16. Втората световна война и България.

Докато се сключва споразумението с Югославия, е вход проект за примирие с България, подготвян от антихитлеристите. Западните държави първоначално настояват за окупация на България, въпреки че, с войски на съветския съюз по това време вече има такава. Искат се и замразяване на българските активи в чуждите банки. Освен това първоначално се поставят и неприемливи условия за участие на България във войната срещу Германия. Основната причина е идването на отечествения фронт в България и силната ни комунистическа партия. Освен това Гърция е с лошо отношение и казва силен натиск в тази насока. Гърция и след примирието се опитва да влияе негативно на клаузите на примирието.
През октомври 1944г. в Москва се срещат Чърчил и Сталин и се договарят за сферите на влияние в проценти на Балканите. Великобритания е искала поне 25% влияние в България, но по настояване на Сталин, в България остава 90% СССР влияние. След това западните държави третират България като комунистическа и СССР.
За да бъде сключено примирието обаче, държавите поставят едно условие на България- до две седмици след срещата в Москва, България да евакуира всички свои чиновници и военни части от Гърция и Югославия, с изключение на тези войски, които се намират в Югославия и там водят операции срещу Германия. България приема. Така се подписва примирието НА 28.10.1944г.- примирие с Англия, САЩ и СССР. Те от своя страна действат от името на всички останали обединени народи.
Клаузите на примирието са:
1/ Разоръжаване и предаване като военнопленници на германците, намиращи се на Българска територия; 2/ Да предаде германското военно имущество на съюзниците в лицето на съюзното главно командване; 3/ Да обезпечи свободно придвижване на СССР войските из България; 4/ да освободи всички военнопленници, граждани на победителките; 5/ След приключването на военните действия срещу Германия, българската армия да се деомбилизира.
Полит. Клаузи:
1/ Да се разформироват окончателно всички фашистки организации в България; 2/ Да се възстановят всички права и интереси на съюзните държави и техните граждани;
Икономически клаузи:
1/ Бълг. правит. да върне цялата собственост на гражданите на съюзните държави; 2/ Да изплаща репарациите, които ще й бъдат определени по-късно; 3/ Да изплаща редовно парични суми и да предоставя всякакви средства, стоки и услуги на съюзното главно командване, за да си изпълнява то функциите в България.
Заключения за примирието- примирието не предвижда пълна капитулация, но с присъствието на съветски войски, България е в условия на капитулация. Примирието не отчита участието на България във войната срещу Германия до момента. Примирието не урежда въпроса за по-нататъшното участие на България във войната с Германия. Германия капитулира цели 9 месеца след това. Примирието само споменава, че България е скъсала отношения с Германия и е спряла войната със Съватския съюз. Така българската дипломация ще трябва да извоюва статут на съвоюваща. Това в примирието и в мирния договор не е направено.
Въпреки това, на примирието се реагира положително, правителството напълно одобрява това примирие, създадена е дори структура за спазване на примирието- комисарство, начело с външния министър.
1946г. Вече е приключила окончателно войната и в Париж се събира сесия на съвета на външните министри.Това е една структура, която Чърчил, Сталин и Рузвелт създават, за да се канализира сътрудничеството на СССР и западните държави. В този съвет са влизали външните министри на тези три държави, плюс този на Франция. Основната задача е да се доуточнят проектите на текстовете на мирните договори, включително с България. През това българската дипломация е активна и изпраща два меморандума до този съвет. Отговор има по два въпроса:
1/ Претенциите на Гърция за българска граница
2/ Гръцки претенции за прекомерен размер на репарациите
Веднага след този съвет е свикана парижката мирна конференция, на която този път са поканени и изслушани и отчетени позициите на някои бивши съюзници на Германия, основно на България. На тази конференция участва делегация на тракийската организация, която пък защитава претенциите на България за излаз на Бяло море. Българското правителство използва и този случа, за да представи на обединените народи пореден меморандум, с който България взема отношение по това, кои въпроси считаме за несправедливо решение, по кои протестираме. От този мемурандум стават ясни следните възражения:
1/ В преамбюла на мирния договор, България иска да бъде призната като съвоюваща и да се посочи точната дата, на която са започнати военни действия срещу Германия.
2/ Относно чл.1 на проекта на мирен договор за Територията на България, нашата външна политика успява да парира гръцките претенции за български територии, равняващи се на 1/10 от тогавашната територия на страната. Обединените народи отклоняват обаче българското искане за излаз на бяло море. Това искане подкрепя само СССР.
3/ Дипломатите ни възразяват и на военните клаузи- Гърция иска южната българо-гръцка граница да бъде демилитаризирана и то от към българската част.
4/ Относно репарациите, дипломатите ни настояват да не плащаме над 20 милиона долара, а обединените народи са настоявали за репарации в размер на 125 милиона. Окончателно репарациите се фиксират на 80 милиона долара. След парижката мирна конференция, въпросите с мирните договори се решават в Ню Йорк в края на сесията на външните министри в края на 1946г. Следва самото подписване и влизане в сила на договора с България.
Парижкия мирен договор с България
Този договор е подписан февруари 1947г., ратифициран е през Август 1947г. и влиза в сила от 15.09.1947г. Най-важните разпоредби:
1/ Териториални въпроси се третират само в чл.1, само с едно изречение- Границите на България се установяват такива, каквито са били към 01.01.1941г.- косвено се санкционира крайовската спогодба за южна Добруджа. Така окончателно се признава връщането на южна Добруджа на България.
2/ Военните клаузи- остава авиацията, сухопътната войска се свежда до 55 хиляди души, противовъздушна артилерия продължава да има.
3/ репарации се дължат само на Гърция и Югославия.
Репарациите за Гърция се решават трудно. България предлага репарациите за Гърция да се уредят, като се отчете, че България и Гърция имат сериозни насрещни вземания една от друга от преди втората световна война. Въпросът се решава доста по-късно- 1964г. С Югославия нещата се развиват по-бърза. С Гърция в Атина се сключва договор за уреждане на вземанията с цел взаимен интерес. Така през 1964г. се изчислява приспадането на репараците от дължимото на България от Гърция. Остават едни 7 милиона долара /от първоначални 45 милиона/, за които двете държави се споразумяват да се уредят като в продълж на няколко години се отделя процент от българския износ за Гърция.