8. Общ преглед на законодателството на Европейския съюз – международни договори, роля на Съда на ЕО.

ЕС е създадена с Римския договор от 25 март 1957 г., подписан в Рим, създавайки ЕИО.
С подписването на този договор държавите създават своя общност, със свой правен ред, интегриран в държавите членки. Тази общност има собствени институции, правоспособност и собствени правомощия.
Основни органи:
1. Европейски парламент – Страсбург.
2. Съвета на министрите.
3. Европейски комисии.
4. Съдът на ЕС – Люксембург.
Особеност на Римския договор е тази, че той изразява основните принципи на общността, както и нейните цели и задачи.
Средствата, чрез които се решават целите са регламентите, директивите и др. Решенията се взимат или от Съвета на министрите или от Парламента.
Основният проблем, който възниква в практиката е конфликтът, във връзка с приложението на нормите на правото на ЕС и нормите на националния правов ред.
При всеки възникнал спор, след 1964 г., съдът на общността се произнася в полза на правото на общността. Така се утвърждава принципът за примат на общностното над националното право. От друга страна, в чл.2 на Римския договор е визиран принципът за установяване на един общ режим за свободното движение на стоки и лица, както на услуги и на капитали в рамките на общността. В този смисъл са и чл.30 и 34 от договора, които забраняват установяването на всякакви количествени, импортни и експортни ограничения.
Установявайки този принцип, на практика, се подкрепя принципът за свободното движение на стоки, лица, капитали.
Нормите на ЕС по отношение на интелектуалната собственост също имат примат, знаейки, че националното законодателство касае издаването на национален патент, което установява монопол в полза на своя притежател.
От това следва, че националния патент би трябвало да противоречи на принципа на свободното движение на стоки, както и изключването на действието на националните патенти за територията на страните от ЕС.
Затова в договора за ЕИО бяха включени т.нар. стопански клаузи и съгласно чл.36 от договора правната закрила на интелектуалната собственост има приоритет пред принципа за свободно движение на стоки в общността, което означава, че всъщност се установяват ограничения на внос и износ, въз основа на действащи патенти.
Именно необходимостта от въвеждането на тези ограничения беше основание Европейската комисия да предприеме стъпки към създаването на патент на общността, който беше разработен в подписаната Люксембургска конвенция (1975 г.). Целта на конвенцията е да се издава патент, който да има действие на територията на цялата общност. Тя обаче е подписана само от 10 страни, не е ратифицирана и не е влязла в сила.
През 1985 г. беше приет Единния европейски акт, в сила от 1987 г., като това беше първият договор, с който се извършваха съществени промени в Римския договор, с цел повишаване на компетенциите на ЕС, както и за улесняване на процедурите за вземане на решения от институциите на общността. Именно с този акт беше взето решение за създаване на вътрешен пазар на общността със срок 1992 г. През 1992 г., с подписването на договора от Маастрихт, беше създаден ЕС, като този договор влезе в сила от 01.11.1993 г.
Този договор създаваше т.нар. 3 стълба.
Първият стълб е т.нар. общностен, втория – външни отношения и сигурност, а третия – правосъдие и вътрешни работи.
Следващата стъпка от развитието на ЕС е договорът от Амстердам, подписан през 1997 г. и влязъл в сила 1999 г. Той засили мерките и взе решения по отношение на третия стълб.
Следващата стъпка е договорът от Ница, касаещ отново най-вече третия стълб. По силата на този договор се засилваше ролята на ЕС по отношение на съдебната система на страните-членки.
Договорът от Ница се приема като възможност да бъде създаден този специализиран европейски патентен съд.
Приета е Европейската конституция през 2004 г. на тази конституция се залага много.
Основният механизъм, чрез който ЕС упражнява своите функции е т.нар. хармонизираща политика.
Хармонизиране на законодателството означава сближаване между различните правни системи и създаване на достатъчно общи черти и на единство между тези системи, за да бъде постигната определена цел. Изводът е, че хармонизирането е средство за постигане на цел, но то самото не може да бъде цел. Чрез този процес се постига процедурна уеднаквеност, като в същото време се запазва индивидуалността на отделните правни системи. Но всъщност създаването на хармонизирани правни норми и структури се осъществява чрез регламентите, а не чрез директивите (Регламента на съвета за създаване на ведомството за хармонизиране на вътрешния пазар в Испания. Създава се по силата на Регламент 40 от 1994 г.).
