16. Отговорност и санкции по ЗЗК.

Административнонаказателна отговорност
Чл. 99. (1) За нарушаване разпоредбите по този закон, ако деянието не е престъпление, се носи административнонаказателна отговорност.
(2) Имуществените санкции и глобите по закона се налагат с решение на комисията, което подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Имуществени санкции
Чл. 100. (1) Комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за:
1. нарушение по чл. 15 или 21 от този закон или по чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност;
2. осъществяване на концентрация при неизпълнение на задължението по чл. 24;
3. осъществяване на концентрация при условия и по начин, различни от тези, при които комисията е постановила решение по чл. 82, ал. 3, т. 2 и 3, чл. 85, ал. 2, т. 1 и чл. 88, ал. 1, т. 1 и 2;
4. осъществяване на концентрация, която е била забранена от комисията с решение по чл. 88, ал. 1, т. 3;
5. осъществяване на концентрация, подлежаща на задължително предварително уведомяване по чл. 24, преди произнасяне на комисията с решение по чл. 82, ал. 3, чл. 85, ал. 2, т. 1 и чл. 88, ал. 1, освен ако са налице хипотезите по чл. 82, ал. 5, изречение второ и чл. 88, ал. 2, изречение второ;
6. нарушение по глава седма;
7. неизпълнение на решения или определения на комисията.
(2) Комисията налага имуществена санкция в размер до едно на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за:
1. неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 46;
2. нарушаване на целостта или унищожаване на печатите, поставени при извършване на проверка на място по чл. 50;
3. несвоевременно предоставяне или предоставяне на непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация в нарушение на задълженията по чл. 47, ал. 4 и 5;
4. неизпълнение на задълженията по чл. 67.
(3) В решението, с което се налага имуществена санкция по ал. 2, т. 1 и 3, се посочва срок, в който страната трябва да изпълни задължението си за съдействие или за предоставяне на пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация.
(4) При определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата й в интернет.
(5) Комисията налага периодични имуществени санкции на предприятие или сдружение на предприятия в размер до 5 на сто от среднодневния общ оборот за предходната финансова година за всеки ден неизпълнение на:
1. решение на комисията за прекратяване на нарушенията, включително чрез наложени подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията по реда на чл. 77, ал. 1, т. 4 или на чл. 90;
2. определение на комисията за налагане на временни мерки по чл. 56;
3. решение на комисията за одобряване на поети задължения по чл. 75, ал. 2 и по чл. 88, ал. 1, т. 2.
(6) Комисията налага периодични имуществени санкции на предприятие или сдружение на предприятия в размер до едно на сто от среднодневния общ оборот за предходната финансова година за всеки ден на:
1. неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 46 след изтичане на срока, посочен в решението по ал. 3;
2. непредоставяне на пълна, точна, достоверна или незаблуждаваща информация по чл. 47, ал. 5 след изтичане на срока, посочен в решението по ал. 3;
3. противопоставяне на проверка по реда на чл. 50.
(7) Периодичните санкции по ал. 5 и 6 се налагат за всеки ден до прекратяване на противоправното действие или бездействие.

Освобождаване от санкция и намаляване на санкции
Чл. 101. (1) Комисията може по искане на предприятие по чл. 38, ал. 1, т. 4 да го освободи от имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 15 от този закон и/или по чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност, изразяващо се в участие в таен картел, при условие че преди останалите участници в картела предостави доказателство, въз основа на което комисията може да:
1. осъществи проверка на място; необходимо е към този момент комисията да не е разполагала с достатъчно данни и доказателства, за да отправи искане за издаване на съдебно разрешение по реда на чл. 51;
2. докаже твърдяното нарушение; необходимо е към този момент комисията да не е предоставила на друго предприятие условно освобождаване от санкции преди извършването на проверка на място или преди да е имала достатъчно данни за отправяне на искане за издаване на съдебно разрешение по реда на чл. 51, както и да не е разполагала с достатъчно доказателства, за да постанови решение за установяване на нарушение.
(2) Освен условията по ал. 1, за да бъде освободено от имуществена санкция, предприятието трябва да не е предприемало действия, за да принуди останалите предприятия да участват в картела, и трябва да е спазило всички условия, определени в програмата по ал. 5.
(3) Комисията може да намали имуществената санкция на предприятие за извършено нарушение по чл. 15 от този закон и/или по чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност, изразяващо се в участие в таен картел, при условие че то доброволно, до приключване на производството, представи доказателство, което има съществено значение за доказване на нарушението, и спазва всички условия, определени в програмата по ал. 5.
(4) Освобождаването от санкция или намаляването на санкцията за нарушение по чл. 15 от този закон и/или по чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност се допуска, при условие че предприятието е преустановило участието си в забраненото споразумение, освен ако комисията е преценила, че продължаването на това участие е необходимо за проучването.
(5) Условията и редът за освобождаване от санкция или за намаляване на санкцията се определят в Програмата за освобождаване от санкции или намаляване на санкциите и правилата за прилагането й, приети с решение на комисията.

Глоби
Чл. 102. (1) Физическите лица, съдействали за извършването на нарушения по закона, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба в размер от 500 до 50 000 лв.
(2) На лицата, които не предоставят в срок поисканите доказателства или пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация по чл. 47, ал. 5, се налага глоба в размер от 500 до 25 000 лв.
(3) В решението, с което се налага глобата по ал. 2, се определя и срок, в който да се предоставят исканите доказателства и информация. При неспазване на срока на лицето може да се наложи периодична глоба в размер 500 лв. на ден, но не повече от 20 000 лв.
(4) При определяне размера на глобата се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, качеството, в което е действало лицето, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Конкретният размер на глобата се определя от комисията в съответствие с методиката по чл. 100, ал. 4.

Изпълнение
Чл. 103. Имуществените санкции и глоби, наложени въз основа на влезли в сила решения на комисията, се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Искове за обезщетение
Чл. 104. (1) За причинени вреди вследствие на извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение.
(2) Право на обезщетение имат всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях.
(3) Исковете за обезщетение се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно това, дали решението на комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд като валидно и законосъобразно има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. В тези случаи правото да се иска обезщетение се погасява в срок 5 години от влизането в сила на решението на Върховния административен съд или на решението на комисията.