8. Нотариална камара. Понятие. Имущество.

Нотариалната камара

По легална дефиниция в ЗННД Нотариалната камара е юридическо лице, в което членуват по право всички нотариуси.

Характеристики:
– Юридическо лице – възникване по разпоредителната система;
– Корпоративно юридическо лице;
– Закрита корпорация – всички членове са членове по право – професионален признак;
– Нотариалната камара има свое наименование – „Нотариална камара“;
– Седалището й е в град София;
– Устройството и дейността й се уреждат в Устав и Етичен кодекс към него;
– Нотариалната камара има следните органи:
a) Общо събрание – върховен ръководен орган;
b) Съвет на нотариусите – изпълнителен орган на камарата;
c) Контролен съвет;
d) Дисциплинарна комисия.
– Като всяко юридическо лице нотариалната камара има свой представителен орган – председателя на Съвета на нотариусите. Ако председателят на Съвета на нотариусите е възпрепятстван камарата се представлява от негов заместник по старшинство (от този с най-голям юридически стаж);
– Нотариалната камара има несамостоятелни структури – регионалните нотариални колегии – те се изграждат към седалището на съответния апелативен съд.

Имущество на Нотариалната камара
Формиране:
1. Вноски на нотариусите, които биват:
- встъпителни – определят от Общото събрание с обикновено мнозинство;
- годишни – дължат се ежегодно, като размера и начина на плащане се определят от Общото събрание на нотариусите с обикновено мнозинство;
- допълнителни – за непредвидени разходи. Определят се с квалифицирано мнозинство на Общото събрание.
2. Дарения, завещания;
3. Стопанска дейност, свързана с дейността на камарата;
4. Глоби – могат да бъдат от 100 до 1000 лева, по закон постъпват в бюджета на нотариалната камара.

Общо събрание на Нотариалната камара
Общото събрание е най-важният, върховен и ръководен орган. Общото събрание взема най-важните решения, свързани с устройството и дейността на камарата; избира останалите 3 органа на Нотариалната камара.
Общото събрание като състав, включва в себе си всички нотариуси. То се формира много лесно – всеки нотариус, който е член на нотариалната камара, с възникването на неговата правоспособност е и член на Общото събрание.
Общото събрание може да бъде – Редовно и Извънредно – имат един и същ състав и компетентност, различията са в начина на свикване и времето на провеждане.

a) Редовното Общо събрание се свиква от Съвета на нотариусите. Поканата и дневния ред се обнародват в ДВ не по-късно от 2 месеца преди датата на провеждането. Редовното Общо събрание се провежда последната събота и неделя на месец януари. Законът предвижда специална процедура за промени в дневния ред на ОС – може да стане по искане на 1/10 от членовете, което се отправя към Съвета на нотариусите в 20 дневен сок от обнародването. В такива случаи Съвета на нотариусите е длъжен да обнародва тези нови точки не по-късно от 7 дни преди датата на Общото събрание. Тази процедура е толкова подробна защото по въпроси, които не са обнародвани в ДВ Общото събрание не може да вземе решение.
Изключение: има въпроси, които независимо дали са включени или не, могат да се поставят на Общото събрание и да се вземе решение по тях – за избор или освобождаване на председателя на Общото събрание, членовете на Съвета на нотариусите и другите органи.

b) Извънредно Общо събрание – има няколко възможности за свикването му:
1. От Съвета на нотариусите
2. От Контролния съвет с решение на Контролния съвет;
3. По искане на министъра на правосъдието
4. По искане на 1/10 от членовете на Общото събрание, отправено към Съвета на нотариусите, който е длъжен да го свика. Ако той не го стори, членовете на ОС обнародват решението и поканата в ДВ.
Кворум – 2/3 от членовете. Ако този кворум не се събере събранието се отлага с 1 час и тогава се провежда независимо от броя на присъстващите.

В Общото събрание нотариусите могат да участват:
1. Лично;
2. Чрез пълномощник – друг нотариус от същия район или помощник-нотариус. Един нотариус може да представлява най-много 3-ма други нотариуси. Пълномощното се представя на председателя или на административния секретар преди Общото събрание.
Принцип – обикновено мнозинство. Квалифицирано мнозинство:
– За определяне на допълнителни вноски – 2/3 мнозинство;
– За приемане Устава на нотариалната камара, респективно за изменения в него – 2/3 мнозинство;
– До 2003 г. квалифицирано мнозинство беше необходимо за избирането на председателя и членовете на Контролния съвет, Съвета на нотариусите и Дисциплинарната комисия. Сегашния ред на закона предвижда че само за първото гласуване е необходимо квалифицирано мнозинство. Ако не се постигне такова, за второто гласуване е достатъчно обикновено мнозинство.

Общото събрание:
– Избира органите на нотариалната камара;
– Приема устава;
– Приема решения за разпореждане с Вещни права върху недвижими имоти;
– Определя минималния размер на застрахователните вноски;
– Определя гаранционните фондове;
– Взема решение да се търси ли или да се освободят от отговорност органите.