Пристъпвайки към хармонизиране в областта на интелектуалната собственост, органите на общността имаха предвид различията между съответните държави, както и определени исторически и политически дадености. И днес в европейското юридическо пространство съществуват два основни подхода за разглеждане и решаване на редица правни въпроси. Това са различията обусловен от англосаксонската и континенталната правна система. Последната приема терминът „авторско право”, а англосаксонската – „copy right”.
Най-интензивно се работи по хармонизирането през 80-те години и е свързано с принципът на свободното движение на стоките и услугите в общността.
Първата стъпка по хармонизирането беше отбелязана с един консултативен документ, наречен Зелена книга (разработена в областта на авторското и патентното право). В нея са отбелязани всички въпроси, изискващи незабавни действия. Почти всички членки на ЕС са и членки на договорите в областта на авторското и патентното право. Тези зелени книги имаха преди всичко консултативно действие, очертаващо рамките, в които впоследствие бяха приети редица директиви.
Принос в развитието на ИС в ЕС безспорно имат и двустранните търговски договори, сключени със страните от централна и Източна Европа.
В тези договори бяха включени клаузи, осигуряващи адекватна закрила на правата на ИС.
На второ място, чрез тези договори, се предвиждаха и норми, осигуряващи спазването на международните договори.
На трето място, бяха предвидени клаузи, поощряващи сътрудничеството в областта на интелектуалната собственост.
Значение имаха и договорите за асоцииране, сключени със всяка страна, на основание чл.238 от Договора за ЕС.
Въпросите за интелектуалната собственост бяха включени в Глава пета (България) на договорите, явяващи се важно условие за икономическа интеграция в общността.
В процеса на хармонизиране на нашето законодателство, бяха отразени всички директиви в областта на интелектуалната собственост – марките, дизайните, авторското право и др.
След подписването на договора за асоцииране на България, беше изготвена т.нар. Бяла книга, която представляваше програма за хармонизиране на законодателството със страните от общия пазар. Тази книга се явява програма, във стъпки, със срокове за изпълнение, които се следяха от Брюксел.

Съдът на ЕС е един от органите на ЕС, със седалище Люксембург. Върховен орган е в съдебната система на ЕС. Неговите основни функции са:
1. Спазване на законността при тълкуването на договорите на ЕС.
2. Спазване на законността относно прилагането на основните договори.
Той се състои от 27 съдии (от всяка държава).
Компетенции:
1. Производство срещу държавите-членки, в случаите на нарушение на договорите на ЕС. Съдът осъществява контрол по отношение на държавите при изпълнение на задълженията, произтичащи от общностното право.
2. Съдът е компетентен да разглежда искове за отмяна на незаконни актове, издадени от институции на общността. За да е допустим такъв иск, лицето, завеждащо го, трябва да бъде пряко и лично засегнато от този акт.
3. Разглежда и искове за неправомерно бездействие на институциите.
4. Може да разглежда искове на персонала на различни институции на съюза.
5. Най-важната му функция е неговата компетентност в случаите на обжалване на решения на първоинстанционния съд на ЕС и на националните съдилища.
Обжалването на решението на първата инстанция е допустимо, когато е постановено при липса на компетентност на съда или когато са допуснати процесуални нарушения.
Първоинстанционния съд е създаден през 1988 г. състои се от 15 съдии, в пет състава. Създаден е с решение на Съвета на Европа. Седалището му също е в Люксембург.
Чрез решенията на съда се цели да се премахнат пречките за свободно движение на стоки и да се даде режим, гарантиращ свобода на конкуренцията. Целта е да се закрилят марките. Дава се възможност на заявителя, чрез една заявка и чрез една процедура, в рамките на една институция да получи унифицирана закрила, която има действие на територията на общността.
В този регламент е предвидена възможността както за създаване на марка, с действие на територията на общността, така и централизиране на процедурата по обжалване на решенията на различните отдели на ведомството. Тези решения могат да се обжалват пред Апелативната комисия на ведомството, а нейните решения се обжалват пред съда на ЕС.
От друга страна държавите членки се задължават да създадат механизми в националните си законодателства относно валидността и нарушенията на търговските марки. Целта е да се създаде документ за единна защита на марките.
При патентите все още не се издава единен патент на общността.