9. Международноправна уредба на политиката на заетост, правото на труд и настаняването на работа

Политика на заетост и право на труд. Тези два въпроса са тясно свързани помежду си. Всъщност това са две страни на един и същ основен проблем: създаване на условия за трудова заетост и осигуряване на работа- на трудоспособните граждани в държавите от международната общност. Но те запазват известна относителна самостоятелност.
Политиката на заетост, както за краткост се нарича политиката на трудова заетост, е подходът, който десетилетия наред с предпочитание се прилага от МОТ в създадената от нея в тази област международноправна уредба. Нейното начало беше поставено след Втората световна война, във Филаделфийската декларация, когато „призна тържествено задължението на МОТ" да подпомага държавите в света в осъществяването на програми за „пълна заетост на трудещите се ... в работа, от изпълнението на която изпитват удовлетворение, да отдадат изцяло своите умения, навици и познания и .да дават най-голям принос за общото благо.
МОТ приема два важни международни акта К. 122 и допълващата я П. 122 относно политиката на заетост. Двата международни акта имат програмен характер (promotional, promotionnel). Това ще рече, че те предвиждат изработването и провеждането на Национална политика, която си поставя за главна цел развитието на икономиката, създаване на работни места и насърчаване на пълна, производителна и свободно избрана трудова заетост.
Други международни актове, универсални, изхождащи от ООН, и регионални— от Съвета на Европа,уреждат.катосновно право на човека правото на_труд. Интересна еволюция в това отношение претърпя и нормотворческата дейност на МОТ от средата на 80-те г.
МОТ в своята богата и разностранна нормотворческа дейност направи в това отношение важна и нова стъпка. С П. 169 от 1984 г. правото на труд получи изрично признание и в международната уредба, създавана от МОТ. Тя е продължение на К. 122 и П. 122 от 1964 г. Съществено новото е изричното потвърждение, че политиката на заетост се определя като средство за .практическо осъществяване на правото на труд (чл. 1 П. 169). Нещо повече. Съгласно чл. 2 П. 169 пълното признаване на правото на труд от държавите-членки трябва да бъде свързано' с икономическата и социалната политика, имаща за цел „насърчаването на пълна, производителна и свободно избрана трудова заетост".
За решаване на тежките проблеми на заетостта на младежите в развиващите се страни през 1970 г. беше приета П. 136. Тя предвижда изработването и прилагането на специални програми за професионално обучение и подготовка на младежите в развиващите се страни в курсове и школи с оглед на специфичните нужди и условия във всяка страна, като част от плановете за тяхното социално-икономическо развитие (чл. 1—21 П. 136).

Настаняване на работа. Съдействието от специализирани органи на лицата, които търсят работа, за да бъдат настанени на подходяща работа, е една от традиционните области, в които от десетилетия съществува международна уредба на трудова заетост.
Международната уредба на настаняването на работа обхваща два въпроса: премахване или регламентация на платените бюра за настаняване на работа и създаването на държавни бюра за настаняване или служби по заетостта,
Премахването или регламентацията на платените бюра за настаняване на работа се налага през 30-те години от необходимостта да се преустанови неконтролираният трафик на работна сила, извършван от съществуващите от началото на века платени частни бюра, осъществяващи посредническата си дейност при високи такси и експлоатация на търсещите работа, лица.