14. Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни.

Чл. 37. (1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.
(2) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.
Когато тя е узната или почтена при такива условия, че да не бъде използван, съгласно параграф 1 т.10 от ДР на ЗЗК.
10. "Професионална тайна" е:
а) всяка информация, която комисията създава или придобива за целите на проучването по този закон или във връзка с него и чието разгласяване може да застраши стопанския интерес или престижа на страните по преписката или на трето лице; професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация;
б) информацията, разменена между комисията, националните органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия във връзка с изпълнението на техните правомощия и сътрудничеството между тях.
Не е "професионална тайна" информацията, която е публично достъпна или подлежи на публично огласяване според този или друг закон.
Това са факти свързани със стопанската дейност и запазването на тази тайна е в интерес на правоимащите т.е. да бъдат носители, за което те са взели необходимите мерки. Най-честия случай при които КЗК установява нарушения по тази забрана когато бивши съдружници в едно търговско дружество преминават на работа в друго или те самите като акционери познавайки бизнеса в определената област създават ново дружество със сходен предмет на дейност и възползвайки се като служители, акционери . Т е са имали право на информация вкл. и такива които са били необходими за вземане на определено решение да си увеличат капитала, когато са имали реализирана печалба но не са взели решение за разпределение на дивидент, а така наречената печалба се капитализира с цел да се повиши по-голямото доверие. Напр. капитал от 2 лв. за дружеството ООД.При такъв капитал не виждам кой сериозен търговец ще сключва договори с това дружество. В хипотезата на чл.36 е обхванат най-често точно такива акционери и бивши служители създават нов субект на правото, който се явява конкурент на същия пазар. В чл.2, ал.1, т.4 спрямо физическите лица, които извършват или съдействат за извършването на нарушение по този закон. По силата на връзката между чл. 37 и чл.2, т.4 от ТЗ биха могли да се окажат под разпоредбата на специалната забрана на чл. 37 ЗЗК. т.9 от ДР на ЗЗК е дадено определение: 9. "Производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

Управителните органи на дружествата следва да определят лицата, които имат право на достъп на такава информация и е нужно предприятието допълнително да посочи конкретни факти, информация и данни до които е ограничен достъпа и са защитени по един определен начин, което следва да се докаже пред комисията за защита на конкуренцията. Трябва да се докаже че тази и тази инф. представлява тайна и хората които са отговорни за управлението са взели необходимите мерки тя да бъде запазена като такава. Не само да знаят че има такъв акт и са взели мерки но този акт и решението на управителните органи в които е въведена забраната да не се разгласява тази тайна следва да се доведе до знанието на хората, които трябва да пазят тази тайна. Установяване на нарушението по чл.37 ЗЗК предполага да се представи на КЗК от страна на молителя който твърди, че има нарушение по чл.37 доказателства с които да си изясни кои факти и информация са били приети от него за производствена или търговска тайна или едновременно и двете. Той трябва да докаже как е направено това и какви мерки са взети. Много често в тези договори се съдържат общи задължения за конфеденциалност или за опазване на търговска тайна. Но тези общи разпоредби не покрива изискванията на фактическия състав на чл.27, ал.2 необходимо е изричен акт С ИЗЧЕРПАТЕЛНО посочване на данни и информация в която конкретното предприятие счита, че тази търговска инф. за поверителна и я квалифицира като търговска тайна. Производствената тайна засяга начина, технологията на производството. Точно защото търговците и предприятията не боравят точно със закона много трудно се доказва това обстоятелство пред комисията. Точно трябва да има акт това и това се забранява и да е сведено до хората. Фактическият състав на чл. 37 изисква използването и разгласяването на търговската тайна да противоречи на добросъвестната търговска практика. Когато узнаването на тази тайна е извършено чрез подслушване, проникване в помещение, отваряне на кореспонденция заснемане или проучване без съгласието на притежателя на документите и вещите и тези документи са съхранявани по начин който ограничава достъпа до тях може лицето да се е добрало до тях с измама или чрез някаква облага или чрез всякакъв друг начин. Този начин трябва да бъде различен от случая, при който определено лице има достъп до тайната, по силата на служебни или договорни отношения. дори обаче едно лице да има регламентиран достъп до производствената и търговска, тъй като не би могло да я разгласява или използва след като е поел ангажимента по чл.37 ЗЗК. Разпоредбата на чл.37 не бива да се тълкува разширително и следва да се внимава с лицата, които преминават от работа от едно предприятие в друго.

