7. Договор за патентно коопериране – обща характеристика. Процедури.

Договор за патентно коопериране. Обща характеристика и процедура.

Това е въпрос с практическа стойност.
Има три начина за правна закрила в чужбина:
Първият е националният ред. При него заявката се подава в националното ведомство на всяка страна, в която заявителят има интерес и на съответния език, при заплащане на изискуемите такси. Това е скъпа процедура, която затруднява заявителя.
Вторият начин за правна закрила в чужбина е регионалния способ, който се основава на регионалните патентни системи. Такава е Европейската патентна организация, която администрира европейската патентна конвенция, в която членуват страни от Европа.
Третият начин за патентоване в чужбина е международният способ, чиито материалноправни разпоредби са очертани още с подписването на Парижката конвенция.
Договорът, който урежда процедурата на международното проучване и международната експертиза е именно Договорът за патентното коопериране (1970 г. е подписан, ДПК).
Влиза в сила едва през 1978 г., а НРБ подписва договора от 1983 г., като от следващата година е с действие и за нашата територия.
В него членуват 125 страни от целия свят. Целта на договора е да бъде изградена ефективна система на международно сътрудничество в областта на патентите, която да подпомага, както изобретателите, така и патентните ведомства в процедурата по патентоване на изобретенията.
Договорът унифицира административните и формалните изисквания на процеса по патентоване. Чрез този договор се облекчава заявителят, като се предоставят и редица предимства за него и това е именно възможността да бъде подадена 1 заявка за едно и също изобретение в едно ведомство, като се извършва проучване или проучване и експертиза на територията на неограничен брой страни. Това е договор за процедура, а не за издаване на патент. Има такава идея, но тя още не е реализирана (за патент на територията на ЕС).
Договорът се състои от два раздела. Това са:
1. Международно проучване – то предвижда само проучване на състоянието на техниката, но не и извършване на експертиза.
2. Международна предварителна експертиза.
България се е присъединила и към двата раздела на договора (има страни, присъединени само по първи раздел).
Предмет на договора са не само изобретенията, а и полезните модели.
Първият етап на процедурата по договора се открива с подаването на заявката, която по договора се нарича международна, в съответното национално патентно ведомство на страната-членка. Когато заявката се подава в българското ведомство, то се нарича получаващо ведомство и този ред е предвиден в нашия закон, в глава Шеста “Международни заявки”.
1. Заявител може да е гражданин на РБ.
2. Лице, което има постоянен адрес или седалище на територията на РБ.
Заявката се подава в три идентични екземпляра. Единият остава в националното ведомство, а другите два се изпращат в Международното бюро на СОИС.
Международното бюро остава един от екземплярите при себе си (регистрационно копие), а третият екземпляр се изпраща на международния проучвателен орган. Това е органът, който ще извърши международното проучване.
Заявката се подава на английски или руски език, в зависимост от проучвателният орган, който избира заявителят. Ако заявителят е избрал Руското патентно ведомство за проучвателен орган, процедурата ще е на руски. Ако е избрал европейското патентно ведомство в Мюнхен – на английски.
Заявката може да се представи и на български, но трябва да се представи превод на съответния език.
Заявката трябва да бъде придружена от съответните такси по договора, а патентното ведомство си удържа само за кореспонденцията.
Съгласно чл.11, ал.1 от Договорът за патентно коопериране, съдържанието на заявката трябва да отговаря на следните изисквания, за да бъде получена дата на заявяване:
1. Заявителят трябва да е гражданин на страна-членка на договора.
2. Тя трябва да съдържа необходимите идентификационни данни на заявителя (име, адрес за кореспонденция и др.).
3. Заявката трябва да бъде подадена на съответния език.
4. Заявката трябва да съдържа описание на изобретението и претенции.
5. В заявката трябва да бъде посочена поне една договаряща държава, спрямо която ще се извърши проучването/експертизата и съответно след това ще се търси закрила.
6. Трябва да се заплати и такса. Заявката се придружава с документ за платени такси за кореспонденция, базова такса, такса за проучване.
7. Към заявката може да бъде приложен документ за претендиран приоритет.
Всички тези изисквания се преценяват от получаващото ведомство.
По националното законодателство се извършва преценка за секретност. Ако се установи, че заявката съдържа класифицирана информация, тя се засекретява, защото не може да се приложи Договорът за патентно коопериране.
Международната заявка, освен посочените изисквания за редовно подаване, съдържа и изброяване на страните, по отношение на които заявителят иска да се извърши заключение на международна предварителна експертиза. Тези страни се наричат избрани страни.
Заявителят може да иска само проучване, а не и експертиза. Статут на международен проучвателен орган са получили ведомствата само на някои страни:
1. Европейско патентно ведомство.
2. Патентно ведомство на САЩ.
3. Австралия, Китай и Япония.
4. Ведомство на Русия, Австрия и Швеция.
Броят на тези ведомства, които играят ролята на международен проучвателен орган, могат да бъдат променени, но постоянни са европейското, на САЩ, Китай, Япония.
Следва извършане „решерж” от международния проучвателен орган, като се проучва нивото на техниката в съответната област, без да се извършва експертиза за патентоспособност.
В тримесечен срок от получаване на заявката, но не по-късно от 9 месеца от приоритетната дата, международният проучвателен орган изготвя доклад за извършеното проучване, който се нарича PCT доклад.
На заявителя се изпраща писмо с резултатите и въз основа на тези материали, той преценява какви ще бъдат неговите бъдещи действия, а именно дали ще продължи процедурата по договора или ще трябва да направи корекции в описанието на претенциите, съобразно представените материали или да се откаже от заявката си.
Международното бюро извършва задължителна публикация на доклада от предварителното проучване, като това се прави на 18-тия месец от датата на подаване на заявката. Тази публикация се нарича международна публикация и копие от нея задължително се изпраща на избраните от заявителя страни. Това са страните, които заявителят е посочил в заявката и спрямо, които ще иска международна експертиза.
С този период приключва и първия етап от договора (18 месеца), международно проучване на заявката
От този момент заявителят има няколко възможности:
1. Да пристъпи към следващия етап – да подаде заявка за международна експертиза (по глава втора от договора)
2. Направо да пристъпи към откриване на национална фаза в избраните от него страни. Ако избере този вариант, това може да стане от 19-тия месец нататък, но на практика не е възможно този период да започне преди изтичането на 20-тия месец, защото има един технологичен период от време.
Възможно е заявителят да отложи влизането в национална фаза с още 10 месеца (30 месеца), това е т.нар. ефект на отлагане по договора.
За една категория страни (България), този срок може да бъде удължен с още 1 месец, т.е. националната фаза да не започне не на 30-тия, а на 31-вия месец.
Съгласно нашия закон на 31-вия месец от датата на подаване на заявката се открива националната фаза за разглеждане на заявката.

