11. Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама.

Чл. 32. (1) Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.
(2) Рекламодателят и рекламната агенция, изготвила рекламата, носят отговорност за заблуждаваща и за неразрешена сравнителна реклама.
НОВИЯТ закон съдържа една обща забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама. В разпоредбите е казано какво е реклама. рекламата е основен източник на информация за потребителите и едно от най важните средства с които потребителят производителят и търговецът изграждат своето име пред аудиторията. Изобилието от различни вид реклами спомага за развитието на конкуренцията и прозрачността на пазара. Следва да предпази както потребителите така и реалните участници в пазара. Сравнението на сходни стоки винаги крие риск да се накърни интересите на конкурента и това е напълно обяснимо тъй като всяка реклама цени да изтъкне качествата на рекламирания продукт /стоката/. Когато се сравняват два продукта при сравнителната реклама трябва да се изтъкнат предимствата на единия без да се злепоставя другия – примера с опаковките на хляб.

Чл.32 от ЗЗК - В случай че рекламодателят не е склонен да приеме дадения съвет рекламната агенция за евентуалното нарушение на закона следва да откаже изготвянето на такава реклама и ще предпази всички участници на пазара от такова нелоялно поведение. Рекламодател той е производител и търговец. Чл.32, ал.2 ЗК- изпълнителното деяние, фактическият състав на забраната. Очевидно е че рекламодателят винаги следва да изпълни дадено действие да заяви своята реклама. това може да стане като поръча изцяло изготвянето на рекламната агенция като уточни за какъв продукт става въпрос и може да предяви конкретни изисквания за съдържанието на рекламата и да ползва услугите на рекламната агенция, доколкото може да бъде разпространена- излъчване или публикуване на отделно място на рекламата или рекламните брошури. възможни са такива случаи в които се изготвя като проект и след това се одобрява могат да се разграничат няколко вида. рекламодателят иска да се изготви реклама и оставя съдържанието на рекламната визия на професионалния човек. Тъй като възложителят не познава специалните изисквания относно съдържанието той просто не възразява на крайния продукт, който рекламната агенция му предлага. Оказва се че същата противоречи на чл. 32 ЗЗК. Задава се въпрос следва ли в този случай рекламодателят да носи отговорност за тази реклама извършил ли е нарушение той. Да рекламодателят носи отговорност, тъй като всеки стопански субект се очаква да е запознат с всички изисквания. Като си станал търговец задълженията трябва да се изпълняват със задължението на добрия стопанин. Отношенията между възложител и рекламната агенция, която се явява изпълнител по договора за реклама са договорни отношения, което означава колкото и да си е трал този възложител той е длъжен да приеме крайния продукт по силата на договора, който я е предложил. Всъщност с последното действие плащайки цената на рекламната агенция, рекламодателят като страна по този договор приемайки продукта и плащайки цената на практика показва, че е приел този продукт. сключването на договора за реклама и плащането на възнаграждението на рекламната агенция води до ангажиране на дейността на рекламодателя по чл.32, ал.2 ЗК. Рекламодателят разполага с готов рекламен продукт и иска съдействие за да стигне по някакъв начин до публиката. рекламните агенции предлагат да тиражират този рекламен продукт и закупуват голям обем рекламно време и или голям брой площи и ги предлагат на клиентите. Дава само достъп до рекламното време и площ и не обръщат внимание че неговото съдържание е в нарушение на закона или възможно е да консултират възложителя. В чл.32, ал.2 посочено, че отговорността за заблуждаваща или неразрешена реклама носи рекламната агенция, изготвила рекламата. Стриктният прочит на закона би следвало да води до извода, че ако няма принос а само е съдействала за нейното разпространение и това ес докаже по безспорен начин то тя не следва да носи отговорност. Дали агенцията е бездействала изцяло, т.е. не е посочила на рекламодателя допуснатото нарушение или е направила безуспешен опит да отстрани нарушението, но не е отказала да разпространи рекламата това е спорен въпрос и доколко бездействие или действие на реклама би довело до чл.29 в зависимост накъде ще се ориентира практиката.

ЗАБЛУЖДАВАЩА РЕКЛАМА по чл.33 ЗЗК
Чл. 33. (1) Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент.
(2) При определянето на рекламата като заблуждаваща се взимат предвид и:
1. характеристиките на стоките и услугите, като: наличност, вид, изработка, състав, начин и дата на производство на стоките или изпълнение на услугите, годност за употреба, начини за употреба, количество, географски и търговски произход, резултати, които могат да се очакват от тяхната употреба, резултати и съществени характеристики от изпитванията или извършените проби върху стоките или услугите;
2. цената или начинът на формирането й и условията за доставка на стоките и изпълнение на услугите;
3. данни за рекламодателя или рекламиращия, като: име или фирма, адрес или седалище, адрес на управление, имущество, права върху индустриална и интелектуална собственост, получени награди или отличия.

