11. Лондонски мирен договор

Лондонски Мирен Договор 17.05.1913г. след първата балканска война.
Османската империя губи значителни територии на балканите в полза на балканския съюз според договора. Проблемът е разпределянето на завзетите територии.
Ноември 1913г. Албания обявява независимост, при все, че преди това е била част от Турция. Обявяването на независимост от Албания е едностранен акт и чака потвърждение от великите сили.
Та лондонският мирен договор предвижда Турция да предаде всички територии на запад от линията Мидия /на Черно Море/- Енос /Егейско Море/. По силата на договора остров Крит преминава във владение на Гърция, а за другите територии пише, че просто се предават на държавите от съюза. Освен това договорът има отношение и към островите в егейско море- за собствеността върху тях ще се изказват великите сили.
Албания се поставя под международен протекторат.
В литературата се правят аналогии какво би била лондонска България спрямо Сан-Стефанска България. С известно приближение има прилика. Лондонска България не става факт.
Още преди договора, са започнали процеси, които ще разкъсат Балканския Съюз.

Предпоставка за разпадане на Балканския Съюз е временния и нестабилен характер на съюза. Договорите са противоречиви. Освен това има противоречия между съюзниците.
Противоречията са, че още по време на първите военни действия Сърбия и Гърция започват да прилагат принципа на фактическата окупация. Още преди края на войната Гърция дава да се разбере, че ще присъедини егейска Македония, защото договорът й с България не урежда териториални въпроси. От друга страна Сърбия въпреки териториалните договорки в тайното приложение към договора с България, окупира територии на юг от спорната зона. Сърбия претендира за принципа на фактическата окупация за вардарска Македония.Сърбия присъединява по-голямата част от Македония като компенсация поради загубен излаз на Адреатическо море, където Албания е обявила независимост.
Румъния пък без да е част от съюза, се възползва от аргумента, че в Македония живеят Куцовласи и иска компенсации. Румъния изтъква, че е пазела благосклонен неутралитет.
Оказва се, че развитата от Румънците теория, за да искат обезщетение, е, че България силно се разширявала и това нарушавало равновесието на Балканите. Претенциите на Румъния не остават само на ниво претенции, защото се намесват великите сили в отговор на Румънските претенции. Великите сили се събират на конференция в Петербург и приемат Петербургски протокол, по силата на който България отстъпва на Румъния гр. Силистра и околностите.
Друга причина за разпадането на съюза е международният фактор и действията на великите сили. Антантата има интерес от това да се запази Балканският съюз, защото Антантата предпочита да разчита на това обединение на Балканите и да го използва в свой интерес при евентуална световна война. Ето защо Русия се опитва да помири България и Сърбия. От друга страна централните сили имат интерес от разпадане на съюза.
Друг фактор за разпадането на съюза са съвсем конкретни споразумения между Гърция и Сърбия. Те сключват споразумения в ущърб на България. Още от есента на 1912г. Гърция и Сърбия започват тайни преговори срещу съюзника им.
1/ На 05.05.1913г., дни преди лондонския мирен договор Гърция и Сърбия сключват таен договор и се задължават до 10 дни след това да сключат договор за приятелство и съюз помежду си, който да се гарантира и с военна конвенция между тях. На 19.05.1913г., само 2 дни след лондонския договор, Гърция и Сърбия сключват договор за съюз в Солун. В него се предвижда Гърция и Сърбия да имат обща граница в Македония. Това е окончателният фактически и юридически край на Балканския Съюз.
Лондонският мирен договор не е имал възможност да се реализира на практика.

Следват два договора- Мирни за България- Букурещкия /България урежда отношенията със Сърбия, Гърция и Румъния/, Цариградски договор /Българо-Турски мирен договор/. Тези договори предвиждат:
По силата на Букурещки договор- Румъния присъединява южна Добруджа, което означава оформяне на добруджански въпрос. Гърция получава части от западна тракия /около кавала/ и част от Македония, а Сърбия присъединява Вардарска Македония /Спорната и голяма част от безспорната зона/. За България остава една десета от Македония- Пиринска Македония.
С Цариградския договор се закрепва положението, след като Турция си присъединява отново Източна Тракия и Одринско. Нещата остават както са- Одрин и Източна Тракия остават в Турция, но без Малко Търново и Свиленград.