Контрол за законосъобразност на решенията на Общото събрание
Този контрол се осъществява от Върховния административен съд. Жалба може да подаде всеки член на Нотариалната камара, независимо дали е присъствал или не на Общото събрание и Министъра на правосъдието в 7 дневен срок от датата на вземане на решението. Към първоначалния жалбоподател могат да се присъединят и други. Тук особеното е, че тези присъединили се жалбоподатели имат самостоятелни процесуални права – дори първоначалния жалбоподател да оттегли жалбата те могат да я поддържат. ВАС може да отмени или да потвърди решението. Въз основа на влязло в сила решение може да се извади изпълнителен лист.

Съвет на нотариусите
Съветът на нотариусите е изпълнителен орган, действащ постоянно. Ръководи текущата работа на нотариалната камара и изпълнява решенията на Общото събрание, като се отчита пред него.
Съветът на нотариусите се избира от Общото събрание (членове и председател), като законът предвижда 2 изисквания член на Общото събрание да бъде избран за председател или член на Съвета на нотариусите:
– Наличие на 2 години стаж като нотариус;
– Не може да се избира за член или председател на Съвета на нотариусите нотариус, който е бил член на СН 2 последователни мандата.
Съветът на нотариусите се избира за срок от 3 години. Законът казва, че се състои от най-малко 5 основни и 2 резервни члена. Основните членове имат право на глас, а резервните по принцип присъстват на заседанията, могат да изразяват становище, но техният глас е съвещателен. Когато основен член на Съвета на нотариусите отсъства той може да се замества от резервен член и тогава резервния член има право на глас.
Законът определя минималния брой; точният брой се определя с решение на Общото събрание.

Решения на Съвета на нотариусите
Редовните заседания се провеждат най-малко веднъж в месеца. Свикват се от председателя на Съвета на нотариусите, най-често в събота.
Извънредни заседания могат да се свикат от:
– Министъра на правосъдието
– По искане на 1/3 от членовете на Съвета на нотариусите, притежаващи право на глас.
Кворум – 2/3. Решенията се взимат с обикновено мнозинство – ½ от членовете с право на глас. При равенство на гласовете има значение гласа на председателя. Законът урежда една крайна хипотеза – за вземането на решения без да се провежда заседание, т.н. неприсъствено вземане на решение. В този случай се изготвя проекта на решението в писмена форма и се подписва от всички членове на Съвета на нотариусите с право на глас – изисква се пълно единодушие. Това се налага когато трябва да се вземе бързо решение.
На заседанията на Съвета на нотариусите присъстват и председателите на регионалните колегии, без да имат право на глас.

Компетентност
Съвета на нотариусите:
– Изпълнява решенията на Общото събрание;
– Ръководи текущата работа;
– Отчита се пред Общото събрание;
– Избира заместник-председател/и на Съвета на нотариусите;
– Свиква редовното Общо събрание;
– По искане на Съвета на нотариусите може да се свика и извънредно Общо събрание;
– Определя нотариусите, които ще представляват Нотариалната камара в конкурса за избор на нотариуси и за помощник-нотариуси по заместване.
– Води регистъра на Нотариалната камара;
– Взема решения относно вписването, отбелязването и заличаването в този регистър;
– По предложение на Съвета на нотариусите може да се откриват допълнителни места за нотариуси, а също така задължително дава становище по повод заповедта на Министъра на правосъдието за провеждане на конкурс за нотариуси;
– Контролира дейността на нотариусите, затова Съвета на нотариусите е органа, който образува дисциплинарните дела срещу нотариуси и помощник-нотариуси.
Когато в някой нормативен акт нещо се отнася за Нотариалната камара, без да се конкретизира компетентността на органа, се приема че е в компетентността на Съвета на нотариусите.

Контролен съвет. Дисциплинарна комисия.
Избира се от Общото събрание, също като Съвета на нотариусите има 3 годишен мандат. След 2003 г. изискванията за избор на член на Контролния съвет са същите като за избор на член на Съвета на нотариусите. Броят на членовете е най-малко 3. Резервни членове имат и Контролния съвет и другите органи на Нотариалната камара, макар че не е изрично упоменато в закона.
Избират се членовете на Контролния съвет, избира се и председател, като при гласуването се спазва изискването за първо гласуване мнозинството да е квалифицирано, ако не се постигне това мнозинство се пристъпва към второ гласуване, където решението може да се вземе с обикновено мнозинство. Мандатът на Контролния съвет е 3 години. Решенията си Контролния съвет взима на редовни и извънредни заседания (извънредните съществуват само теоретично).

Компетентност
– Контролира финансово-стопанската дейност на Нотариалната камара и констатира извършени нарушения. Законът предвижда, че когато констатира нарушения, Контролния съвет изготвя доклад и го внася в Съвета на нотариусите;
– Има право да свика извънредно Общо събрание;
– Членовете на Контролния съвет и председателят му могат да присъстват на заседанията на Съвета на нотариусите.

Дисциплинарна комисия
Общото събрание избира членовете на Контролния съвет на заседание, като отново ако на първото гласуване не се постигне необходимото квалифицирано мнозинство 2/3, на второто гласуване решението се взема с обикновено мнозинство ½.
По закон Дисциплинарната комисия се състои от най-малко 6 члена, точния брой се определя от Общото събрание, предпочита се броят да е кратен на 3 тъй като дисциплинарните състави са 3 членни – състоят се от председател и 2-ма члена.