10. Балканският съюз - създаване, цели, участници. Балканските войни

Налага се тенденция за военно разрешаване на националния въпрос. Преди всичко средствата на дипломацията се провалят с мирни средства или поне постига само частични резултати. Освен това е невъзможно националният въпрос да се реши по революционен път- не е възможно организирането на въстание. На трето място, но също толкова важно- международният фактор допринася към ориентиране към военно решение. Променя се стратегията на великите сили- отношенията между Антантата и тройния съюз са тръгнали към война. Противоречията обаче водят до търсене на съюзници, включително на балканите. Антантата започва да отстъпва от принципната позиция за статуквото на Балканите и са готови на компромиси. Промяната на териториалното статукво на балканите ще стане основно чрез война. Антантата има интерес от някакъв съюз на балканите срещу Турция. Това в по-голям мащаб ще е обединение срещу Германия и Австро-Унгария.
Русия насочва и покровителства преговорите България-Сърбия. Русия вижда в такива договорености едно славянско ядро на евентуален бъдещ съюз. Антантата се опасява от преждевременното избухване на конфликт, тръгнал от балканите и разраснал се до световна война. Затова Антантата иска съюз с изцяло отбранителен характер.
До 1911г. позицията на правителството на Ал. Малинов е за неделимост на Македония. България е искала автономен статут на Македония, като се признаят изключителни етнически и исторически права на България. Така е било до 1911г. Но тази позиция се променя, след като идва правителството на Иван Евстратиев Гешов /март 1911г./. Новото правителство иска да замени постановката за неделимост с постановка за разделяне на Македония. Когато се подписва тайното споразумение, Македония се дели на две зони с разл. статут.
Още Ал. Малинов и цар Фердинанд са на дипломатическа визита в Русия, за да сключат военен съюз с Русия. Русия съветва България първо да сключи съюз със Сърбия. Следващата стъпка е именно да влезе в преговори със Сърбия и така да се изгражда балкански съюз. За целта са нужни някои промени.
1911г. се сменя правителството, защото Фердинанд иска правителство, на което Русия да има пълно доверие- на партиите Народната /к. Стоилов/ и прогресивно-либералната партия. Втората основна промяна е свързана с промени в търновската конституция. В лятото на 1911г. Великото Народно събрание дава уредба за сключването на международните договори в конституцията. Междувременно правителството иска бързо изграждане на съюза, защото по това време Италия воюва с Османската империя в северна Африка- Триполитания и Киранайка- днешна Либия. Италия отнема тези територии на Турция.
През Февруари 1912г. се подписва „договор за приятелство и съюз” м/у България и Сърбия. През май 1912г. се подписва договор с Гърция „Договор за ОТБРАНИТЕЛЕН съюз”.
Договорът на България и Сърбия гарантира на двете страни политическа независимост и териториална цялост една на друга. От друга страна договорът предвижда задължение за оказване на взаимна помощ при нападение от страна на трета държава. Тук в договорът не пише „помощ срещу Османската империя”, а „срещу трета държава”. Самият договор предвижда и сключване на военна конвенция- кой с каква численост на въоръжените сили ще участва? Генералните щабове на двете държави правят споразумение за съвместни военни действия. България трябва да може да достави 200 000 души, а Сърбия- 150 000. Като краен резултат се получава, че българия трябва да понесе основната военна тежест. Друга особеност на договора България-Сърбия е, че той е срочен- до 1920г.
Тайното приложение към договорът е уреждало териториалното положение на Македония. Договорките са на две нива- не се разглежда само Македония. 1/ Взаимно се признава, че всяка страна няма претенции към земите, които получава другата; Сърбия признава безспорни права на България върху всички земи, които са на изток от р. Струма и Родопите. България признава безспорните права на Сърбия към териториите на север и северо-запад от Шар планина, Косово и нови Пазар иначе казано.
2/ Договорки с Македония- тезата за автономия на Македония не се приема, по-скоро се готви подялба и то на Спорна и Безспорна зона. ЛИНИЯТА ОТ ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО ДО Крива паланка разделя тези зони. На юг от линията е безспорната зона, на северо-запад е Спорната зона.
Безспорната зона остава за България, а за Спорната ще се произнася руският император.

Между България и Гърция има пък други договорености. Договорът също е таен и срочен- за 3 години. В него се посочва конкретно Османската империя като враг. Ако някоя от двете държави бъде нападната, двете държави са длъжни да си помогнат с целокупните си въоръжени сили. Размерът им се определя с допълнителна военна конвенция- за България 300 000, а за Гърция- 120 000.
Голяма особеност на договора България-Гърция е, че не се третират каквито и да е териториални въпроси. Такива не се третират основно, защото Гърция е недоволна от уговорките на България и Сърбия. Освен Това Гърция смята този подход за преждевременен. Третата причина е, че Гърция си запазва вратичка за прилагане на принципа за фактическата окупация. Черна гора също участва в Балканския съюз чрез устна договорка с България да воюва с Турция, при финансова помощ от България.

Балканският съюз се оказва военно-политически и то с временен характер, което значи, че България е построила целите си на временна система.Освен това в основата на съюза няма общ договор. България се явява гръбнак на съюза.
България поема най-тежки военни ангажименти, заема се да воюва в одринска тракия, а е заинтересувана предимно от Македония.