9. Непредпазливост – същност и видове. Обстоятелства, изключващи вината.

Чл. 11, ал. 3 НК постановява, че „деянието е непредпазливо, когато дее¬цът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати". Според постановеното в чл. 11, ал. 4 НК „непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи".
Като правило по нашето право непредпазливите престъпления са само резултатни, при това, с едно единствено изключение (по чл. 136, ал. 2 НК), те са от категорията на увреждащите престъпления.
1. Престъпна самонадеяност - чл. 11, ал. 3 НК престъп¬лението е извършено при престъпна самонадеяност, когато деецът е предвиждал възможното настъпване на съставомерните общественоопасни последици, като е бил уверен, че ще ги избегне.
1.1. Интелектуалният момент при тази форма на непредпазливост се характеризира с това, че субектът предвижда вероятното настъпване на престъпни последици от определен вид или на конкретния престъпен резултат. Поради това, че субектът предвижда някакви обществено-опасни последици, самонадеяността се нарича още и съзнателна (съ¬знавана) непредпазливост.
а. Най-често предвиждането е абстрактно, т.е. субектът има по¬знание за това, че осъщественото деяние може да предизвика отрица¬телни последици от определен вид, а не конкретните настъпили после¬дици. Например, като навлиза в населено място с превишена скорост, деецът предвижда по принцип, че е възможно на пътното платно вне¬запно да се появи пешеходец, без това да е свързано с конкретната об¬становка или жертва.
б. Но за разлика от умишлената вина, при съзнавана непредпаз¬ливост законът не изисква съзнание за общественоопасния характер на деянието. И това е естествено, защото, погледнато от психологична гледна точка, субективната увереност на дееца, че последиците няма да настъпят, изключва възможността да се формира представа относно някакво увреждане или застрашаване на обществени отношения чрез деянието.
в. За разглежданата форма на непредпазливост е характерно от интелектуална гледна точка, че при преценката на конкретните факти¬чески обстоятелства деецът надценява определени фактори или свои възможности, подценява значенето на други обстоятелства, при което у него се формира погрешна представа за действителното състояние на нещата, за свойството на извършеното деяние. Поради това в тео¬рията и съдебната практика самонадеяността се нарича още и престъп¬но лекомислие.
1.2. Волевият момент - субектът е мислил да предотврати общественоопасните последици от осъщественото деяние. На практика субективната увереност на дееца може да се прояви в две форми.
а. На първо място у дееца може да се породи представата, че едно или няколко от обстоятелствата, които образуват причината за настъп¬ване на общественоопасните последици, няма да се проявят в действи¬телността.
б. На второ място неправилната преценка на обстоятелствата мо¬же да доведе до увереност у субекта, че, макар и деянието да предизвика причинен процес, чрез някакво свое последващо поведение той ще прекъсне този процес и поради това последиците няма да настъпят. Та¬ка е примерно, когато водачът разчита на бързите си реакции и уме¬ния, които се оказват недостатъчни.
2. Престъпна небрежност се изразява в това, че при извършване на деянието субектът не е пред¬виждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъ¬жен и е могъл да предвиди, че те ще настъпят.
2.1. Отрицателният елемент в определението за небрежност по чл. 11, ал. 3 НК отразява, че при извършване на деянието деецът не е предвиждал общественоопасните последици. Касае се до отсъствие на тази интелектуална дейност, която би довела до познанието за свойството на деянието, престъпните последици и причинната връзка между тях. Именно заради отсъствието на посочените представи в теорията и практиката небрежността се нарича още и несъзнателна (несъзнавана) непредпазливост.
2.2. Положителният момент в определението за небрежност отра¬зява, че в конкретния случай деецът е бил длъжен и е могъл да пред¬види общественоопасните последици. Законът изисква едновременна наличност както на правно задължение за дееца да предвиди престъп¬ните последици, така и реална възможност да осъществи такава мис¬ловна дейност.
