6. Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост – обща характеристика. Принципи.

Световна патентна система
Тя се основава на международните договори в областта на интелектуалната собственост:
1. Първият договор е Парижката конвенция за закрила на интелектуалната собственост.
Предпоставки за подписването на Парижката конвенция:
1.1. Приетите национални патентни закони имат съответни особености и различия, които те създават затруднения в международния патентен обмен. Те са законова пречка за международните отношения. Идеята да се премахнат националните различия и да има универсална световна организация е причината за подготовката на Парижката конвенция.
1.2. Необходимостта за такъв договор е възникнала при Виенската изложба на изобретенията. Много от изобретенията не биват изложени, поради неосигурената закрила при международни форуми.
1.3. Окончателният проект за учредяване на международен съюз с цел закрила на интелектуалната собственост е изготвен в Париж. Свиква се дипломатическа конференция, която приключва с подписване на конвенцията от 11 страни (Белгия, Испания, Италия, Франция, Сърбия, Швейцария и др.). Сега страните-членки са над 120.
Причина за създаването на Парижката конвенция:
1. Необходимостта от правна закрила на обектите на интелектуалната собственост, които по своята същност са нематериални блага. Особеното за тези нематериални блага е това, че те лесно се разпространяват, включително и извън граница и има възможност да се използват от неограничен брой лица.
2. Предоставяната национална закрила винаги е ограничена по територия. Тази особеност налага да се търси правна закрила и то във всяка една страна.
3. Целта е и да се намери начин за международна регистрация на тези обекти.
България се присъединява към конвенцията по силата на Ньойския договор. После се самоизключва и през 1967 г. се присъединява отново.
Всяка страна, подписала конвенцията се задължава да осигури спазването на нейните правила, както и да създаде специализиран орган – ведомство по интелектуална собственост. През 1921 г. тази функция у нас изпълнява Министерството на труда, търговията и промишлеността, със своя специализиран отдел, който открива Централен регистър, в който се вписват заявките.
Националното законодателство се задължава да създаде хранилище, в което всяко заинтересовано лице може да прави справки.
Задължава се и да издава бюлетин с данни за изобретенията.
Всички държави, подписали конвенцията образуват парижкия съюз със структура:
1. Общо събрание - то се свиква веднъж на 2 години и решава всички основни въпроси, свързани с дейността на съюза, като бюджет и членство. В него участват всички членки.
2. Изпълнителен комитет - в него са представени ¼ от държавите-членски, като е приложим географския принцип на ООН. Изпълнителният комитет заседава веднъж в годината.
3. Международно бюро (Секретариат) – то осъществява административни функции. Международното бюро извършва и други важни дейности, свързани с международната регистрация на изобретенията, марките и дизайните. Негов ръководител е генералния директор на СОИС.
Финансите на Парижкия съюз се набират, преди всичко, от годишните вноски на страните-членки, които се плащат в швейцарски франкове.
Парижката конвенция (чл.1) за пръв път прави едно изчерпателно посочване на обектите на индустриална собственост.
Характерно е това, че индустриалната собственост за пръв път е формулирана като сборно понятие и обхваща обекти, които имат нематериален израз и имат стопанско значение.
Чл.1, ал.3 – “индустриална собственост” – това е понятие, което обхваща не само индустрията, но и търговията, както и областта на селското стопанство. Освен това тук влизат и изкопаемите продукти, фабричните и естествените култури.
Парижката конвенция няма за цел да унифицира правото на страните, а да се създадат съответни механизми и средства за закрила на тези обекти, като предоставя тази възможност на националния закон. Така се реализира и целта на самата конвенция, а именно създаване на благоприятни условия за получаване на правна закрила в други страни-членки.
Международният режим на Парижката конвенция може да включи три групи:
1. Правилата, които уреждат принципа на асимилацията и принципа на приравняването. Този принцип се отнася както са лица от съответния национален правен режим, така и за определена категория чужди граждани. Тези чужди граждани могат да бъдат лица, които са граждани на страна-членка на конвенцията. От друга страна освен тези лица, към тях се приравнява друга категория граждани, които да не са граждани на страна-членка, но трябва да имат местожителство в страна-членка или да имат там дейност, търговско предприятие и др. Тази търговска дейност трябва да е реална, а не фиктивна.
За това се приема, че Парижката конвенция влага в понятието “гражданин”, по-широко съдържание, и включва ФЛ и ЮЛ.
Въз основа на този принцип чуждестранните лица следва да се третират така както гражданите на съответната страна, не само при закрила на обектите на интелектуалната собственост, но и във връзка защита на нарушените и права (чл.2, ал.2 ).

