12. Теория за ефективните финансови пазари

Тя води своето начало през 1953 г когато известния статистик Морис Кендал публикува своя статия, в която доказва, че цените на акциите се изменят произволно, като в даден ден еднакво вероятно те да се покачват или понижават, независимо от това как са се движили през предходните дни.
Хипотезата за ефективните пазари има два важни извода за инвеститорите и за компаниите:
• Тъй като инфото се отразява незабавно в цените, инвеститорите трябва да очакват да получат единствено нормална възвръщаемост. Ако инвеститора научи някаква инфо когато тя е публикувана, това не му носи никаква полза, защото тази инфо е вече отразена в цената на ценната книга.
• Фирмите могат да очакват да получат справедливата цена за ценните книги, които емитират. Справедлива в случая означава, че цената, която компаниите получават е = настоящата стойност на емитираните ценни книги.

Различните степени на ефективност
1. Слаба ефективност. Един финансов пазар е слабо ефективен, ако на него цените на ценните книги следват случаен ход и отразяват цялата инфо з цените от предходни периоди. На такъв пазар инвеститорите не могат да реализират значителни печалби, ако разчитат само на познаването на миналите цени на ценни книжа.
2. Полусилна степен на ефективност. Един пазар е с полусилна степен на ефективност,м ако цените отразяват цялата публично оповестена инфо, която включва освен движението за предишните цени и публикуваните от фирмите счетоводни отчети, препоръки от борсовите посредници, публикации във финансовата преса.
3. Силна степен на ефективност. Един пазар е силно ефективен, ако цените на него отразяват не само публичната инфо а цялата инфо, която може да е придобита от най- обстоен анализ на компанията и икономиката.

Уроци за пазарната ефективност
Основните уроци, които дава теорията за ефективните финансови пазари са следните:
1. Пазарите нямат памет.
2. Няма място за финансови илюзии
3. Свръхнормали печалби не съществуват.