Откриване на националната фаза
Когато заявителя е поискал предварително проучване, но на 19-тия месец, той може да не поиска откриване на национална фаза, а извършване на международна експертиза. За тази цел той трябва да подаде молба и да заплати съответните такси. Ограничен е броят на патентните ведомства, които могат да извършват такава международна експертиза. Това са избрани патентни ведомства на Австрия, Австралия, Китай, Япония, Русия, САЩ, Швейцария и Европейското патентно ведомство и с известни ограничения, съгласно Европейския протокол за централизация, това могат да са ведомствата на Великобритания и Швеция.
Искане за международна експертиза може да бъде направено само по отношение на страните, подписали Глава втора от договора. В същото време заявителят не може да излиза извън страните, които е посочил в първоначалната международна заявка и по отношение на които ще иска закрила.
Международното бюро изпраща молбата с досието на заявката на избрания от заявителя орган, който ще извърши международната предварителна експертиза.
На този етап от експертизата се преценява патентоспособността на заявеното изобретение. Критериите за патентоспособност са новост, изобретателско равнище и промишлена приложимост.
В резултат на извършената експертиза МД орган изготвя т.нар. първо становище, с което могат да бъдат повдигнати въпроси относно формалната редовност на заявката, както и относно патентноспособността на изобретението.
На заявителя се предоставя срок за отговор от 1 до 3 месеца, но обикновено той е 3.
Преглеждайки становището, заявителят може да се съгласи с изложените съображения, може да ги оспори или да ограничи претенциите си. Когато той оспорва становището на експертизата, той може да подаде жалба в отдела по възражения в Международното бюро на СОИС.
Докладът от извършената експертиза се изготвя в срок от 25 месеца от заявката.
Докладът се изпраща до Международното бюро, а то го изпраща на заявителя и освен това изпраща копие от доклада на избраните от заявителя страни, т.е. страните по отношение, на които е извършена експертизата. Ако заявката е подадена от български гражданин и в нея са посочени Франция, Китай и други, във всяка една от страните по заявката се прави проучване на фонда. Получавайки доклада за заявителят остава последния етап по отношение на избраните страни.
Оттук нататък процедурата влиза в национална фаза. За България тази фаза се открива на 31-вия месец. Докладите на международната предварителна експертиза не са задължително, но на практика се приемат безпрекословно от експертите.
Процедурата приключва със създаване на съответния национален патент. Нашият закон предвижда една възможност за трансформиране на международната заявка в национална заявка и това е указано в чл.71 от закона и това са случаите, при които международното ведомство е отказало да установи датата на подаване на заявката или е декларирало, че заявката се счита за оттеглена или посочването на РБ е оттеглено от заявителя. Последните са пречка за продължаване на процедурата.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2002 г., доп., бр. 64 от 2006 г.) В случаите, когато чуждестранно получаващо ведомство е отказало да установи дата на подаване на международна заявка или е декларирало, че международната заявка се счита за оттеглена или че посочването на Република България се счита за оттеглено, а заявителят подаде в Патентното ведомство превод на заявката на български език и плати таксите по чл. 35, ал. 2, съответно чл. 75, ал. 1, т. 6, международната заявка се разглежда като национална заявка за патент или за регистрация на полезен модел в съответствие с този закон. Същата процедура се прилага и по отношение на международна заявка, обявена неправилно от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за оттеглена.

Така може да се получи закрила в неограничен брой страни – 125 и много се облекчава заявителя. Заявките за българско участие са изключително много.
С цел да не се достигне до т.нар. двойно патентоване, когато е налице по-рано подадена национална заявка за същото изобретение, процедурата по нея се спира. И ако за нея впоследствие бъде открита национална фаза, първоначалната процедура се прекратява.