12. Въвличане на България в Първата световна война. Ньойски мирен договор

Преди да погледнем от външнополитическа гледна точка, трябва да погледнем вътрешнополитическия живот. Във вътрешнополитически план след междусъюзническата война ноември 1913г. се провеждат избори и резултатът е- печели либералната концентрация, защото има либерална коалиция от Либералната, Народно-либералната и младолибералната партия. Това което става във вътрешнополитически план е разпускане на народното събрание и нарочване на нови избори. 1914г. се правят нови избори за да се постигне либералната партия да има мнозинство- включват се и новоприсъединените територии. На изборите участват и мюсюлманите от новите територии. Така в народното събрание попадат 12 турски националисти, което се тълкува като компромис вимето на постигане на мнозинство.
След изборите през 1914г. се излъчва правителство на либералното мнозинство, което клони към централните сили. Тук роля изиграва отново личностният фактор- Фердинанд има предпочитания, а и Васил Радославов е НЕМСКИ ВЪЗПИТАНИК!!! /Колеги, прочетете романът на Свобода Бъчварова „Земя за прицел” и приложете мозък: никога няма само личностни и морални подбуди за избиране на страна ведна война, със сигурност винаги основното са парите, всяка война се води за тях, а българската държава е била финансово зависима и именно това подбужда избирането на тази страна, а не нечии предпочитания./
Установява се военен път към Цариград поради благосклонния Български неутралитет- по железопътните връзки през България пътуват муниции, оръжие, офицери и инструктори от Германия за Цариград. Този тактически ход изиграва роля, защото след започването на първата световна война, започва и дипломатическата битка за България. Започва наддаване.
Антантата и Централните сили имат следните плюсове България да мине на тяхна страна:
1/ За централните сили България ще предложи бърз разгром за Сърбия и освен това Румъния и Гърция биха спрели да си колебаят и биха избрали страна. В интерес на истината Румъния и Гърция по-скоро клонят към Антантата.
2/ Антантата би имала полза, защото ще се прекъсне връзката между централните сили и Турция. Освен това България ще установи връзка на западните съюзници с Русия. Антантата ще има и възможност така да контролира Босфора и Дарданелите.
Освен това по това време българската армия е най-боеспособната на Балканите.

Какво предлага всяка от двете коалиции?
1/ Антантата: през май 1915г. посланиците на държавите от Антантата в София връчват на правителството колективна дипломатическа нота, от която става ясно следното:
Антантата обещава България да си върне Тракия до линията Мидия-Енос.
Обещава се България да присъедини безспорната зона в Македония и части от спорната.
Обещава се и допълнително териториално разширение в западна Тракия.
Антантата обещава да окаже дипломатическа подкрепа при преговори с Румъния за връщане на южна Добруджа.

Управляващите в България решават, че това са нереално хубави обещания. Такава поне е преценката и днес. Подходът на Антантата към България е колеблив, бавен, непоследователен, защото държавите от Антантата си давали сметка за ориентацията на правителството и царя. Военният път за Цариград, макар и таен, се е знаел. Освен това държавите от Антантата вече са заложили на съперниците на България. Държавите от Антантата не могат да намерят компромиса между предпочитанията си към държавите на Балканите. Антантата обещава без предварително да вземат съгласието на другите държави.
Ако Антантата иска да привлече България, тя трябва да удовлетвори националните стремежи на България по националния въпрос, което значи въоръжен сблъсък със съседите. Сърбия вече воюва на страната на Антантата.
2/ Централните сили обещават много по-малко, но по-важно- Македония.

Има и допълнителни фактори за формиране на Българската позиция- през 1915г. централните сили имат военни успехи- Германия печели на източния фронт, а Англичаните губят в Беломорието. За разлика от Антантата, Германия ОБВЪРЗВА БЪЛГАРИЯ ФИНАНСОВО ЧРЕЗ ЗАЕМ ОТ 500 000 000 марки.

