGN/berlin.htm
Предвижда се също окупационен корпус да остане за едва 9 месеца.
2/ Източна Румелия- южна България- Тракия без някои части- автономна провинция в рамките на османската империя, като тази автономна провинция ще разполага с пълна административна автономия, но с пряка политическа и военна власт на султана. На източна Румелия е назначен генерал-губернатор, назначен от султана за 5г., НО СЪС СЪГЛАСИЕТО НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ /значи Турция не е считана за силна/. Освен това в ИР Турция може да строи укрепления.
3/ Северна Добруджа- присъединява се от Румъния
4/ Цяла Македония, предвидена като част от България, а заедно и части от Тракия, остават част от Турция. Тракия се дели на горна и долна по принцип. Горна Тракия е ИР. Долна Тракия пък се дели на Източна и Западна. Източна Долна Тракия- Одрин, а Западна Долна Тракия-.
5/ Териториите, които Сърбия завзема /Нишки Санджак/ се разширяват и с Пирот и Враня