а. Задължението за предвиждане трябва да произтича от разпо¬редба на нормативен акт.
б.Възможността за предвиждане е конкретен фактически въпрос и на практика предполага два вида възможности: обективна и субек¬тивна.
- Обективната възможност за предвиждане съществува при такава фактическа обстановка, която позволява деецът реално да е мо¬гъл да възприеме със съзнанието си всички факти и обстоятелства, не¬обходими за предвиждане на последиците. Освен това той трябва да е разполагал и с необходимото време за протичане на онези мисловни процеси, които ще доведат до предвиждане на резултата.
- Субективната възможност за предвиждане пък е свързана с личните качества на субекта за извършване на мисловната дейност, която би го довела до предвиждане на резултата. Тя обхваща неговите интелектуални възможности и необходимите познания за предвиждане¬то на конкретните последици в конкретната ситуация.
в. Престъпна небрежност ще има само при кумулативно наличие на отрицателния и на положителния момент.
3. Професионална непредпазливост. Тази тяхна разновидност се нарича професионална, защото е свързана с упражняване на определени професии или дейнос¬ти, представляващи източник на повишена опасност. Тя е предвидена в някои състави на Особената част на НК и се проявява като несъобра¬зяване със специалните правила, установени за упражняването на дей¬ността или на занятието. Нарушаването на тези правила се дължи на тяхното незнание или на немарливото им изпълнение.
3.1. Първата особеност на професионалната непредпазливост е свързана с изпълнителното деяние, което трябва да е елемент от уп¬ражняването на правно регламентирано занятие или дейност, пред¬ставляващи източник на повишена опасност.
3.2. На второ място дейността или занятието, във връзка с които се проявява професионалната непредпазливост, трябва да представ¬ляват източник на повишена опасност и това е тяхна обективна особе-ност. От тази категория са занятията или дейностите, при които „и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на за¬нятието или дейността създава опасност за живота или здравето на други лица" и които създават голям риск от увреждане на хората; например всички занятия, свързани със здравеопазването, строител¬ните дейности, управлението на самоходни машини, ловуването с огне¬стрелно оръжие, някои спортни занимания и други.
3.3. посочените занятия и дейности правно рег¬ламентирани. За тяхното упражняване „се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответна разрешение".
3.4. изпълнителното деяние, чиято виновност се проявява като професионална непредпазливост, трябва да нарушава норма от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасното упраж¬няване на занятието или дейността, и именно нарушаването на тези правила прави занятието или дейността опасни.
За да е проявена професионална непредпазливост, необходимо е също така нарушението на тези правила да се дължи на незнание или на немарливо изпълнение на съответното занятие или дейност.
а. Незнанието на специалните правила води до това, че субектът не предвижда възможното настъпване на общественоопасните последици, когато е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
б. При немарливото изпълнение субектът познава правилата, но извършва деянието в нарушение на техните предписания. То може да приеме различни конкретни форми - предприемане на забранени дей¬ствия или неосъществяване на задължителни действия. За разлика от незнанието, немарливото изпълнение може да се изрази както в не¬брежност, така и в престъпна самонадеяност.
От субективна страна е възможно деецът да наруши правилата за упражняване на дейността или занятието било умишлено, било по не¬предпазливост, но към настъпилите последици той винаги ще се отна¬ся непредпазливо.

СМЕСЕНА ВИНА
Смесена вина е налице, когато с деянието се причиняват два или повече различни престъпни резултата, като по отношение на по-леки¬те общественоопасни последици субектът действа умишлено, а по от¬ношение на по-тежките — по непредпазливост. В тези случаи законът предвижда деецът да отговаря за по-тежки¬те последици, причинени по непредпазливост, ако за тях не се изисква умисъл (чл. 11, ал. 5 НК).
1. из¬пълнителното деяние обективно е от естество да причини по-лекия ре¬зултат, че то е от естество да причини само този вид увреждане на по¬страдалия.
