6. Международноправна уредба на синдикалната свобода

Синдикалната свобода или правото на свободно синдикално сдружаване е част от и специфично проявление на общото право на сдружаване. Неговата специфика спрямо общото право на сдружаване се изразява в субектите, съдържанието и целите, за които е предоставено и се упражнява.
Както общото право на сдружаване, така и правото на синдикално сдружаване в международноправната уредба са признати за основни права на човека. Това са права с висока ценност, присъщи на природата на човешката личност. Те определят нейното място в обществото и са получили изрична уредба в международното право по правата на човека.
Правната уредба на синдикалната свобода се съдържа в универсални и регионални източници на международното трудово право .
От универсалните източници на първо място трябва да бъдат посочени актовете на ООН. Най-обстойна е уредбата на правото на сдружаване в актовете на МОТ. Те могат да бъдат разделени на две групи. В едната следва да бъде отнесен УМОТ, който в Преамбюла си закрепва синдикалната свобода като универсален принцип, който МОТ утвърждава. Другата група включва така да се каже „текущите" източници на международното трудово право, които създава МОТ: конвенциите и препоръките. Това са 6 конвенции и 3 препоръки.
Важна уредба на синдикалната свобода се съдържа и в регионалните европейски източници.
Общият преглед на тези източници дава основание за три основни извода. Първо, налице е значителна по обем уредба. Второ, централно място сред източниците на международноправната уредба на синдикалната свобода заемат конвенциите на МОТ. Трето, развитието на международноправната уредба на синдикалната свобода сочи тенденция на екстензивно и интензивно развитие.
Правото на синдикално сдружаване принадлежи в еднаква степен и в еднакъв обем на трудещите се и на работодателите, в изяснения смисъл. Това е важна особеност на международноправната закрила на синдикалното сдружаване. Организациите на трудещите се, както и на работодателите, които се създават в резултат на упражняването на правото на сдружаване, са в еднаква степен синдикални организации, а правото, в упражняването на което те се създават, е все синдикално право — съответно на трудещите се и на работодателите, за защита на техните икономически и социални интереси.
Правото на синдикално сдружаване по своето съдържание се състои от няколко елемента. Те се извличат от чл. 2 К. 87 на МОТ.
Международноправната уредба съдържа важни изисквания синдикалните организации да осъществяват дейността си за защита на икономическите и социалните ийтереси на своите членове — трудещи се или работодатели. За тази цел тя предвижда:
а) Вътрешна организационна и функционална автономия на синдикалните организации.
б) Недопустимост на намеса във вътрешния живот на синдикалните организации в каквато и да е форгйа,' по какъвто и да е начин и откъдето и да идва.
През последните години упражняването на синдикалната свобода все по тясно се свързва със зачитането на гражданските и политическите свободи, защото реалната закрила на синдикалната свобода е обусловена от степента, в която са защитени и гарантирани гражданските и политическите и изобщо основните права и свободи на човека. Тясната връзка между тях беше изрично подчертана в специална Резолюция, приета на 54-та сесия на MKT от 1970 г.
Международните актове за закрила на синдикалната свобода са намерили широк прием сред държавите и са оказали положително влияние за прилагането й в националните законодателства и практика на десетки държави.