4. Пълнолетието като условие за брак. Наличност на друг брак като брачна пречка.

Брачно пълнолетие – възрастта с която е постигната брачна възраст. Брачната дееспособност е 18 г., но има изключения за лица навършили 16 г. възраст при спазване изискванията на чл.6, ал. 1, т. 3 от СК.
1. Да са навършени 16 г.(с тази възраст се добива трудова дееспособност – чл. 301,ал. 1 КТ)
2. Непълнолетния да има разрешение от РС по постоянен адрес. Условие е да се посочат важни причини за да се сключи брака. Производството по даване на разрешение по чл. 6 и чл. 7 СК е охранително пр-во по чл. 530 до 541 ГПК. РС във всички случаи е длъжен да изслуша непълнолетния. При изслушване на непълнолетния се прилагат правилата по Закона за закрила на детето. Съда е длъжен да уведоми Дирекция соц. подпомагане и се изпраща соц. работник. Съда изслушва родителите или те дават писмени обяснения с нот. заверка. Тяхното мнение не е задължително за съда, а информативно. Съда се произнася с решение, което ако одобрява не подлежи на обжалване, а ако отказва, отказа подлежи на обжалване в 7 дневен срок пред ОС.

Правни последици- непълнолетния става дееспособен без да се разпорежда с вещни права. Със сключване на гр. брак чл. 6, ал. 4 еманципира сключения брак и непълнолетния придобива гражданска дееспособност. Непълнолетния съпруг има и изрично призната процесуална дееспособност (чл.319 ГПК). Преждевременната дееспособност му дава възможност и на търговска дееспособност по реда на чл. 59 ТЗ.
чл. 56 ТЗ – свързва условията за придобиване на качеството ЕТ със качеството дееспособност.
Еманципацията не му предава активна завещателна дееспособност.
Встъпването в брак на непълнолетен, не е пречка той да бъде осиновяван. Нашия закон го допуска поради обстоятелство, че условията за осиновяване е лицето да не е навършило 18 г. възраст (чл. 77, ал. 1 СК).
чл. 89, ал. 1, т. 3 СК – съгласие за осиновяване от съпрузи на осиновяващия или осиновявания.

Наличие на друг брак като правна пречка
Обвързаността на лицето с друг брак е абсолютна брачна пречка. Означава да не е налице съществуваща брачна връзка, която не е прекратена по законов ред или основание.
чл. 44 СК – основания за прекратяване на брака: – със смъртта на единия съпруг; с развод и при унищожаване на брака.
Сам по себе си факт на образувано и висящо пр-во не е условие за прекратяване на брака(чл. 325, чл. 330, ал. 5 във вр. с чл. 296 – 299 ГПК)
Значение за брачна пречка има и унищожаемият брак щом още липсва влязло в сила решение за прекратяването му(чл. 46, ал. 2 СК). Специален конститутивен иск за унищожаване, чрез възражение не може да се иска унищожаване на брака.
Не е налице брачна пречка, когато лицето не е свързано с друг брак макар да има фактическо съжителство или сключеният брак е бил нищожен. И когато брака е бил прекратен със смърт, по реда на чл. 18, ал. 2 от ЗЛС и после умрелият се окаже жив, брака не се възстановява.

Правни последици – бигамен брак
1. Семейно правните последици се изразяват в унищожаемостта по чл. 46, ал.1, т. 1 – става по искане на съпрузите, прокурора и съпруга на двубрачния възниква потестативно право да иска унищожаемост на брака(чл.47, ал. 1 , т. 3 СК) – констативен иск. Ако по рано сключеният брак бъде прекратен, бигамния се потвърждава.
Ако двубрачният съпруг почине, то с установителен иск, ако РС потвърди съпругът от бигамния брак е изключен от наследяване.
Сключването на бигамен брак представлява неправомерен ЮФ, който може да прояви последици и след смъртта на двубрачния съпруг. Според препращащата норма на чл. 48, ал. 3 СК разпоредбите относно последиците от развода се прилагат съответно и при унищожаемостта на брака, което означава и че след унищожаването на брака бившите съпрузи престават да си бъдат наследници. Тези последица при унищожаването на брака настъпват, когато основателността на иска е била установена по правилата на чл. 52, ал.2 СК.
Установителен иск по чл. 47, ал. 3 СК
чл. 52, ал. 2 СК – позволява на родителите на ищеца да встъпват в делото за да се произнесе съда за вината, като се трансформира конститутивния иск в установителен. Ако съда уважи иска настъпват последиците на чл. 54, а именно престават да си бъдат наследници.
Унищожаването на брака е обективен порок.
В нови СК не се търси вина, вината има значение само за последиците.