18. Отношения с Турция след края на войната

Отношенията с Турция след края на втората световна, подобно на отношенията с Гърция, са по-скоро лоши. Турция няколко пъти нарушава въздушното ни пространство, провокира гранични инциденти, прави провокативни военни маневри, отказва екстрадиране на извършителите на отвличане на български пътнически самолет.
България предлага сформиране на смесена комисия за решаване на спора с границата, но Турция отказва това предложение.
Основен проблем с Турция се оказва изселническия въпрос, тъй като от 1949г. се регистрират силни брожения от българските турци за изселване в Турция поради: 1/ Масирана Турска Пропаганда, 2/ желание за събиране на разделени семейства, 3/ Недоволството на българските турци от политиката на Отечествения Фронт за централизация и планиране на икономиката.
Първоначално правителството искало да възпрепятства процесът на напускането на Турците. В този момент се намесва СССР, като Сталин прави препоръка, България да се освободи от турците, защото те били неблагонадежден елемент. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за спиране на спънките и дори за улесняване на изселването за Турция. За кратко време органите на МВР приемат 250 000 декларации за напускане на страната. МВР издава около 55 000 паспорта и изходни визи. В този момент обаче настъпва промяна в политиката на самата Турция, която започва да създава препятствие за преминаване на границата на тези лица, като не издава входни визи и изисква декларация за политическата нагласа на тези хора, за това кой ще ги издържа в Турция и дори затваря границата си с България. Оказва се, че Турция не е готова да поеме тези изселници.
През 1950г., народното събрание прави промени в закона за българското гражданство. Промяната постановява, че българските граждани от небългарска народност, които се изселят от България, загубват българското си гражданство от момента на изселването.

От 1949г. до 1951г. около 140 000 души се изселват от България.
Освен проблемът с изселването, в политиката с Турция има още два чвора: 1/ Турската пропаганда, непреставаща до 1959г., срещу политиката на българското правителство спрямо турците в България; 2/ Турция е приета в НАТО; 3/ Непрестанни провокации по границата, нарушение на въздушното и пространство и на териториалните води.
От 1953г. се правят опити и започва нормализиране на отношенията България-Турция.