Как юридически става обвързването на България с централните сили?
Обвързването с централните сили става въз основа на 4 споразумения, подписани на 06.09.1915г. Първо има една военна конвенция между България, Австро-Унгария и Германия. Предвиждат се задължения на две нива- за трите държави има конкретно задължение на България спрямо нейните съюзници. Общото задължение за трите държави е за общи действия срещу Сърбия. Освен това общо задължение има и конкретно задължение за България- да пропуска напълно безпрепятствено движението на войски и материали между Германия и Османската Империя.
На същата дата, но в София, се сключва и договор за приятелство между България и Германия. Тук отново най-важните разпоредби са обещанието за мир и приятелство между двете държави, поемат задължение да не участват в съюзи, насочени срещу една-друга или срещу взаимните си съюзници. Двете държави си и обещават взаимна помощ и координация на политиката.
Другата същностна разпоредба е посочването на конкретни задължения една спрямо друга. Конкретните задължения са:
Германия следва да гарантира с всички средства политическата независимост и териториалната цялост на България срещу всяко непредизвикано нападение срещу България, независимо от коя държава.
България се задължава, ако Германия стане обект на непредизвикано нападение от страна на държава, ГРАНИЧЕЩА С БЪЛГАРИЯ, да окаже всякаква помощ на Германия, ако това бъде поискано.
Договорът за приятелство на Германия и България е срочен, сключва се до 1920г., с тази особеност, че самият договор предвижда автоматично продължаване за по една година, ако не бъде изрично денонсиран.

Има и втори отделен договор с Германия, този път таен. В тази спогодба се третират териториални въпроси и именно там се отразяват териториалните обещания на Германия към централните сили. Трайната спогодба предвижда следното- обещания на две нива 1/ Гаранции, 2/ Обещание за дипломатическа подкрепа при присъединяване на други територии.
1/ Гарантира се придобиването и присъединяването на:
- Вардарска Македония /Сръбската Македония, спорната и безспорната/
- Територията между Дунав и р. Морава- части от източна Сърбия, наричани Моравско /за тези територии България не е имала никога претенции/
2/ Съгласие и дипломатическа подкрепа- в случай на война на България с Румъния, Германия се задължава да няма нищо против, ако България присъедини Южна Добруджа. В случай на война на България с Гърция, Германия няма против България да присъедини Егейска Македония.
- Егейска Македония
- Южна Добруджа

На същата дата България и Турция сключват конвенция по ректификация на границата- ректификация е частична корекция. Това споразумение се сключва под натиска на Германия над Турция. Остамската Империя отказва да отстъпи цяла Тракия. Турция е съгласна сам на отстъпка на територия от 2000 кв. км. по долното течение на р. Марица.
Октомври 15г. с манифест България обявява война на Сърбия, а през януари 16г.- на Румъния.
През пролетта на 1918г. има Букурещки мирен договор, защото Румъния е победена и капитулира. Третира се и националният въпрос на България- добруджанският въпрос, както за южна Добруджа,, така и за северна Добруджа. Северна Добруджа обаче никога не е била в пределите на Българската държава и там се въвежда съвместно управление- кондоминиум. Все пак в края на1918г. се подписва компиенското примирие, което отменя някои договори, сред тях и Букурещкия.
Ньойският договор е един от елементите на една нова система на международни отношения след първата световна война. Балансът на силата е бил начина за водене на дипломация и на външна политика в продължение на 200г. в Европа. След първата световна война няма вече баланс на силите, а има Версайска система. Версайската система е съвкупността от всички мирни договори с победените държави и отношенията, развивани въз основа на така сключените мирни договори. Това означава да се спрем на двата най-същностни белега на тази система:
Системата е замислена и реализирана като наказателна за загубилите държави. Това личи от разпоредбите на мирните договори. За всеки договор има тежки наказателни клаузи.
Версайската система трае до началото на 30-те години на 20в., после идва Хитлер на власт и след това всичко е нарушение на системата.
Държавите победителки не успяват да обезпечат достатъчно ефективни правни механизми, които да гарантират тази система.
Ньоският договор се състои от 13 части, 5 от които се отнасят до общи положения на версайската система. Уставът на обществото е включен в текстовете на всички мирни договори от системата. Останалите 8 части се отнасят до България.
Ще ги разглеждаме в следната последователност: 1/ Териториални клаузи 2/ Политически клаузи 3/ Военни клаузи 4/ Репарации 5/ Финансови разпоредби 6/ Арбитражни съдилища
Конкретните клаузи и разпоредби на Ньойския договор.
1/ Територия- губим определени територии- Ю. Добруджа, Западните покрайнини /Струмишко, БОСИЛЕВГРАДСКО, Царибродско/- 2500 кв.км. Запазните покрайнини остават в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство, което от 1929г. ще е Югославия. Беломорска Тракия първо приема управление на съглашенските сили.Целта е да се гарантира достъпът на България до бяло море. Но през1920г. съглашенските сили предават тази територия на Гърция, а върху Гърция преминава задължението за икономически излаз на България на Бяло море.
Крайовската спогодба- 1940г. двустранен договор България-Румъния за връщане на Ю. Добруджа.
2/ Политически клаузи- Когато в международните отношения възникне нов субект, другите държави трябва да предоставят международно признаване, но могат и да не го правят, но в ньойския договор България се задължава да признае Сърбо-Хървато-Словенското кралство.
Как се урежда въпросът за гражданството на българите, които след войната живеят в Гърция и Сърбия? България се отказва от всички свои права върху откъснатите територии. Договорът предвижда обаче възможност за запазване на българското гражданство, ако до 2 години тези лица оптират /изберат/ за българското си гражданство и ако оптират за българско гражданство, което автоматично задължава лицата в рамките на една година да се изселят за България.
Така за българите зад граница има две възможности- да станат Българи или ако не го поискат- автоматично да станат Гърци, Сърби или Румънци.
По това време не е предвиждана възможността за двойно гражданство.
Недвижимите имоти на територията на предишната държава имат право да запазят, но това не става на практика.