2. причиняването от субекта на два или повече различни прес¬тъпни резултата, които са разнородни по характер. Така е например в случаите на причинена телесна повреда, от която е настъпила смърт¬та на жертвата (чл. 124 НК), при нарушаване правилата за движение, от което настъпва смърт или телесна повреда (чл. 343 НК).
а. При причиняване на двата престъпни резултата между по-ле¬ките последици и по-тежкия резултат съществува причинна връзка, която е пряка и непосредствена. Освен това по-лекият престъпен резултат може да бъде единствена причина за настъпване на по-тежкия или да е съпричина, наред с друго обстоятелство. Примерно пострадалият може да е блъснат единствено в следствие на движението на моторното превозно средство с непозво¬лена скорост, но наред с тази причина е възможно и самата жертва да е пресичала неправомерно пътя.
б. В тези случаи отношението между засегнатите обекти също може да бъде различно.
- те могат да бъдат разнородни, както е напри¬мер при непредпазливото причиняване на смърт в следствие на палеж по чл. 330, ал. 3 НК.
- обществените отношения мо¬гат да се намират и в отношение на поглъщане, какъвто е случаят при непредпазливо причиняване на смърт в следствие на умишлено нанесена телесна повреда, визирани в чл. 124 НК.
3. по отношение на по-лекия резултат субектът действа умишлено, а по отношение на по-тежкия — по непредпазливост. Той пред¬вижда по-леките общественоопасни последици и съзнава, че ако ги причини, деянието му ще увреди или застраши обекта на посегателство, като ги желае или се съгласява с тяхното настъпване. А настъпилите по-тежки последици субектът не предвижда, но е могъл и е бил длъ¬жен да предвиди или ги е предвиждал, но е бил сигурен, че те няма да настъпят. Поради това, че към по-тежкия престъпен резултат деецът се от¬нася непредпазливо, опит и съучастие към тези престъпления е невъз¬можен, доколкото за тях се изисква умисъл за по-тежкия резултат.

ИЗКЛЮЧВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА
I. ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА. Според чл. 14, ал. 1 НК тя е незнание на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението и изключва умисъла относно това престъп¬ление. Грешката може да изключи и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпаз¬ливост (чл. 14, ал. 2 НК).
1. Преди всичко става дума за незнание на фактически обстоятел¬ства, за отсъствие в съзнанието на дееца на представи относно тяхното реално съществуване; той няма вярна представа за съвкупността от обстоятелства, при които осъщест¬вява деянието. Така например деецът може да не знае, че вещта, която отнема, е чужда, погрешно считайки я за своя или пък да не съзнава, че вместо по дивеч стреля по питомно животно.
2. незнанието се отнася само до фактически обстоятелства, т.е. до такива, които са част от конкретната обстановка, при която се осъществява деянието. Поради това незнанието на правната уредба или юридическата грешка, не е извинително, защото презумпцията, че всеки знае закона, е необорима.
3. фактическата грешка се свежда до незнание само на такива фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. Отсъствието на представи се отнася до един или до няколко елемента от действителността, описани в обективната страна от състава на съответното престъпление. При мнимата не¬избежна отбрана например деецът погрешно възприема дадено поведе¬ние като нападение, когато в действителност такова не съществува.
4. фактическата грешка изключва само тези форми на вина, кои¬то се характеризират с наличието на интелектуален момент — умисъла относно дадено престъпление и съзнателната непредпазливост (самона-деяността), доколкото самото незнание не се дължи на непредпаз¬ливост.
Психологически погледнато, познанието на всички факти от кон¬кретната действителност, визирани в състава на дадено престъпление, е необходимо за предвиждане на общественоопасните последици или за осъзнаване общественоопасния характер на деянието. Поради това извинително е само това незнание, което пречи на дееца да формира интелектуалния момент на вината. И обратно, когато погрешната представа на дееца не е пречка за формиране на интелектуален момент, не може да става дума за изви¬нителна грешка, т.е. за осъществяване на деянието при фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК. Така например незнанието, че една движима вещ е чужда, когато деецът погрешно счита, че е негова, из¬ключва умисъла за кражба; от друга страна погрешната представа на дееца за това, че вещта принадлежи на едно лице, когато тя в същност е на друго лице, не може да изключи умисъла за отнемане на чужда вещ, защото тя и в двата случая ще е именно чужда и деецът знае това.