Член 2
(1) Гражданите на всяка от страните - членки на Съюза, се ползуват в другите страни – членки на Съюза, що се касае до закрилата на индустриалната собственост, от изгодите, които съответните закони дават или ще дадат впоследствие на собствените си граждани, без да накърняват правата, специално предвидени от настоящата Конвенция. Вследствие на това, те ще имат същата закрила както собствените граждани и същия достъп до съдилищата срещу всякакво накърняване, нанесено на правата им, при условие, че изпълняват разпорежданията и формалностите, предвидени за собствените граждани.
(2) Все пак, не може да се изисква от гражданите на страните-членки на Съюза, никакво условие за местожителство или за предприятие в страната, гдето се дири закрилата – за използуване на правата на индустриалната собственост.

Този принцип е известен още като принцип на формалната взаимност между страните-членки, тъй като чрез конвенцията на практика се гарантират взаимно определени права на гражданите и в същото време страните-членки се задължават да приравнят определената група чужди граждани, на своите. Важното е, че този принцип не означава реципрочност на правната закрила (като получи патент в България, не означава, че го е получил в Германия).
Възможно е за един обект да се получи закрила в една страна членка, но в друга той да не може да бъде защитен.
За принципът на приравняването е характерно това, че той действа по силата на конвенцията, без да е необходимо той да се възпроизвежда в националното законодателство.
Важна роля за създаването на благоприятен режим за изобретенията има принципът на конвенционния приоритет.
Според тези правила, лице което подало искане на закрила за изобретение в една от страните на Парижкия съюз се полза с приоритет при подаване на искане за същото изобретение в по-късен период, до 12 месеца от подаване на първото искане, във коя да е страна-членка на Парижкия съюз. След подаването на първото искане заявителят има възможност да прецени дали да подаде последваща заявка за това изобретение, в друга страна-членка на Парижката конвенция.
При подаване на заявка за патент на изобретение в националното ведомство, в същото време български заявители могат да се ползват от приоритета на предходно подадена заявка в друга страна-членка на съюза (Член 4(1) Този, който правилно е подал молба за патент за изобретение, за полезен образец, за индустриална рисунка или модел, за фабрична или търговска марка в една от страните на Съюза, той или неговият представител ще се ползуват при извършването на подаването в другите страни от правото на приоритет в сроковете, определени по-долу.). В тази хипотеза всяко първо подадено искане се нарича базисно, а следващото конвенционно искане, като периодът между базисното и конвенционното се нарича приоритетен интервал. Изискването обаче е този срок да не е по-голям от 12 месеца. Трябва да има две заявки, подадени в различно време и в различни страни. Изискването е да се отнасят до едно и също изобретение и заявителят да бъде едно и също лице.
С две думи, първото искане за патент се нарича базисно, а всяко последващо позоваване на базисното искане се нарича конвенционно.
Особеното е, че между базисното и конвенционното искане трябва да бъде спазен т.нар. приоритетен интервал, който според Парижката конвенция, не може да бъде по голям от 12 месеца.
Правните последици от пропускането на приоритетния интервал е загубвано на възможността на заявителя да се позове на базисното искане.
Смисълът на тази хипотеза е, че се печели преди всичко време. А и заявителят трябва да отговори на няколко изисквания:
1. За да възникне възможността да се ползва конвенционния интервал е нужно да са подадени 2 заявки, в различно време и да се внесат в патентните ведомства на страни членки на конвенцията.
2. Заявките трябва да бъдат подадени от едно и също лице или негов правоприемник.
3. Заявките трябва да се отнася до едно и също изобретение или такава заявка, свързана с изобретението.
