7. Международноправна уредба на забраната на принудителния труд

Принудителният труд е предмет на значителна по обем и създавана с десетилетия международноправна уредба. Тя е продължение на международната уредба на забраната на робството, установена с Конвенция на ООН от 1926 г. Действуващата международноправна уредба на премахването на принудителния труд се съдържа в редица универсални и регионални актове, по-важните от които са:
а) ВДПЧ
б) Двата международни пакта за правата на човека
в) Двете основни конвенции на МОТ
г) ЕКПЧ
Основно място сред тези международни актове заемат двете конвенции на МОТ: 29 и 105. Те съдържат разгърната позитивна международноправна уредба на принудителния труд. Останалите международноправни източници предпоставят тази уредба или я използуват, основават се на нея, или препращат към нея.
Позитивната международноправна уредба на принудителния труд обхваща три основни въпроса: а) понятие за принудителния труд; б) забрана на принудителния труд; в) премахване на принудителния труд.'
Принудителният труд съдържа следните основни признаци, извлечени от определението, което му дава чл. 2, ал. 1 К. 29.
а) Той е преди всичко труд — работа или служба. Това означава, че неговото осъществяване се изразява в разход на човешка умствена или физическа енергия за постигане на определени обществени цели.
б) Той е дължим труд, т. е. труд, който се изисква от лицето. Не се полага по инициатива на самото лице, а в отговор на изразена воля от друго лице.
в) Изискването за полагане на труда е съпроводено със заплаха от наказание, която заставя и налага на лицето да извърши съответната работа или служба. Заплахата е психическо насилие върху личността, която създава страх от налагането на наказание, ако лицето не положи изисквания от него труд.
г) Липса на доброволно изразена воля на лицето за извършване на съответната работа. Всъщност изпълняването на всяка работа по своето естество е волева дейност, тъй като неизбежно включва в себе си използуването на ума и на волевите процеси на съзнателната дейност.
От това общо определение на принудителния труд са предвидени пет случая, които, макар и да съдържат неговите белези, са изрично изключени от него. Те са изброени изчерпателно в ал. 2 на чл. 2 К. 29. Тези случаи са:
а) Работа или служба, изисквана въз основа на законите за задължителната военна служба за дейности от чисто военен характер. По този начин конвенцията признава съществуващата в редица страни задълщтелната по закон военна служба на гражданите като дълг към отечеството, която при изпълнението си може да включва и прилагането на труд „по заповед" и против доброволната воля на лицето в името на общия интерес.
б) Работа или служба, която е част от обикновените граждански задължения на гражданите на една суверенна държава — като например участие в съдебно жури, избирателни комисии или бюра и др.
в) Работа или служба, изисквана в изпълнение на осъждане от съд, при условие, че тази работа ще се изпълнява под надзора на държавната власт и осъжданото лице няма да бъде предоставено на частни физически или юридически лица.
г) Работа или служба, изисквана в случай на непреодолима сила. Това са случаите на война, природни или обществени бедствия — земетресения, наводнения, бури, епидемии и др.
д) Дребни селски и благоустройствени работи от общ интерес: прибиране на реколта, общи благоустройствени работи в населените места — строеж и поправка на улици, пътища, водоснабдяване и др.
Международното право урежда принудителния труд, за да го забрани. Това е смисълът на установената от него международна закрила срещу принудителния труд. Като оценява неговата нехуманна същност, международната уредба не го допуска, изключва прилагането и прибягването до него, за да даде място на доброволния и свободен човешки труд.
Конвенциите на МОТ за премахването на принудителния труд са намерили широк отзвук сред държавите-членки на Организацията.