8. Законов режим на имуществена общност между съпрузите.

Със сключването на брака между съпрузите възниква брачна връзка.
Имуществени отношения между съпрузите: чл. 21 от СК. въпрос с най-голямо практическо значение. Под имуществени отношения се разбира съвкупността от правни връзки между съпрузите, които имат икономическо съдържание. Тъй като бракът е връзка със строго личен характер, имуществените отношения между съпрузите не могат да се уреждат от общите граждански закони, а е необходимо регулирането им по специфичен начин, който да отчита този интимен характер на отношенията. При режим на общност придобитите през време на брака имуществени права от съпрузите стават обща собственост. Това е особен вид бездялова съсобственост, чието управление и разпореждане се урежда от специфични семейноправни правила.

Съпружеска имуществена общност: - имущества, които по силата на закона стават съвместно притежание на съпрузите. Вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. 1. придобилият имуществото да има качеството "съпруг"; 2.придобитото да е вещ, право върху вещ; 3.имуществото да е придобито през време на брака и 4. да е налице съвместен принос за придобиването. Когато в своята съвкупност тези условия са налице ще има и съпружеска имуществена общност.

Права върху вещи: тук се отнасят ограничените вещни права - право на ползване, право на строеж и надстрояване и пристрояване. Те също са обща собственост на съпрузите, щом се придобити през време на брака. Вещите и правата върху вещи придобити през време на брака ще бъдат съпружеска собственост само при наличие на съвместен принос. Той е един от основните критерии за разграничение на личното имущество от това на общност. Този съвместен принос може да се изразява във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. При прекратяването на съпружеската общност, това е елементът, който се оспорва най-много. Но за да не е един обект в съпружеска имуществена общност трябва да бъде доказана пълната липса на принос от съпруг. При частично оборване на тази презумция може да се стигне само до неравенство в дяловете на съпружеската имуществена общност. Презумцията за равен принос в съпружеската общност може да се оборва по съдебен ред чрез установителен иск. Това може да стане при прекратяване на брака поради развод или унищожаване или по време на брака. Ако това става по време на брака е необходимо съпругът-ищец да докаже своя интерес от подобен иск за всеки конкретен случай - например при фактическа раздяла и разточително поведение на съпруга. Искът, с който се оспорва равният принос в общността може да бъде съединен с иск за по-голям дял от съпружеската имуществена общност.

Освен съпружеска имуществена общност, СК урежда и лични имущества на съпрузите. Вещите и правата върху вещи придобити преди брака, както и вещите и правата върху вещи придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия. Обхват на личното имущество: имущества извън от изброените като общи - тук се включва парите, те са лично притежание; лично притежание са ценните книги - акции, облигации, запис на заповед, менителници и т.н. Тук се включват лотарийни билети, фишовете на Спортния тотализатор, както и паричните награди с хазартен елемент. Лични имущества са и вземания за трудово възнаграждение, пенсия, стипендия, авторски хонорар, застрахователни договори и прочие. В обхвата на личното имущество попадат вещите и правата върху вещи придобити преди брака. С важно практическо приложение са личните имущества, придобити през време на брака, но по наследство. Няма значение дали се касае за наследяване по закон или по завещание. Ако е завещано нещо и на двамата съпрузи, то те придобиват наследеното в съсобственост, а нейният режим ще се урежда от правилата на ЗН и ЗС. По сходен начин се уреждат нещата, когато се касае за дарение. Има една друга категория имущество, което е лично - придобитото по реда на ГПК чрез принудително изпълнение. Към личните имущества спадат и тия, които служат за лично ползване. Кои точно вещи са за обикновено лично ползване е фактически въпрос и зависи от финансовите възможности на съпрузите. Към личното имущество спадат и движимите вещи, които служат за упражняване на професия. Възможно е през време на брака с лични средства на единия съпруг да се закупи вещ, която по силата на императивното правило на СК става съпружеска общност. СК предвижда възможност за трансформация на имуществото. Под трансформация/преобразуване на имущество се разбира онова изключение при придобиване на вещ, права върху вещ или паричен влог през време на брака, по силата на което придобитото не става съпружеска общност, а лично имущество. Възможно е само част от средствата, чрез които се е придобило новото имущество да са лични. Останалите могат да са съпружеска имуществена общност или лично имущество на другия съпруг. В този случай се говори за частично преобразуване и лично притежание на съпруга става съответна част на личното от придобитото имущество, освен ако тази част е незначителна. Най-важен практически аспект на разграничението на имуществото на лично и съпружеска общност е с оглед управлението и разпореждането му. Принципът за управление и разпореждане с общи имущества е, че съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност, а управлението е предоставено съвместно на двамата съпрузи, като тия действия може да извършва всеки по отделно. Специфична уредба е предвидена относно разпореждането с недвижима вещ или право върху такава вещ - разпореждането с общи недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи. Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. Разпореждане с обща движима вещ се извършва съвместно. Но е възможно сделката да не бъде извършена съвместно и последиците са уредени по различен начин, в зависимост дали става въпрос за отчуждаване чрез възмездна или безвъзмездна сделка. Разпореждане чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, няма сила за този съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласието на другия съпруг. Тоест в случая определящо за валидността на сделката е поведението и знанието на третото лице. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ се прилага правилото, валидно за разпореждане с обща недвижима вещ.
С личното си имущество всеки от съпрузите може да се разпорежда свободно, без участието на другия съпруг. Няма пречка да се извърши разпореждане и спрямо другия съпруг. Единственото изключение при разпореждане с лично имущество СК предвижда за разпореждане с със семейното жилище.