14. Първо правителство на Демократическия сговор след деветоюнския преврат

Второто сговористко правителство до 1931г. е на чело с Андрей Ляпчев.

Външната политика на първото правителство на демократическия сговор е свързана с неблагополучия. Превратът е посрещнат зле от балканските съседи, защото се счита, че на власт са дошли реваншистки кръгове. Сърбия веднага струпва войски на българската граница и нападение от Сърбия се предотвратява само от Великобритания и Франция. Реакцията на Гърция е по-късна и през 1925г. гръцката армия окупира за кратко Петрич, което се извърша като репресия спрямо четите на ВМРО. В този случай през 1925г. се стига до намеса на международната общност Великобритания, Франция и Италия и по тяхна инициатива се задейства организацията Общество на Народите, която налага на Гърция да изтегли войските си и да изплати 30 милиона лева обезщетение. По времето на Ал. Цанков Франция има влияние на Балканите и стимулира малката Антанта. Крайният резултат е, че на международните отношения на Балканите доминира Югославия като протеже на Франция. Така Ал. Цанков признава валидността на онова нишко споразумение, което се приема негативно от българската общественост поради високата цена по българския национален въпрос.
Като цяло нямаме особени външнополитически успехи по вр. на Ал. Цанков, освен конюнктурно сближаване с Италия.

Второто сговористко правителство на Ляпчев заварва следната външнополитическа обстановка:
Великите сили са изградили една система за колективна сигурност в Европа. Тя е изградена на КОНФЕРЕНЦИЯТА В ЛОКАРНО от 1925г.Там са подписани поредица договори, сред които и рейнския гаранционен пакт. С него се прокламира ненарушимостта на западните граници на Германия- с Франция и Белгия. Страна е Германия с Великобритания, Франция, Белгия и т.н. Крайният резултат от тази конференция, хегемонията на Франция значително намалява. Това позволява по-настъпателна българска външна политика спрямо Югославия.
По времето на Андрей Ляпчев България продължава да се сближава с Италия. Освен това правителството на Ляпчев урежда втора ревизия на репарационните клаузи на ньойския договор- опростява се голямата част от външния дълг след като западните държави се убеждават в смекчаването на режима на Ляпчев. При това, макар това да са вътрешнополитически процеси, държавите от западна европа виждат подобрение и опростяват дълга.
По времето на Ляпчев в периода 1926г. до 1927г. се възстановява редовната наборна армия, което няма как да не стане без съгласието на страните победители. Просто се дава мълчаливо съгласие. Под натиска на същите велики сили, останалите ни съседи приемат тази реформа.
В отношенията с Югославия обаче има негативни промени- Лапчевото правителство иска облекчаване на положението на българите в Македония. По това време има силна асимилация от страна на Югославия. През 1929г. се затваря границата между България и Югославия, но през 1930 се подписва Пиротската спогодба и границата се отваря отново.
С гърцияпрез1927г. се сключва спогодбата Молов-Кафандарис. Тя третира въпроса за недвижимите имоти, които българи са имали в Гърция, изселили са се и де факто, но не де юре, са ги загубили. България трябва да бъде обезщетена за тези имоти. Спогодбата е за уреждане на насрещните вземания по недвижимите имоти на българи с гръцко поданство и на гърци с българско поданство.
По спогодбата се събира смесена българо-гръцка комисия и на последното си заседание през 1931г., гръцкият дълг се изчислява на 1млрд. лв.