10. Забрана за увреждане доброто име на кокурентите и въвеждане в заблуждение.

Правна уредба чл.30 и чл.31 ЗЗК.
Увреждане на доброто име на конкурентите
Чл. 30. Забранява се увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.

Разпоредбата на чл.30 забранява увреждане на доброто име и доверие към конкуренцията, както и на предлаганите от тях стоки и услуги. това увреждане може да се получи чрез твърдение или разпространение на неверни сведения, както казва закона чрез представяне на факти в изопачен вид. Фактическият състав не включва настъпването на специфичен резултат. Систематическото и логическото тълкуване на чл.30 в контекста на генералната забрана на чл.29 за забрана на нелоялна конкуренция налагат извода, че действията или бездействията противоречащи на добросъвестната търговска практика са забранени, както когато реално увреждат интерес на конкурентите, така и тогава когато създават опасност за това и доказателство за това е специалния състав на чл.30 и тук сме в хипотезата на казус. Трябва да са насочени към определен конкурент или към предлаганите от него стоки и услуги. Разпространяването на невярна информация трябва да бъде сведена до знанието на голям брой адресати а не само до потребители, но и лица, с които конкурента се намира в договорни отношения, държавни институции и други. неверните данни трябва да са от такъв характер, че да могат да предизвикат реално увреждане на доброто име на конкурента. От логическото тълкуване на нормата следва, че нарушението може да се осъществи само чрез действие и второ се характеризира със специфична забранена от закона цел, а именно увреждане на доброто име на конкурента.

ВЪВЕЖДАНЕ В ЗАБЛУЖДАНЕНИЕ нормата на чл.31
Чл. 31. Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти.
въвеждането в заблуждение най-често настъпва чрез некоректно рекламно съобщение, но съществуват и други случаи при които може да се стигне до същия резултат и поради тази причина в желанието си да обхване всички форми на нелоялно поведение е създал чл.31. Разпоредбата на чл.31 очертава едно противоправно деяние чиито вредоносен резултат се изразява във въвеждане в заблуждение относно съществени свойства и относно начина на използване и предоставяне на стоките и услугите. Изпълнителното деяние на този състав се осъществява чрез твърдение на неверни данни или чрез изопачаване на факти относно тях. поради тази причина твърдението на неверните данни предполага изрично посочване на обстоятелствата, които не съществуват в обективната действителност или не отговарят на действителното положение. Що се касае до понятието изопачаване на факти то се свежда до видоизменено неточно или непълно представяне на обективно съществуващ факт и в двата случая се стига до погрешна представа у възприемащия ги потребител. От текста на чл.31 отново следва, че за да е изпълнен фактическия състав на забраната е необходимо определено действие, което означа, че не може да бъде изпълнено чрез бездействието. От друга страна целта на закона е да се осигури защитата и условията за разширяване на конкуренцията, поради което ако възникне хипотеза при която предприятието предизвиква или създава възможност да настъпи някаква заблуда прикривайки ли премълчавайки определено съществено качество на стоката или услугата и това влиза в противоречие с целите на закона, поведението му винаги може да се разглежда през призмата на генералната забрана по чл.27. За да може да се ангажира отговорността по чл.31 е необходимо противоправният резултат да е относно съществени свойства на стоката За съществени свойства на стоката по чл.31 трябва да ес разбират тези посочени в специалния нормативен акт и пряко характеризиращи – цвят, произход, реколта, алкохолно съдържание, качество. Ако се насочи иск да отговаря този, който бутилира алкохола и той е производителят, този производител доколкото не самата вещ той не следва да се включва в понятието съществени свойства на стоките. Какви са верните свойства следва да докаже този който твърди че са поднесени некоректно или са изопачени. Това може да го направи търговец, който предлага на пазара доколкото разпоредбата на чл.31 може да засегне интересите на двамата. При преценката доколко е възможно да настъпи заблуждение значение би имало към кого е адресирано това поведение.