5. Общ преглед на водещите патентни законодателства – Германска, Романска, Британска и Американска патентна система.

Терминът “патентна система” се използва в три аспекта:
1. Национална патентна система и това е патентната система, регламентирана от националното патентно законодателство на отделната страна, например, патентна система на РБ.
2. Патентната система на групи държави, чиито патентни законодателства са сходни помежду си и формират четирите основни патентни системи. Първата е германската (Германия, Холандия, скандинавските страни, Япония, някои страни от Латинска Америка, повечето от бившите социалистически страни – Чехия, Унгария, България, Русия). Следващата е романската (Франция, Италия, Белгия, Испания, Португалия, Бразилия, Алжир, Тунис, Мароко, Румъния). Британската система (Великобритания, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Малта, Индия). Американската система е с представители САЩ, Филипините. Принципната еднотипност на различните патентни законодателства се базира преди всичко на икономическа основа и на регионалното влияние, което оказва определена държава. Оттук идва и името на системата – американска, германска. Характерно за тези системи е, че те са еднотипни, не идентични, защото съществуват много различия между тях, които се обуславят от конкретни исторически причини.
3. Световна патентна система – тя обхваща споменатите патентни системи и установява международната правна закрила на изобретенията, посредством приетите международни договори.
4. Съществува и още един вид - регионална патентна система, чиито членове са страни от определен географски регион – страните от Африка, които образуват общност, както и страните от ЕС, подписали Европейската патентна конвенция.

Германска патентна система
Трябва да се има предвид, че за пръв път науката за патентното право възниква и се развива в Германия. Това е свързано с името на Йосиф Колер, създател на теория. Действащият закон в Германия е с последни изменения от 1998 г. Тези промени предвиждат уеднаквяване на патентните системи между Източна и Западна Германия. Има и отделен закон за полезните модели. Германия е страна членка на всички европейски конвенции. Критериите за патентоспособност са новост, изобретателска активност и промишлена приложимост.
Характерно за експертизата е това, че тя е една от най-строгите и тежки експертизи. Законодателството предвижда т.нар. отложена (отсрочена) експертиза, с възможност за подаване на молба за експертиза, като при нашия закон. За разлика от нашата, молбата може да се подаде на 7-мата година от подаване на заявката. Немската патентна система дава и начина на съставяне на патентните претенции. При нас е възприета т.нар. логическа система, създадена от немски специалист. Патентът има действие 20 години, считано от деня следващ датата на подаване на заявката (при нас е 20 години от датата на подаване). Законодателството допуска двойна защита с патент и с удостоверение за полезен модел за едно и също изобретение, т.е. изобретението и полезния модел могат да бъдат защитени със съответния документ. Немското законодателство дава най-широк обхват на правна закрила. Това означава, че при спор за патентно нарушение патентните претенции се тълкуват разширително, като се използват не само описанието и чертежите, но и теорията за еквивалентите (създадена в Германия), както и познанията на специалистите в областта. Въпреки, че Германия прави отклонения от своята практика през последните години, с цел да се уеднакви европейската практика, особеното е това, че тя има самостоятелен патентен съд. Това е граждански съд, компетентен да разглежда спорове в областта на интелектуалната собственост. Седалището му е в Мюнхен. В немския патентен съд се обжалват всички решения на патентното ведомство, пред него върви и административна и искова процедура.

Австрия
Близко до немското законодателство е това на Австрия. Австрийската патентна система има критерии - новост, изобретателска стъпка, промишлена приложимост. Извършва се също експертиза. Патентните претенции се съставят по логическата система. Патентът има срок на действие 20 години от датата на подаване на заявката. Характерно е това, че има създаден самостоятелен Върховен сенат по патенти и марки, със седалище Виена, компетентен да разглежда спорове на индустриалната собственост – марки, дизайни, изобретения. Този сенат е особена юрисдикция, пред него се атакуват и решенията на Патентното ведомство. Той е самостоятелна структура в патентната система на Австрия.

Швейцария (от германската ПС)
Критериите за патентоспособност са същите, но особеното при тази патентна система е това, че Швейцария възприема двойствена система на експертиза. По отношение на изобретения, заявени в отраслите – текстил, часовникарство и лекарствена промишленост, водещи за икономиката на държавата – се извършва материална експертиза. А по отношение на другите изобретения патент се получава по-лесно.

Скандинавски страни (германска ПС)
Норвегия, Швеция, Холандия, Дания
Тези страни са със съответни традиции в историческо, географско и юридическо отношение. В тях е направена първата унификация на законодателството в Европа. През 1968 г. беше прието законодателството на скандинавските страни – единен нормативен акт, с действие на територията на тези страни. По-късно започва изготвянето на Мюнхенската конвенция и тази унификация загуби своята правна стойност.
Характерно за тази система е, че има проверочна система на експертиза и срок на действие на патентите 20 години от датата на подаване на заявката.