КОНТРОЛ ВЪРХУ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯ – чл.22 ЗЗК-налице и настъпва такава при трайна промяна на контрола.
Първата хипотеза – сливане или вливане на две или повече независими предприятия. Видове концентрация известни в конкурентното право и се разглеждат два вида концентрации – хоризонтална концентрация, когато участниците в операцията независимо в какъв вид извършват дейност да се конкурират на един и същи пазар и нехоризонтална концентрация – когато предприятията работят на различни пазари. Има насоки за оцеляване на една концентрация дали била вертикална в регламент на съвета и според тези указания за вертикални концентрации се смятат онези при които участващите предприятия са в съотношение производител, доставчик на суровини. напр. ако слеем един търговец, който доставя суровините с такъв който го произвежда и изработената дистрибуторска мрежа също като самостоятелно предприятие което предоставя услугата ще имаме вертикална концентрация. Ако слеем Н броя Винпроми които произвеждат вино ще имаме хоризонтална концентрация.
Сливане и вливане – понятията сливане и вливане в чл.262 и чл.262а от ТЗ. Характерно за всички форми на вливане и сливане е че в тях повечето случаи може би при отделянето остава субект. Във всички останали случаи имаме отделяне чрез придобиване и отделяне чрез новообразуване. Във всички останали случаи имаме прекратяване на едно търговско дружество без ликвидация, защото настъпва правоприемство. При вливането, което е форма на концентрация едно или повече дружества наричащи се преобразуващи се дружества преминават към едно съществуващо дружество наречено приемно и то става техен правоприемник. при сливане имуществото на две или повече дружества нар. преобразуващи се преминават към едно новоучредено дружество, което става техен правоприемник. за да е налице концентрация при вливането и сливането по ЗЗК преди да е извършена тази операция преди вливането и сливането както между преобразуващите се дружества така и между правоприемащото не трябва да има някакви правни или икономически или фактически връзки. това сливане или вливане би било възможно когато тези субекти са независими икономически субекти не са от една икономическа група. Това е една от възможните хипотези вливане и сливане на търговско дружество. Много често това може да стане по силата на консорциум, който може да не доведе до нов правен субект, а да се обеднят и да сключат консорциум. Такъв консорциум са швейцарските авиолинии. Когато такова едно обединение бъде извършено това ще бъде, т.е. ще имаме наличие на концентрация. по смисъла на ТЗ това е консорциум.
Втората форма е установяване на концентрация чрез контрол. Лицето добиващо контрол може да бъде и държавен и общински орган. В качеството си на орган на власт държавният орган е такъв по смисъла на лице. Ще бъде налице концентрация когато лицето което придобива контрол и обекта на придобиване предприятието в което се придобива контрол са били независими предприятия или субекти. По принцип ако сме в хипотезата на еднолично търговско дружество то собственик на капитала е нормално да упражнява контрол, защото е едноличен собственик на капитала и изпълнява функциите на общо събрание. Съществуват хипотези, в която когато контролът върху едно предприятие се придобива чрез друго предприятие, което е създадено специално с тази цел да участва в придобиването. Той се създава в това дружество за да стане собственик – формален. Правото на конкуренция обхваща и тази хипотеза и се говори като участник в концентрацията. В този случай лицето което придобива контрола върху предприятието и действително ще упражнява контрола върху придобиваното предприятие се преценява от органа, който следи за наличието на концентрация а не реалния приобретател на акциите.

ПОНЯТИЕТО КОНТРОЛ – по смисъла на конкурентното право за контрол се счита възможността за упражняване на решаващо влияние върху дадено предприятие за да бъде налице контрол не е необходим той реално да бъде упражняван достатъчно е налице да бъде възможност той да бъде осъществяван. Факта, че ние сме създали дружество което да изкупи акциите на друго очевидно е, че имам намерение спрямо това дружество. Контролът може да бъде факт както чрез правна така и на фактическа основа. контролът в дадено предприятие може да бъде придобит чрез поредица от сделки и системи, които са извършвани между две и същи лица в период на две години. Това също ще бъде концентрация – целенасочен към фондовата борса. Целенасочено може да се купуват бавно такива акции от едно и също дружество. контролът от една страна може да бъде едноличен и съвместен. контролът може да бъде пряк и косвен. Когато става въпрос за косвения контрол това става, когато такива права се придобиват от предприятие, което от своя страна е контролирано от друго предприятие и се смята че последното предприятие придобива косвен индиректен контрол върху първото предприятие. Това също е възможност за влияние и вземане на стратегически решения. При съвместния контрол това най-ясно личи при вземането на решение от общото събрание на акционерното дружество или ООД. Изисква се 2/3 мнозинство – квалифицирано такова е при преобразуване на вливане и сливане и тогава съвместния контрол се упражнява от участниците акционери, които притежават тоз брой акции. Тук ще имаме съвместен контрол.
ЧЛ.23 от ЗЗК предвижда изключения при които придобиването на контролни права – четири точки. най-общо за т.1-ва – продажба на ценни книги.
ЧЛ.24 има предварително уведомление на комисията, че ще се извършва такава концентрация, ако сумата от общите обороти – чл22, които участват в концентрацията надхвърлят 25 милиона. За да подлежи на уведомление тази концентрация тя трябва да бъде концентрация по смисъла на чл.22, да бъде реализиран съответния оборот за предходната финансова година, т.е. съвкупният общ оборот на предприятията да е в този размер и освен това отделно оборотът на всяко едно трябва да е с оборот три милиона. Тези предприятия са задължени да уведомят комисията предварително за да даде комисията а в ал.2 предприятията са задължени да уведомят комисията а след сключване на договор, но преди предприемането на реални действия по изпълнение на сделката.

КОМИСИЯТА по чл.26 дава разрешение за концентрация ако няма да доведе до засилено господстващо положение. може да даде разрешение когато се цели модернизиране на стопанската дейност.

СЕКТОРНИ АНАЛИЗИ И ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА КОНКУРЕНЦИЯ – чл. 27 и чл.28 да се прочете за информация