4. Те трябва да бъдат подадени в период от 12 месеца.
Идеята е да са защитят правата на заявителя. Приоритетът пази заявителя от други молби, които могат да бъдат подадени за същото изобретение.
Има т.нар. множествен и частичен приоритет.
Пример:
Подадена заявка за патент във Великобритания и се отнася за устройство. Внесена е на 01.06.2008.
Има и заявка до патентното ведомство на Германия, внесена на 01.12.2008 г. Тя се отнася до метода за добивана на препарата, който се произвежда с устройството. Лицето е едно и също.
Впоследствие двете заявки са обединени и е подадена заявка в България. Това е хипотезата на т.нар. множествен приоритет.
Приоритетът за устройството ще е от 01.06.2008 г., подаден във Великобритания, а за методът датата ще е 01.12.2008 г.
За всяка част от обединеното искане, приоритетът ще бъде признат от съответната дата на първото искане за тази част.
Частичен приоритет ще е налице ако впоследствие бъде поискан патент и за продукта, който се произвежда с това устройство. Подадена е заявка за препарата, защото това е изобретение, което обединява устройството, методът и веществото. Тази заявка включва в себе си нов елемент, това е веществото.
Заявката обединява в себе си 3 изобретения, но заявката не може да се ползва от приоритета на предходните заявки, т.е. неговия приоритет ще бъде от датата на новата заявка, т.е. имаме конвенционен приоритет и национален приоритет.
Условието е да е налице общ изобретателски замисъл -чл.4Ж, ал.1 от Парижката конвенция – (чл.4G. (1) Ако проверката разкрие, че искането на патент е комплексно, ищецът може да раздели молбата на няколко отделни искания, като запази за дата на всяка една от молбите датата на първоначалната молба и съответно ползуването от правото на приоритет.)
Парижката конвенция, за пръв път, урежда в чл.11 и т.нар. изложбен приоритет. Този текст се приема във връзка с организирането и провеждането на международни и изложби, официални или официално признати такива. Статутът на изложбата се определя със Женевската конвенция, в която са дефинирани международните изложения (отдел „Панаири и международни изложби”, към БТПП, напр. Пловдивския панаир).
Смисълът на регламентирането на изложбения приоритет е, че от излагането на съответния експонат на изложение и впоследствие до заявяването му в патентното ведомство изтича определен срок. И тъй като с излагането на експоната на такава изложба, се разкрива неговата същност и има реална опасност, то да бъде заявено от друго лице. И по подобие на конвенционния приоритет, изложбения е средство, чрез което се защитават интересите на изобретателя. Предпоставките са:
1. Предполагаемото изобретение трябва да е изложено на международна изложба или официално призната такава.
2. В 12 месечен срок от неговото излагане трябва да бъде подадена заявка за него в патентното ведомство на страна-членка на конвенцията.
3. Заявката трябва да бъде придружена със съответното официално удостоверение от ръководството на изложбата. То съдържа данни относно датата на излагане на изобретението, датата на откриване и закриване на изложбата. То трябва да удостоверява идентичността на изложеното решение.
4. Изложителят и заявителят трябва да бъдат едно и също лице.

Член 11
(1) Държавите - членки на Съюза, дават, съгласно тяхното вътрешно законодателство, временна закрила на изобретенията, които могат да бъдат патентовани, на полезните образци, на индустриалните рисунки или модели, както и на фабричните или търговски марки – за продуктите, които фигурират на международните изложби, официални или официално признати, организирани върху територията на една от тях.
(2) Тази временна закрила не продължава сроковете по член 4. Ако по-късно се направи позоваване на правото на приоритет, администрацията на всяка държава - членка може да нареди срокът да почва от датата на явяване на артикула на изложбата.
(3) Всяка страна може да изисква оправдателни документи, сметнати от нея за необходими, като доказателство за идентичност на изложения предмет и за датата на излагането.