3/ Военните клаузи на Ньоския договор променят характера на българската армия- от наборна става наемна. Това е крайния резилтат от отмяната на задължителната военна служба. Намалява се и общата численост на армията- 33 000 души, от които 20 000 са войници и офицери, останалите 10 000 са полицейски агенти, митнически агенти, стражари и горските. Останалите 3000 са погранична стража, която също е наемна.
На България се забранява военната авиация, забранява се военноморски флот, забранява се доставката на тежки оръдия. На територията на България може да функционира само едно военно училище.
Официалната ревизия на военните клаузи става със солунското споразумение между България и държавите от Балканската Антанта- обединение, създадено 1934г. и включва всички съседи на България. Това солунско споразумение отменя всички военни разпоредби на Ньойския договор. Със Солунското Споразумение се прави още една военна ревизия- отмяна на лозанската конвенция, подписана 1923г., по силата на която в българска Тракия е установена демилитаризирана зона.
4/ Репарации трябва да се плащат и в натура- по силата на Ньойския договор България дължи и добитък на Румъния, Сърбия, Гърция. Въглища се дължат и на Сърбия и само на нея, защото българските войски били разрушили сръбски каменовъглени мини. България дължи на Сърбия годишен данък от 50 000 тона въглища в продължение на 5 години. Дължим и 2 милиарда и 350 хиляди
Дългът се разделя на 2 части, като част А е около 500 000 000, а останалото е част Б. На непосредствено плащане подлежи само част А. Огромната част от Дълга трябва да започне да се изплаща след 1953г. Но към 1923г. това е облекчение.
Втората ревизия на репарациите е от 1930г. Репарационния план Янг предвижда улесняване на положението на Германия. Държавите победителки ревизират и репарациите на България- опрощава се част Б.
Третата ревизия е от 1931г. след молба на Германия, която не може да плаща репарации, се създава Мораториумът на Хубър /Хърбърт Хубър- президент на САЩ/, който предполага спиране на плащането на репарации от победените държави на конференция в Женева.
Финансово задължение е след края на войната да се създаде междусъюзническа контролна комисия, която също е на издръжката на България. България трябва дапоеме издръжката на българските военнопленници. България поема и разходитепо връщането на военнопленниците в България. България е лишена от всички свои вземания от чужбина, включително от Германия. Тези вземания дори не са били приспаднати от репарациите.
Има и смесени арбитражни съдилища, които уреждат правни спорове между България и победителките. Ньойският договор предвижда ако възникне правен спор, да се създаде смесен арбитраж.