Япония (ГПС)
Особеното в законодателството на Япония е това, че методите за лечение са патентоспособни (за разлика от Европа). Това важи и за изобретенията, които са в резултат на ядрени реакции. Законът за патентите е с последна редакция от 1987 г., предвидена е и закрила на полезните модели. Това е едно от малкото законодателства, закрилящо полезните модели (България, Германия). Има и закон за дизайна, за търговските марки, Закон за защита на растителните видове. Експертизата е проверочна с отложена експертиза. Молбата за експертиза се подава на 7-мата година от подаване на заявката. Срокът на действие на патента е 20 години от подаване на заявката или 15 години от втората експертиза. Характерно е това, че има две експертизни публикации. Това е единствената страна с такова изискване. Заявката съдържа описание само с ЕДНА патентна претенция. За да има втора претенция, изобретението трябва да е на изключително високо ниво. Япония е страната с най-много подадени заявки за полезни модели в света. В Япония не се допуска двойна защита – на едно изобретение, като патент и полезен модел.

Британска патентна система
В групата влизат страните от британската общност. Особеността на системата е, че включва законодателството на Англия, Уелс и Северна Ирландия. Във Великобритания е приет първия патентен закон. Патентите са регламентирани в Закона за патентите от 1990 г., а марките в отделен закон от 1995 г.
Английската патентна система предвижда извършване на материална експертиза и докато немската система предвижда най-широко тълкуване на патентите, то английската предвижда най-рестриктивното тълкуване на претенциите. С подписването на Европейската патентна конвенция тези различия се премахват, като немската патентна система започва да тълкува претенциите по-тясно, а английската по-разширително.
Характерно за английската система е, че е предвиден вътрешен приоритет при подаване на заявките (Когато заявителят може да се позове на по-рано подадена заявка в съответното национално законодателство). Особено е това, че има самостоятелен патентен съд и той е създаден пред 1977 г. Той е обособен като структура от Висшия съд.
Английската патентна предвижда юридическа структура на съставяне на претенциите, като накрая е предвидена omnibus claim. Характерен е съдебния прецедент.

Австралия
Към тази система е законодателството на Австралия. Проверочна система с отсрочена експертиза.
Към тази общност са Индия, Пакистан.

Романска патентна система
Франция е страна с класическа регистрационна система. Законът е от 1961 г. и с него се въвеждат редица норми. С приемането на този закон задължителен елемент става изискването за подаване на претенциите. Целта на закона е стабилизиране на юридическата стойност на патентните претенции. Патентоспособността се проверява и се издава документално заключение.
С подаването на заявката се заплаша такса и се извършва “решерж”. Това е проучване, при което се издирват всички материали, отнасящи се до изобретението и до неговата новост. Тук не се проучва изобретателска стъпка. Дори това проучване за новост се извършва не във Франция, а в Хага.
Съответните материали се изпращат на заявителя, като му се предоставя срок, в който може да изрази своето мнение по включването на тези материали. Експертът прави т.нар. документално заключение. Докладът на експерта се публикува в официалния бюлетин на ведомството, като се предоставя 3-месечен срок за възражения. Патент се издава, независимо какви материали са били противопоставени. Патент не се издава само тогава, когато е налице очевидна липса на новост и при явна непатентоспособност. Последното означава, че заявеното изобретение е изключено от закрила. Френската патентна система е най-либералната система.
Документалното заключение винаги е част о издадения патент.
Френското законодателство допуска и издаване на удостоверения за полезност. Ако до изтичане на 18 месеца от датата на подаване на заявката не е дадена такса за извършване на “решерж”, патентната заявка автоматично се трансформира в заявка за издаване на удостоверение за полезност. Това удостоверение е със срок на действие от 6 години.
Най-характерното е това, че получените патенти са слаби и лесно уязвими при спор. Защитен документ се получава сравнително бързо и лесно и таксите са по-ниски, но сигурността на документа и по-малка. Но характерно за френската патентна система е, че се предвиждат патентни съдилища, в структурата на апелативните съдилища, които са 20 на брой. Апелативният съд на Париж разглежда и жалби срещу решенията на патентното ведомство.
Характерното е, че при спор за патентно нарушение, се преценява патентоспособността на оспорваното изобретение. Съдебният състав е компетентен да се произнесе по този въпрос. Именно тогава се извършва експертизата за изобретателска стъпка.

Подобна на френската е и белгийската, италианската система, както и гръцката.
(методите в Гърция са патентоспособни – което е изключение от цялата европейска система).

Американска патентна система
Първият патентен закон е от 1790 г. Настоящия закон е от 1952 г. За първи път в този закон е възприет терминът на “очевидността”, съответстващ на изобретателската стъпка.
Характерно за американската патентна система е, че предоставя най-широка патентоспосбност на изобретенията. Там методите са патентоспособни. Военните изобретения имат особен статут и за тях не се издава патент, но за сметка на това на изобретателя се заплаща справедливо обезщетение.
Системата на експертиза е проверочна, т.е. извършва се материална експертиза за патентоспособност и публикацията се прави в деня на издаване на патента, т.е. няма предекспертизна публикация. Срокът на действие на патента е 17 години от издаването му, като американската система е известна с това, че много строго се преценява новостта по отношение на веществата и то предимно за лекарствените средства. За да се получи патент за лекарствен продукт трябва да се даде разрешение от Института за храни и лекарства.
В САЩ има възможност да се добавя непрекъснато към основната заявка.