17. Външна политика след Втората световна война

Краят на втората св. Война се оказва начало на друг нов период- студената война. Това е ключов момент. Самите международни отношения сега ще се развиват през тази призма- призмата на наличие на източен и западен блок и конфронтация между тези два блока. Условията на студената война означават липсата на диалог на тези два блока. Първоначално напрегнати, а после никакви отношения със западните държави. През 1947г. САЩ лансира плана МАРШАЛ и оповестява доктрината ТРУМАН.
Планът маршал се лансира като икономическа програма за подпомагане на ЦЯЛА Еропа за икономическо възстановяване след края на войната. Той не е предвиден да изключва СССР държавите. СССР обаче квалифицира плана като намеса във вътрешните работи и отказва да участва. Така правят и другите такива държави, и България.
Доктрината ТРУМАН е първата американска доктрина, с която САЩ заявява, че ще оказва помощ срещу разпространението на комунизма „да се сдържа комунизма”. Тази доктрина е конкретна и започва да функционира най-напред в Гърция и Турция.
През 1947г.в Полша е учредено Коминформбюро. То е рамка за сътрудничество и провеждане на съвещания между представители на комунистическите партии от комунистическия блок. Така започва и преходът към сталинисткия модел на социализъм и после на комунизъм. Отечествения фронт на власт в България възприема оценката на коминформбюро за международната обстановка, която се е изразявала в следната теза: Подготовка на война от страна на САЩ и че западните държави ще нападат държавите от източния блок, за опасностите от доктрината ТРУМАН. На тази основа на заседание на ЦК на БРП /Комунисти/, проведен октомври 1947г. е възприет следния външнополитически курс- активна защита на националната независимост и на националния суверенитет, заплашен от „гнусните капиталисти”, чрез укрепване на безразделния съюз със СССР. В периода 1947г. до 1949г. се подписват поредица двустранни договори за дружба и взаимопомощ. С най-голямо значение са всички договори на СССР с държавите за такава дружба и помощ. 1955г. се създава военно-политическия съюз на държавите от източния блок, известен като Организацията на Варшавския Договор. Той контрира Северноатлантическия пакт, с който е създаден НАТО през 1949г.
Най-проблемни за България са отношенията с Гърция и те са елемент от Балканската ни политика. Отношенията с Гърция се усложняват допълнително, тъй като Гърция не получила териториалните придобивки, които е искала, нито пък репарациите, които е целяла да вземе. От пролетта на 1946г. в Гърция започва гражданска война, като едната страна са партизаните с комунистически убеждения. Гърция търси причините за войната навън и обвинява Българи, Югославия и Албания, че подпомагат тези партизани /не че не е било вярно/. Това допълнително усложнява отношенията на България с Гърция и то до такава степен, че започват да се случват погранични конфликти. Съветът за сигурност на ООН се задейства и се опитва да помири двете държави, назначавайки анкетна комисия, която да проучи положението по границите на Гърция и се излиза със заключението, че основно Югославия, но и България, подпомагат възстаниците в Гърция. Така общото събрание на ООН приема резолюция по този въпрос, но общото събрание не може да направи задължаващ акт, това може само съветът за сигурност. Създава се балканска комисия на ООН, но България отказва да допусне представителите й на Българска територия, защото не е длъжна. България не е длъжна и защото не е член на ООН. В края на 1947г. самата Гърция започва да прави опити под формата на дипломатически сондажи, за това да се възстановят дипломатическите отношения с България. България поставя редица предварителни условия: Гърция да прекрати нарушенията на Българската граница. Гърция трябва да даде гаранции, че от Гръцка страна не се готви атентат срещу България. Гръцката реакция пък е, че Гърция иска възстановяване на дипломатическите отношения веднага, без преговори по въпроса. Така не се възстановяват дипломатически отношения.
През 1949г. България, макар да не е член на ООН, прави изложение до ООН по повод проблемите с Гърция, провокирано от новите териториални претенции на Гърция спрямо България и от нежеланието на Гърция да признае границите на България от парижкия мирен договор. Позицията на България е двустранно да се уредят отношенията с Гърция.
Промяна в Българо-Гръцките отношения настъпва едва 1953г., когато Сталин умира. След смъртта му, съветския съюз смекчава политиката си. България също бива повлияна. Външната ни политика започва опити за решаване на спорните въпроси с Гърция.
Още през 1953г., без България да се противопоставя на посредничеството на ООН, се създава Българо-Гръцка смесена комисия решава основния въпрос- за Българо.Гръцката граница. Това е комисия за обозначаване на граничната линия.
Така през 1954г. се възстановяват отношенията между България и Гърция.