Фактическата грешка може да изключва и съзнателната непредпазливост, стига незнанието на фактическите обстоятелства да не се дължи на непредпазливост. Незнанието ще се дължи на непредпаз¬ливост, когато деецът не е узнал тези факти, които биха довели до предвиждане на престъпния резултат, но е бил длъжен и е могъл да ги узнае.
5. Грешката като обстоятелство, изключващо вината, трябва да се различава от случаите на aberatio ictus, т.е. хипотезата, при която дее¬цът се е насочил да засегне даден непосредствен обект, но поради от¬клонение на удара не успява, а уврежда или застрашава друг обект.

II. СЛУЧАЙНО ДЕЯНИЕ. Чл. 15 НК „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.”
Случайно деяние ще е налице, когато деецът не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните по¬следици и когато макар и да е бил длъжен, не е могъл да предвиди настъпването на общественоопас¬ните последици. Невъзможността за предвиждане може да се дължи на първо място на обективните обстоятелства, при които е осъществено деяние¬то. Така например неправилно паркиран камион може да е закрил път¬ния знак, който предупреждава водачите за опасността от внезапно пресичане на деца. Невъзможността за предвиждане може също така да е свързана и с личността на самия деец, когато например са необходими специални познания, които той не притежава, но и не е бил длъжен да има.
Различието между небрежността като форма на вина и случай¬ното деяние е в това, че при небрежност деецът осъществява виновно деяние и при наличие на останалите признаци по чл. 9, ал. 1 НК то ще бъде престъпление. А случайното деяние не е виновно и следователно не може да бъде престъпно. Посоченото различие се дължи на обстоятелството, че при небреж¬ност деецът едновременно е бил длъжен и е могъл да предвиди прес¬тъпните последици на своето деяние, докато при случайно деяние от¬съства едно от тези две изисквания.

III. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПРАВОМЕРНА СЛУЖЕБНА ЗАПОВЕД
Чл. 16 НК „не е виновно извършено деянието, кое¬то е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, да¬дена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпле¬ние".
При разглежданата хипотеза върху дееца тежат две правни задъл¬жения: да изпълнява служебна заповед и да съобразява своето поведе¬ние с разпоредбите на действащото право и в частност с тези на нака¬зателното право.
1 Първото условие за приложение разпоредбата на чл. 16 НК е деянието да е осъществено в изпълнение на служебна заповед, то да съставлява елемент от изпълнението на служба от страна на дееца. То¬ва изискване ще е налице тогава, когато извършителят е подчинен слу¬жебно на едно трето лице.
2. Второто изискване на разпоредбата на чл. 16 НК е служебната заповед да е неправомерна, защото е издадена в нарушение на устано¬вените правила за изпълнение на службата от страна на лицето, което заповядва.
3. На трето място заповедта, визирана в чл. 16 НК трябва да е да¬дена по установения ред. Това изискване на закона ще е изпълнено, когато заповедта е дадена е от лице, което има право да заповядва на дееца и е спазена формата за нейното издаване, установена в съответ¬ната нормативна уредба.
4. Накрая последното изискване е изпълнението на заповедта да не налага очевидно за дееца престъпление, което вече е фактически въпрос. Очевидността на престъпния характер на заповяданото пове-дение следва да се преценява с оглед индивидуалните особености на дееца и с оглед нормалната практика за осъществяване на заповяданата дейност.
5. Само при кумулативното наличие на посочените изисквания ще е налице обстоятелство, изключващо вината по смисъла на чл. 16 НК.