13. Външна политика на Земеделския режим.

Ще е добре да свържем външната политика на България по това време с Ал. Стамболийски.
Външнополитическата обстановка при началото на управлението на Земеделския режим: България е след първа национална катастрофа поради ньойския договор. Освен това сме в международна изолация, освен това външна политика трябва да се провежда под съглашенски контрол от държавите победителки. Освен това трябва внимателна политика към съседите, които са враждебно настроени.
Земеделския режим обаче определя писмено принципите на външната си политика. Те са отразени в книгата „Принципи на БЗНС” на Ал. Стамболийски.
Първият приоритет е да се поддържат трайни мирни отношения със съседите.
Втори приоритет е избягването на причиняване на военни конфликти на Балканите, защото сред останалите държави се очакват реваншистки настроения от България.
Трети приоритет или по-скоро идея е обединение на федеративни начела на Балканите.
За да има външната политика на земеделците успех, тя трябва да следи две условия:
1/ Да се неутрализира фанатичният национализма в България.
2/ Второто условие е да се поддържат такива отношения със съседите, така че те да се отзовават положително или поне не крайно на български външнополитически ходове.
За постигане на целите си, режимът разчитана постигане на благоразположението на другите страни. Около десетилетие след края на първата световна война, в международните отношения се случва основно това, което държавите победителки решат.
За разлика от други правителства, във външната си политика Стамболийски залага на един основен елемент от националния въпрос- Тракийския. За пръв път вниманието е не към Македония, а към Тракия, но и това е разбираемо предвид разпоредбите на ньойския договор. Земеделският режим веднага се опитва да си отвоюва икономически излаз на бяло море.
Въпросът за западна Тракия се третира за пръв път в Сан Рено на конференция на държавите победителки 1920г. Тогава се изработва мирният договор с османската империя, но на ред с това се взема решението, цяла Беломорска Тракия да се предаде на Гърция. Предаването й на Гърция се потвърждава в Севърския мирен договор, който обаче не влиза в сила.
След официалното предаване на Тракия на Гърция, за България е предвиден само транзит през гръцка територия със свободна търговска зона на Егейско Море. Но как това ще се уреди, се оставя на България и Гърция. Земеделският режим се захваща с извоюването на реален териториален излаз. В контекста на тази цел, Ал. Стамболийски прави 100 дневна дипломатическа обиколка. Тя се осъществява в западна Европа, но и в някои източноевропейски държави. Голямо значение имат визитите във Великобритания, Франция, Белгия. Тези визити обаче не са особено успешни. Друго яче се получава с визитите в източна Европа- Чехословакия, Полша, Румъния. В рамките на тези визити се оказва, че в тези държави Стамболийски е радушно приет.
Целта на Стамболийски в тази обиколка е:
1/ Изваждане на България от дипломатическата изолация, възстановяване на дипломатическите отношения с редица държави- Великобритания, Франция, Италия.
2/ Получаване на подкрепа за изп. На чл. 48 от Ньойския Договор- излаз на Бяло Море.
3/ Оборване на теорията, че земеделското правителство е болшевишко.
Земеделският режим търси сближение с Балканските съседи през други държави. Конкретно се разчита на Чехословакия за нейната подкрепа за България за сближаване с Югославия. Чехословакия и Югославия през 1920г. подписват съюзен договор помежду си, а 1921г. се присъединява и Румъния. Така се оформя малката антанта. Целта на малката Антанта при създаването е да се пази териториалното статукво на балканите.
По времето на своите визити в Източноевропейските държави, Стамболийски предлага сформирането на зелен интернационал,което се приема доста радушно като идея.
Освен във връзка със западна Тракия, във външната си политика земеделският режим е активен и по въпроса за репарациите. Първият дипломатически и външнополитически успех с репарации е отлагането на плащанията за 1923г.
След това има две важни конференции на държавите победителки. Ето какво става на тях:
Първо конференцията в Генуа от 1922г.- общоевропейски форум за обсъждане на икономическото следвоенно възстановяване на Европа. Но БЗНС отива с идеята да извоюва отстъпки от държавите победителки по националния въпрос. Поставя се и въпросът за излаз на бяло море.