Това става чрез изнасяне на неверни твърдения чрез преувеличаване или премълчаване на съществена информация и изтъкване на определени характеристики като изключителни, които представяйки ги като изключителни са сходни на всички продукти и поради тази причина законодателят в чл.33, ал.1 ЗЗК заблуждаващата реклама е дефинирана като реклама, която по какъвто и да е начин може да подведе лицата до които тя достига и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение и поради това нанася вреди на конкуренцията. За да имаме заблуждаваща реклама трябва да са налице няколко елемента – начин на въздействие,. нормата използва максимално общ израз, което дава възможност за широко тълкуване. законът е решил да даде пример включително и начина на рекламата. Подвеждане или възможност за подвеждане – втория елемент от фактическия състав. за да е налице този елемент от фактическия състав рекламата трябва да е в състояние да заблуди съществена част от потребителя. чл. 30 – възможността за заблуждение на потребителя следва да се анализира и да е налице продължителност. защото в състава на чл.33 относно заблуждаващата реклама, тъй като може да настъпи единствено чрез заблуждение на потребителя. рекламата винаги е предназначена за потребителите. Аргумент че рекламата винаги е насочена към потребителите. В чл.97, ал.1, т.1 от ЗЗК комисията може да наложи временна мярка и комисията по искане на страните или по своя инициатива, когато съществува риск от сериозно увреждане на потребителите или на конкурентите може да приложи временна мярка.

АДРЕСАТ НА РЕКЛАМАТА: Фактическият състав изисква да има наличие на адрсат към крайните потребители но в текста на закона е видно, че е достатъчно да е стигнала до потребителите дори да не е била изготвена с такава цел. Следващ елемент .- влияние върху икономическото потребление на потребителите. Тя трябва да повлияе на потребителите и по такъв начин че да го подтикне към покупка, ако невярното твърдение или начинът на поднасянето му не водят до повишаване на активността на стоката или услугата в представителите на потребителя и не деформират търсенето на тази стока то не би могло това да има негативно въздействие, респективно няма да бъдат увредени интересите на конкурентите. Трябва да има влияние върху потребителите. Последният елемент – нанасяне или възможност за нанасяне вреди на конкуренцията. Критериите за преценка дали дадена реклама е заблуждаваща са подробно но не са изчерпателно изброени. стоките и услугите трябва да бъдат налични за да се задоволи потребителското търсене. Чл.33, ал.2 ЗЗК е казано – наличността, количеството на продукта. Важна група характеристики се отнасят до същността на стоката – вид, изработка, начин и т.н. други странични характеристики на продукта които имат значение при избора дали да се купи – срок на годност, географски произход, какво може да се очаква от употребата на продукта. Особено важно значение за потребителското решение за покупка има цената на продукта. Цената играе определяща роля и само тя е в състояние да привлече или отблъсне потенциалните потребители, доколкото отговаря на представата на потребителя че е в неговите финансови възможности. Законодателят е предвидил критерии за рекламиращия – име, фирма, адрес, имущество има ли права върху интелектуалната собственост.

Сравнителна реклама
Чл. 34. (1) Сравнителна реклама е всяка реклама, която пряко или косвено идентифицира конкурента или предлагани от него стоки или услуги.
(2) Сравнителната реклама е разрешена, когато:
1. не е заблуждаваща по смисъла на чл. 33 от този закон и не е нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, 68е, 68ж от Закона за защита на потребителите;
2. сравнява стоки или услуги, задоволяващи еднакви потребности или предназначени за една и съща цел;
3. сравнява обективно една или повече характерни черти на стоките и услугите, които са съществени, сравними и представителни за тези стоки и услуги, включително техните цени;
4. не води до объркване на рекламодателя с неговите конкуренти или на търговски марки, търговски имена, други отличителни белези, стоки или услуги на рекламодателя с тези на неговите конкуренти;
5. не води до дискредитиране или опетняване на търговските марки, търговските имена, други отличителни белези, стоките, услугите, дейностите или положението на конкурентите;
6. сравнява стоки с едно и също наименование за произход;
7. не извлича нелоялно предимство от известността на търговската марка, търговското име или други отличителни белези на конкурентите или от наименованието за произход на конкуриращи се стоки;
8. не представя стоките или услугите като имитация или копие на стоки или услуги със запазена търговска марка или име.
(3) При преценката дали една сравнителна реклама е разрешена освен обстоятелствата по ал. 2 се вземат предвид и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни.

