8. Международноправна уредба на забраната на дискриминацията в заетостта и професиите

Премахването на дискриминацията в трудовата заетост и професиите е част от общия проблем за премахване на дискриминацията във всички области на обществен живот: политическия, образование, култура и др. Неговият характер на част от общия проблем се определя от специфичната област на обществените отношения, в която разглежданата тук дискриминация се провежда: трудовата заетост, достъп и получаването на квалификация в свободно избрана професия и нейното упражняване.
Забраната и премахването на дискриминацията в заетостта и професиите е. предмет на уредба в редица международни актове. Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г., Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация на жените от 1979 г., и др.
Действуващата международноправна уредба на забраната и премахването на дискриминацията в труда и професиите обхваща четири основни групи от въпроси:
а) принципна забрана на дискриминацията в труда и професиите;
б) уредба по същество на забраната и премахването на дискриминацията в труда и професиите;
в) равенство в трудовото възнаграждение между мъжа и жената;
г) равенство в третирането на трудещите се със семейни задължения.
Забраната и премахването на дискриминацията в труда и професиите е въздигната в основен принцип както в дейността на МОТ, така и в политиката на държавите нейни членове.
Най-важната по обхват и най-богата по съдържание международна уредба на забраната и премахването на дискриминацията в областта на труда и професиите се съдържа в К. 111 и допълващата я П. 111 на МОТ от 1958 г.
По своята същност дискриминацията съдържа няколко основни признака:
а) Установяване на различие, изключване или предпочитани между хората. Този неин основен признак се извежда от семантичното значение на английската дума „discrimination", което буквално означава „разграничаване".
б) Провеждането на разграничаването между хората посредством създаване на различия, изключване и предпочитания се извършва въз основа на определени критерии — така наречените дискриминационни критерии. Основните от тях са изброени в чл. 1, ал. 1, б. „а" К. 111: раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален и социален произход.
в) Различията, изключването и предпочитанията, основаващи се на посочените основни или допълнително установени критерии, трябва да водят до определен в К. 111 резултат: премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането. Те самите създават неравностойно положение, разрушават и унищожават равенството във възможностите (шансовете) и изгледите за равен старт, за равно и еднакво отнасяне (третиране) към лицата. И в това е същността на дискриминационния резултат.
Равенство в трудовото възнаграждение между мъжа и жената. То е „частен случай" на общата международноправна антидискриминационна уредба, която установява К. 111 и П. 111 на МОТ, и е по-ограничена по обхват. Този му характер се изразява както с оглед на приложното му поле, така и на дискриминационните критерии, на които се основава. Приложното поле на тази уредба обхваща само трудовото възнаграждение: минималната работна заплата, основното и допълнителните трудови възнаграждения, както и другите плащания по трудово правоотношение — обезщетения, гратификации и др.