9. Европейска патентна конвенция – заявяване, издаване и действие на патента. Връзка между Договора за патентно коопериране и Европейската патентна конвенция.

Това е важен практически въпрос, разкриващ връзката между европейската патентна конвенция и Договорът за патентно коопериране.
Европейската патентна конвенция (ЕПК) е подписана в Мюнхен (Мюнхенска конвенция).
Тя влиза в сила през 1977 г., когато е ратифицирана от 7 страни – Франция, Германия, Великобритания, Белгия, Холандия, Люксембург и Швейцария.
По силата на Конвенцията бе създадено и Европейското патентно ведомство в Мюнхен. Това е географско средище, но в него е концентрирана теоретическата мисъл в областта на патентното право.
Европейското патентно ведомство администрира конвенцията и има филиали в Берлин, Хага (Европейски документационен център), Виена (Институт за патентна информация и документация).
ЕПВ приема заявки за европейски патент, да извършва проучване и експертиза на заявките, да постановява решения по тях и да разглежда спорове, възникнали в различните отдели на ведомството и по възраженията срещу издадените европейски патенти.
По ЕПК страните условно могат да се определят като скъпи и такива с по-ниски такси.
Предимството на конвенцията е, че се подава една единствена заявка в едно ведомство, където се извършва експертизата и приключва с издаване на европейски патент. Понятието „европейски патент” се приема условно, защото той всъщност представлява „сноп от патенти”. Този сноп няма действие в страните, посочени в заявката, а след това има национална фаза във всяка една страна, която издава патент. От този сноп следва издаването на съответния национален патент.

Подаване на искането на европейски патент.
То може да бъде подадено в ЕПВ в Мюнхен, в неговите отдели в Хага и Берлин. Освен това може да бъде подадено и във всяко национално патентно ведомство.
Понастоящем в ЕПК членуват 34 страни. България се присъединява преди да стане член на ЕС.
Условията и процедурите по подаване и издаване на европейски патент са регламентирани в ЕПК и ред подзаконови актове.
Кой може да подаде искане:
1. Лица с постоянен адрес или седалище на територията на страна членка на конвенцията. Ако подаването става чрез българското патентно ведомство, лицата трябва да имат адрес или седалище в РБ.
2. Чужди граждани. Заявки от чужди граждани в българското ведомство подаването става чрез техен упълномощен представител.
Документите са точно определени:
1. Молба.
2. Описание на изобретението.
3. Претенции.
4. Приоритетно свидетелство (не е задължително).
5. Пълномощно.
6. Всички останали атрибути по нашия закон.
7. Документ за платени такси.
Особеното е, че когато заявката се подава в ЕПВ, тя трябва да бъде подадена на един от трите официални езика – английски, френски, немски. Когато се подава чрез българското патентно ведомство може да бъде предадена на български, но трябва да се преведе до 3 месеца на някой от трите езика.
Задължително в заявката се посочват една или повече страни-членки на конвенцията, по отношение на които заявителят иска да получи закрила.
Когато заявката е подадена в РБ, в едномесечен срок, тя задължително се подлага на проверка за секретност.
Експертизата преминава през няколко етапа, които се извършват на различни места:
1. Първият етап е т.нар. формална експертиза. Тя се извършва във клона на ЕПВ в Хага. Този етап завършва с първата публикация, която се прави на 18-тия месец от подаване на заявката. публикува се заявката + доклада от проучването. Всички доклади се публикуват в ЕПВ. От 18-тия месец заявителят разполага със 6-месечен срок, в който може да реши какви ще са бъдещите му действия – той може да се откаже от бъдещите действия, като види противопоставимите материали. Той може да се съобрази с представените материали и да промени своето искане. Може и да подаде молба за извършване на експертиза, ако всичко е наред.
2. Експертизна процедура. Извършва се експертиза по същество, която се осъществява в ЕПВ в Мюнхен, в Дирекция № 2 (в дирекцията има отдели – химия, физика и електротехника, механика, технологии). Критерии за патентоспособност са три - новост, изобретателско равнище и индустриална приложимост. Патенти не се издават за методи. Нашият закон изцяло е реципирал ЕПК. След експертизата се извършва публикация, с която се уведомява заявителят и третите лица, че по тази заявка има решение за издаване на патент. Това е т.нар. следекспертизна публикация. След втората публикация тече 9-месечен срок, в който могат да бъдат подавани възражения от трети лица, относно издаването на патента. Ако тази публикация се отнася до отказ от издаване на патент, заявителят може да подаде жалба пред съответния отдел на ведомството. Всички жалби срещу решенията на ведомството се подават в генерална дирекция № 3, наречена „Спорове”. В тази дирекция има отдел по жалби срещу решения на експертизните отдели, както и отдел „Жалби” срещу решения на юридическите отдели. Решения на експертизните отдели се разглеждат от техническия отдел, съответно юридическия отдел. Съставът е от трима експерти и комбинацията: техник-юрист зависят от естеството на спора. Тези решения могат да се оспорват пред Разширената комисия по спорове. Не всяко решение може да се обжалва пред тази комисия. Тя разглежда спорове с по-висока значимост. След като комисията се произнесе, следва отказ или решение за издаване на патент. Издаденият европейски патент, сам по себе си, се разглежда като сноп от патенти и затова се приема, че понятието „европейски патент” е условно понятие. С този патент не могат да се преследват нарушителите. Срокът на действие на този патент е 20 години и започва да действа от датата за подаване на заявката. Във ведомството могат да бъдат подадени искане за анулиране на европейски патент на основания:
- Когато обекта на изобретението е непатентоспособен, т.е. не притежава едно от законовите изисквания.
- Когато обхватът на закрилата е по-голям от този на подадената заявка, т.е. заявителят недопустимо е разширил обхвата на закрилата.
- Когато обектът на изобретението не е разкрит в достатъчна степен, че да може да бъде осъществено изобретението. Този недостатък прави недействителен издадения патент. Европейският патент трябва да се валидизира с националния етап.
3. Третият етап е националната фаза в заявените държави. В тримесечен срок, от датата на съобщението за издаване на европейски патент, съгласно чл.72В, трябва да бъде представен превод на описанието и претенциите на български език в три екземпляра и да се платят съответните такси. Когато заявителят е подал освен заявка за европейски патент и национална заявка, последната се счита за оттеглена. Тогава, когато ЕПВ е постановило решение, с което е обявена недействителност на европейски патент и в заявката е посочена и нашата страна, това решение ще действа и на територията на РБ. Това е практическата връзка между договора за патентно коопериране и ЕПК – с подадена заявка по Договора за патентно коопериране, в която се посочва ЕПВ, автоматично процедурата продължава към разглеждане на заявката в режим на европейски патент. Това са т.нар. euro-PCT заявки. Посочвайки ЕПВ, той посочва всичките страни-членки на ЕС, но може да посочи и други държави. Последното е най-ценната връзка между Договора за патентно коопериране и ЕПК. Дава се заявка в едно ведомство, а в нея могат да се обхванат изключително много държави.