СРАВНИТЕЛНА РЕКЛАМА – При сравнителната реклама пряко или косвено се идентифицира конкурента и се сравняват и изтъкват предимствата чл.34, ал.1 т.е. изискванията по показателите които се сравняват сходните продукти и се рекламират са в подобен вид, т.е. изисква се спазването на правилата посочени в закона. по същия начин чл.34, ал.2 показва на какво трябва да отговаря рекламата за да е разрешена. докато всяка сравнителна реклама която попада извън изискванията на чл.34 се приема за забранена. Тук ни е казано какво е позволено. Има общо указание на съда на Европейската общност където се казва че условията за сравнителна реклама трябва да се рекламират в най-благоприятния смисъл и същността на сравнителната реклама представлява пряко или косвено сравнение между стоки и услуги и между самите конкуренти. това означава че рекламата съдържа достатъчно данни които позволяват ясно и недвусмислено да се идентифицират обектите и субектите. Условията на които трябва да отговаря една сравнителна реклама могат да бъдат положителни и отрицателни.

ПРЕДПОСТАВКИ – всяка реклама за да бъде разрешена трябва да задоволява стоки и услуги – чл.32, т.2, ако това изискване не е спазено сравнението не би било коректно и няма да е в състояние да предостави на потребителя полезна и адекватна информация . За да е разрешена една сравнителна реклама тя трябва обективно да сравнява една или повече характерни черти на стоки и услуги и тези характеристики трябва да са съществени, сравними и представителни за съответните стоки и услуги и вкл. техните цени. На практика това означа, че характеристиките, които ще се сравняват трябва да са едни и същи за двата или повечето продукта и да са от съществено значение при формирането му на решението за покупка – напр. избор за покупка на лек автомобил – например неговата мощност, видът на двигателя, броя на местата на пътниците. На пазара където има изразена конкуренция силно изразена цената има изключително значение. Ние сме свидетели, че цената се оказва съществена роля на потребителското търсене и затова сме свидетели на сравнителни реклами, които се основават изцяло на ценова конкуренция. За да бъде коректна и неподвеждаща особено важно е сравнението да се извърши между стоки и услуги, които задоволяват еднакви потребности а когато офертите са комплексни трябва да включват едни и същи или близки продукти. като пример некоректно би било при сравнението на цени на тарифни планове предлагани от различите мобилни оператори тъй като трябва да бъдат сходни. на последно място е изискването да се сравняват стоки с едно и също наименование за произход – т.6 на чл.34 – стоки които произхождат от определена държава, регион, местност, или се дължат на географската среда – чл.51 от Закона за марките и географските обозначения.

Отрицателни предпоставки – на първо място – сравнителната реклама не трябва да води до объркване на рекламодателя с неговите конкуренти търговски имена или др. белези чл.34, т.4 ЗЗК. За да не се стигне до объркване те трябва да са ясно и недвусмислено обозначени. В същото време е абсолютно недопустимо сравнителна реклама да се поднася до объркване на рекламодателя с конкурента с който се сравнява. Нормата на чл.32, ал.2, т.4 цели точно това да се избегне тази последица. Що се отнася до начина, по който може да бъде идентифициран конкурента това може да стане по конкретно посочване ан името на конкурента или чрез показване на негова търговска марка или друг отличителен белег. Сравнителната реклама не трябва да води до дискредитиране на търговски марки, имена – чл. 34, т.5 ЗЗК. Ако всички други изисквания по т.5 са налице трябва да се прецени дали рекламата не е нанесена по начин да дискредитира или опетнява конкуренцията. За да бъде налице изпълнителното деяние дискредитиране и опетняване – унизителен под текст на рекламата, негативни аналогии и други. Преценката за всеки отделен случай трябва да бъде конкретна както за продукта така и за самата реклама. В индустрията се използват хумористични сюжети затова в процеса на прилагане компетентния орган трябва да изхожда от анализи от обективно заложените и нормативни критерии за да се установи дали е извършил такова нарушение. Критерии могат да се търсят във всеки един конкретен случай в общо приетите норми на поведение, като добри нрави.
т.2 от ДР на ЗЗК е казано. 2. "Добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.