Други норми, уредени в Парижката конвенция, предвиждат задължения за страните-членки да въведат определени изисквания в националното си законодателство. Едно такова изискване, гарантиращо правото на авторство, нормата на чл4 от Парижката конвенция, според който изобретателят има право да бъде вписан като автор в издадения патент. И това е обстоятелство, за което патентното ведомство следи служебно. (Член 4, трето Изобретателят има право да бъде поменат в това му качество в патента.)
Друг важен принцип е регламентиран в нормата на чл.4, който въвежда принципа за териториалното действие на закрилата, произтичащо от издадения патент. Това означава, че защитните документи, издадени от съответното национално ведомство, са независими от патентите, получени за същото изобретение в друга страна-членка на Парижката конвенция.
Нормата на чл.5 и се отнася до използването на изобретение, предмет на патент, в морски, въздушни или земни транспортни средства.
Този текст е интерпретиран в чл.20, т.6 на нашия закон и се отнася до случая, когато едно изобретение се намира на съответното транспортно средство, което временно или случайно се намира на дадена територия, но целта му е да се използва само за нуждите на това транспортно средство (изобретението се намира в апаратурата на един самолет, и самолетът преминава над България, където устройството е защитено с патент. Това няма да е нарушение, защото устройството е необходимо, за да може самолетът да лети.).

Член 5, трето
Във всяка страна на Съюза не ще бъдат смятани като накърняващи правата на патентопритежателя:
1. Употребата в кораби на различните държави-членки на Съюза, на средства, съставящи обект на патент в самия корпус на кораба, неговите машини, съоръжения, апарати и други допълнителни части, когато тези кораби проникват временно или случайно във водите на държавата, при резерва, че тия средства са използувани на борда изключително за нуждите на кораба;
2. Употребата на средства, съставящи обект на патент, при конструкцията или използуването на уреди за придвижване във въздуха или по сушата в другите страни - членки на Съюза, както и употребата на допълнения към уредите, когато те проникват временно или случайно в тази страна.

Друг принцип, заложен във всички национални патентни законодателства, е изискването за задължително използване на изобретенията. Това изискване е скрепено и със санкцията на принудителната лицензия, т.е. тогава когато едно изобретение не се използва, може да се поиска от Патентното ведомство преустановяване на принудителната лицензия. Смисълът е, че всяко едно изобретение има смисъл, след като е създадено да се ползва.
Друга разпоредба на чл.10 е регламентирана недобросъвестната конкуренция. За пръв път се дава дефиниция на това понятие – това е всяко действие, което противоречи на честните обичаи, установени в областта на индустрията, на търговията, както и на тези действия, които уронват интересите на конкурента (в нашия закон е в чл.25 и 26).

Член 10, второ
(1) Страните - членки на Съюза са длъжни да осигурят на гражданите на страните на Съюза действителна закрила срещу нелоялната конкуренция.
(2) Представлява акт на нелоялна конкуренция всеки акт на конкуренция, който е противен на частните обичаи в областта на индустрията или търговията.
(3) Трябва следователно да бъдат запретени:
1. Всички факти от естеството да създадат объркване, независимо чрез какви средства, относно предприятието, продуктите или търговската или индустриална дейност на един конкурент;
2. Фалшивите твърдения, при упражняването на търговия, от естество да увредят на доброто име на предприятието, продуктите или търговската или индустриална дейност на един конкурент;
3. Указанията или твърденията, чиято употреба, при упражняването на търговията, е от естество да въведе публиката в заблуждение относно естеството на стоките, начина на фабрикацията, характерните черти, подходящност за дадена цел или относно количеството им.