5. Източници на международното трудово право: актове на ООН, СЕ и ЕС

Основните цели на ООН, определени в чл. 1 от нейния Устав са: поддържането на световния мир и сигурност, развитието на приятелски равноправни отношения между нациите и на международното сътрудничество при решаване на международните проблеми от икономическо, социално, културно и хуманитарно естество, както и развиване и насърчаване на правата и свободите на човека без разлика на раса, пол, език или вероизповедание . Тези цели на световната организация надхвърлят предмета на международното трудово право. Но не го отричат. Напротив. ООН играе важна роля в развитието и на съвременното международно трудово.
Участието на ООН в създаването и развитието на съвременното международно трудово право се изразява в приетите от нейното общо събрание международни актове за закрила нa икономическите и социалните права на човека.
Всеобщата Декларация за правата на човека е приета от ОС на ООН на 10. XII. 1948 г..Тя е основният международен акт, който прогласява неотменимите и неприкосновени права на всички хора на земното кълбо и установява „общата мяра, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави" (Преамбюла). Тя урежда две основни групи от права на човека: граждански и политически; икономически, социални и културни. Всред признатите от ВДПЧ права са и редица основни трудови и осигурителни права. Тези права са:
а) Правото на социална сигурност (чл. 22). Това е обобщено право, което се изразява в общата сигурност в съществуването и развитието на човека и неговите способности
б) Основни, трудови права (чл. 23, ал. 1—3). Между тях челно място заема правото на труд. То е широко формулирано. Неговото основно съдържание е правото на работа. Но е допълнено и обогатено още с правото на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труд, както и на закрила срещу безработица (чл. 23, ал. 1).
в) За първи път универсално признание получават и три основни социални права: аа) осигуряване за безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост и други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от лицето причини (чл. 25, ал. 1, изр. 2); бб) право на жизнено равнище — прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване, социални грижи и др. под., което поддържа здравето и благосъстоянието на човека и неговото семейство; вв) правото на особени грижи и закрила на майките и децата и на равна социална защита на всички деца — както на родените в брака, така и на родените извън брака (чл. 25, ал. 2).
г) ВДПЧ признава и закриля като основно човешко право и правото свободно да учредяват и встъпват в синдикални съюзи за защита на своите интереси (чл. 23, ал. 4). Така в лаконична форма е призната синдикалната свобода (правото да се учредяват синдикални съюзи) и нейното основно социално съдържание (упражняването й да служи за защита на интересите).

Международният пакт за икономически, социални и културни права беше приет на 16. XII. 1966г. от ОС на ООН и представлява доразвитие и обогатяване на международноправната закрила на икономическите, социалните; и културните права на човека, признати във ВДПЧ.
Международният пакт за граждански и политически права е приет на 16 декември 1966 г. от ОС на ООН. Той доразвива, разширява и обогатява гражданските и политическите права, които признава ВДПЧ. Това са правата, които определят статуса на човека като гражданин и индивид — член на организираното човешко общество
МПГПП по своята правна природа е многостранен международен договор с нормативно съдържание. Той подлежи на ратификация. Неговата ратификация като начин на обвързването на вътрешния правов ред с неговите разпоредби и приемането на задължителната му сила от държавите е предвидена изрично в чл. 48, ал. 2 от Пакта

Съветът на Европа е регионална политическа организация на европейските държави, създадена на 5 май 1949 г. от 10 европейски държави. Днес той наброява 41 държави и още 4 са кандидатите в процедура за приемане
Основните международни актове в областта на трудовите и осигурителните отношения, които СЕ е приел през своето половинвековно съществуване, са: Европейската конвенция за защита на правата на човека основните свободи, Европейската социална харта и Европейския кодекс на обществено осигуряване. И трите акта са многостранни международни нормативни договора с регионално приложение. Те подлежат на ратификация. Страни по тях могат да бъдат рамо европейски държави-членки на СЕ.
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободй*(ЕКПЧ). Тя е приета наскоро след създаването на СЕ — на 5. Х1ГГ950 г., а на 3. IX. 1953 г. влиза в сила, след като е депозиран 10тия ратификационен документ (чл. 66, ал. 2 ЕКПЧ). От тогава насам ЕКПЧ непрекъснато се обогатява чрез приеманите от СЕ „протоколи
ЕКПЧ е многостранен международен договор преди всичко за основните граждански и политически права (право на живот, право на свобода и сигурност, право на свобода на мисълта, съвестта и религията и др.).
Основният акт на СЕ в областта на международното трудово право е Европейската социална харта. Тя е симетричният на ЕКПЧ многостранен регионален нормативен договор в социалната област. Или с други думи, тя е за социалните права това, което е ЕКПЧ за гражданските и политическите права.
ЕСХ се състои от 5 части.
Част I определя като цел на политиката на държавите - страни по ЕСХ признаването и прилагането на основните социални права и ги изброява
В част II всички права, включени в каталога на част I, са подробно уредени в отделни членове.
Част III определя общите задължения на държавите при ратификацията на Хартата, възможностите за ратификацията й чрез възприемане само на някои от нейните разпоредби по част II, определяне на кои точно от тях и др.
Част IV урежда задълженията за представяне на доклади за изпълнението на Хартата от държавите, които са я ратифицирали, международния контрол за нейното изпълнение, органите, които го упражняват, и др.
Част V съдържа заключителните разпоредби на ЕСХ: нейната ратификация, регистрации на ратификационните документи, влизането й в сила, денонсирането на ЕСХ и др.
ЕСХ е динамичен по своето развитие международен договор. Това се отнася особено за нейните първи две части. ЕСХ в края на 1999 г. не е ЕСХ от 1961 г. Това развитие е израз на динамичното социално развитие на Европа. Общата тенденция в това развитие е прогресивно разширяване и обогатяване на социалните права, които ЕСХ урежда.

Европейският съюз води началото си от 50-те години, когато на 18. IV. 1951 г. шест европейски държави създават Европейската общност за въглища и стомана, а на 25. III. 1957 г. — Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия , за да обхване към края на 1999 г. 15 икономически високоразвити и социално напреднали демократични европейски държави . С Договора от Маастрихт от 7 февруари 1992 г., влязъл в сила от 1 ноември 1993 г., тези организации бяха обединени и тяхното общо наименование променено в Европейски съюз и преведено в съответствие с променящите се функции и дейност на известната дълги години организация като Европейска икономическа общност или Общ пазар.
Актовете на ЕС, които са и източници на международното трудово право, според органите, които ги приемат, и предназначението, което имат, се делят на две основни групи: източници от първичното право на ЕС — когато съответните актове са приети пряко от държавите-членки на ЕС, и източници от производното (вторичното) право на ЕС, когато съответните актове са приети от институционните органи на ЕС в рамките на тяхната компетентност .
99. Актовете на първичното право надЕС, които с отделни, съдържащи се в тях разпоредби са източници и на международното трудово право, са:
а) Римският договор от 1957 г.
б) Единният Европейски акт от 1986 г.
в) Харта за основните социални права на работниците от 9. XII. 1989 г.
г) Споразумение за социалната политика, приложение към Договора от Маастрихт (декемврич1991л:., в сила от 1. XI. 1993 г)