7. Имуществени отношения между съпрузи.

глава 4 СК
Имуществено-брачното право §4 СК – прилагат се и за имуществата при заварени бракове.
Правната уредба на имущ. брачните о-я до приемане на новия СК от 2009 г. има два основни етапа в своето развитие:
1. През който единствено познат и допустим имущ. брачен режим е бил режимът на имуществената разделност.
2. През който с императивни правни норми е установен комбиниран имущ. брачен режим, характеризиращ с това, че част от имущ. на съпрузите са под режима на СИО , а друга част под режима на разделността.
До 12.5.45 г. имуществените о-я между съпрузите са били под режима на разделността.
1949 г. – чл. 52 ЗЛС – има богата съдебна практика – предвижда един първи пробив в режима на имущ. разделност, като допуска при развод или при послесмъртно уважаване на иск за разваляне на брака, всеки от съпрузите да получи част от това, което другия е придобил по време на брака, ако го е придобил с принос на несобственик.
Чл. 33, ал. 2 СК – лично имущество. Трансформация на имуществото когато е преди брака и после делба на останалото, което е придобито по време на брака.
чл. 23, ал. 1 – пълна трансформация;
чл. 23, ал. 2 - частична трансформация;
Принос – чл. 21, чл. 33, ал.3 СК
Изключват възможността за имуществения х-р на приноса на имуществото, а се определя паричната равностойност.
ИЗВОД : По чл. 52 ЗЛС – искът, който е признат е конститутивен за призната част, а искът по чл. 33, ал. 2 СК е осъдителен и е за паричната стойност.
1968 г. чл.13, ал1 – режима на разделността и в правното пространство вмества режим на СИО, която се разпростира само върху вещи и вещни права. Въвежда комбиниран имущ. брачен режим.
1985 г. чл. 19, ал1 – СИО, вещи права върху вещи и парични влогове. Режим на разделността, разширено с парични влогове. Императивна ПН.
2009 г. чл. 21, ал1 - Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. - Особеността на този режим е в това, че освен комбиниран е и императивен, т.е. неговата приложимост се актуализира с автоматизъм, неизбежност, неотвратимост. Разлика – допълнителен елемент – възниква само ако правата върху вещта са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. Съвместния принос има значение на самостоятелен елемент на СИО, който ако липсва не може да стане СИО, макар и другите два елемента да са налице. Диспозитивна ПН. Прилага се когато встъпващите в брак са ограничено дееспособни. Отличава се с бездялова и неделима общност, т.е. съсобственост. Няма квоти на имуществото и не може да се иска делба.