17. Трудовият договор като основание за възникване на трудовото правоотношение – обща правна характеристика, форма, съдържание, сключване.

Трудовия договор (ТД) е най-разпространеното в практиката основание за възникване на ТПО. ТД се характеризира с редица белези. 1) ТД има личен характер - уговорената трудова функция тряб­ва да се изпълнява лично от Р/С. Р/С е носител на работ­ната сила и не може да бъде заместен от друго лице при из­пълнение на трудовата функция. Личният характер на ТД се изразява в непрехвърлимостта и ненаследимостта на задължението за предо­ставяне на работната сила. От личния характер на ТД следва, че той винаги се прекратява със смъртта на Р/С, но ТД не се прекратя­ва със смъртта на РД. 2) ТД е двустранен - Всяка от страните по него има насрещни задължения към другата страна. Задъл­женията на Р/С към РД са: задължението да изпълнява угово­рената трудова функция точно и добросъвестно и задълже­нието да спазва установената трудова дисциплина. Задълже­нията на РД към Р/С са: задължението да осигури на Р/С нормални условия за изпълне­ние на работата по ТД, за която се е уговорил, и задължението да плаща в установените срокове на Р/С уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. 3) ТД е продължаващ се договор. Тази него­ва характеристика произтича от дължимото от Р/С предоставяне на работната сила на РД. Това задължение не се изчерпва с еднократно извършване на единични трудови операции, а изисква продължителност и повторяемост на действията, които съставляват съдържани­ето на предоставянето на работната сила. 4) ТД има възмезден характер. За положения от Р/С труд РД му дължи трудово възнаграждение. 5) ТД е формален договор. КТ разпорежда ТД да се сключва в писмена форма. Съгласно КТ - ТД се сключва между Р/С и РД преди постъпването на работа.

Съдържание на ТД - Това е съвкупността от правата и задълженията на неговите стра­ни, т.е. на Р/С и на РД. Спо­ред начина на определяне и източника, от който се формират правата и задълженията на страните по ТД, съдържанието на ТД се разделя на две основни групи: законоустановено и договорно съдържание. Законоустановеното съдържание на ТД включва правата и задълженията на страните по ТД, които са установени в КТ, в други закони и подзаконови актове. Правата и задъл­женията са установени за всички Р/С-и и РД-и и те не се изброяват в съдържанието на ТД, защото произтичат пряко от закона и се включват в съдържанието на ТД по силата на закона. Страните по ТД не могат да ги изменят или отменят. Това може да направи само законодателят.(напр. съгласно КТ - раз­мерът на основния платен годишен отпуск на Р/С е не по-малко от 20 работни дни. В този случай страните по ТД могат да уговарят и по-голям от 20 работни дни размер от­пуск. Ако страните не уговорят такъв, остава в сила законоустановеният в долната си граница от 20 работни дни основен платен годи­шен отпуск). Към законоустановеното съдържание на ТД са правата и задълженията на неговите страни за работното време, почивките, отпуските, дисциплинарната и имуществената отговорност, здравословните и безопасни­те условия на труд и др. Договорното съдържание на ТД включва правата и задълженията, които страните уговарят. Това съдържание от своя страна се подразделя на две групи усло­вия - необходими (задължителни) условия и допълнителни (факултативни) условия на договорното съдържание на ТД. Необходимите (задължителните) условия са тези, за които страните по ТД задължително трябва да по­стигнат съгласие, за да се смята, че е сключен ТД. Тези условия са: а) мястото на работата; б) наименованието на длъжността и характерът на работата; в) датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; г) време­траенето на ТД; д) размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните пла­тени годишни отпуски; е) еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на ТД; ж) ос­новното и допълнителни трудови възнаграждения, както и начинът на тяхното изплащане; з) продължителност на работния ден или седмица. Допълнителното договорно съдържание на ТД включва такива условия, липсата на които не засяга ва­лидността на ТД. Тези условия, от една страна, трябва да не са уредени в закон или в подзаконови актове. От друга страна, предмет на ТД могат да бъдат условия, които са по-благоприятни за Р/С от установените в колективния ТД. (например уговорката на срок на изпитване; срокът за постъпване на работа след предоставя­не от РД на Р/С екземпляр от сключения ТД, подписан от двете страни и др).

Сключване на ТД. ТД се сключва лично от Р/С и РД. Всяка от страните може да поеме инициативата и да направи предложение до другата страна за сключване на ТД. Обикновено инициатива­та за сключване на ТД изхожда от лицето, ко­ето желае да стане Р/С. Заедно с предложението на лицето, което иска да сключи ТД, то трябва да представи на РД и други документи. Тези документи са: а) лична карта или друг документ за самоличност; б) документ за придобито образование, специал­ност, квалификация, правоспособност; в) документ за стаж по специалността, когато за длъжността се изисква притежаването на такъв стаж; г) документ за медицински преглед; д) свиде­телство за съдимост, когато се изисква удостоверяването на съдебното минало на лицето; е) разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 18 години. При постъпване на работа Р/С съгласно КТ е длъжен да представи на РД трудовата си книжка. Когато Р/С постъпва за първи път на работа, РД е длъжен в петдневен срок да го снабди за своя сметка с трудо­ва книжка. ТД се сключва в писмена форма. Наличието на писмена форма на ТД е доказателство, че е сключен ТД между страните и че между тях е учредено ТПО. Моментът на сключването на ТД е денят, когато той е подписан от двете страни. Съгласно КТ - в тридневен срок от сключването или измене­нието на ТД и в седемдневен срок от неговото прекратяване РД или упълномощено от него лице трябва да изпрати уведомление за това до съответната териториал­на дирекция на НАП.

Началото на изпълнението на ТД е постъпва­нето на Р/С на работа. От този момент насетне той започва да изпълнява задълженията и да упраж­нява правата си по ТПО.