19. Отношения с Югославия

1948г. Тито влиза в конфликт със Сталин и проблемът е, че Югославия се опитва да провежда комунизъм и социализъм както ги вижда Тито, а не Сталин. Социалистическите държави започват да гледат на Югославия като на чужда държава и от 1949г. и отношенията на България с Югославия не са добри.
През август 1947г. се провежда среща на правителствените легации с Георги Иванов и Тито. Те се срещат в Блед. Там се вземат следните решения:
1/ Да се сключи договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ.
2/ Двете държави да развият стокообмена до максимум, защото тогава са се лансирали идеи за митнически съюз.
3/ Двете държави поне да си съгласуват действията по най-важните проблеми на международната политика.
4/ Югославия се отказва от репарациите по парижкия мирен договор.
5/ За Македония се постига съгласие, че ако ще се говори за присъединяване на пиринския край към Югославия и за връщане на западните покрайнини, подобни решения и действия могат да се вземат само във Федерация на Южните славяни.
Протоколът с решението от Блед се подписва без консултации със съветския съюз в лицето на Сталин, при което от тях веднага идва недоволство. Подписването на договора се отлага с няколко месеца. Договорът се сключва като срочен за 20 години. Самият договор се сключва ноември 1947г. Този договор предвижда всякакво сътрудничество, включително и военно.
През 1949г. България едностранно анулира договора. Анулира се и спогодбата за улеснение за преминаване на границата. Като сериозен проблем се оформя и македонският въпрос. 1949г. България заявява официална позиция, че отхвърля възможността за Балканска федерация. Така пропадат всякакви идеи за такава федерация. Именно тогава Тито пък заема позицията, че съществуването на Македонския народ и на Македонската нация, е възможно само в рамките на Югославия. Предявяват се претенции за пиринска Македония.
1951г. правителството на Югославия внася меморандум в ООН, с който населението на пиринска Македония се обявява за югославско малцинство, преследвано и тероризирано от властите. България веднага изпраща протестна телеграма до ООН.
Пак през 1953г. след смъртта на Сталин се открива път за нормализиране на отношенията с Югославия. Българска делегация на посещение с Москва при Хришчов получава указания и българското правителство решава да поддържа нормални отношения с Югославия като с буржоазна държава. След това посещение, правителството приема една официална декларация, с която се заявява, че България иска да уреди проблемите си със съседните държави /основно с Югославия/. Двете държави си разменят посланици /България и Югославия/. Подновява се дейността на смесените погранични комисии. Югославия оказва подкрепа на България за приемане за член на ООН и 1955г. България е приета в ООН.
1956г. Българска делегация на чело с Тодор Живков е на посещение в Югославия. Елиминират се съмненията, че отношенията са нормализирани.