4. Патентоспособно изобретение. Производство в Патентното ведомство по издаване на патент. Правна същност на патента. Прекратяване действието на патента.

В правната система е възприето разбирането, че изобретението е техническо понятие, като в патентните законодателства, вкл. и нашето, не се дава легална дефиниция. В нашия закон изобретението се дефинира чрез неговите признаци, новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост, които формират понятието “патентоспособност”. Патентоспособността има две значения:
Първо значение – това е съвкупността от изисквания, на които трябва да отговаря едно техническо решение, за да бъде защитено с патент и това са посочените в чл.6, ал.1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ):
- новост
- изобретателска стъпка
- промишлена приложимост.
Патентоспособни изобретения
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.

Второто значение на патентоспособността е принципната възможност да се получи закрила, съгласно даден патентен закон. Това означава, че в едни законодателства, каквото е нашето, методите за лечение, хирургични и диагностични методи са непатентоспособни. Те се изключват с оглед хуманността, за да може тези методи да бъдат свободни за употреба. В САЩ методите са патентоспособни. Изводът е, че държавата определя своята политика за определянето на патентоспособността.
В чл. 6 е казано, че патентноспособни са изобретенията от всички области на техниката. “Техника” не трябва да се приема буквално, в нея влиза и селско стопанство, медицина. За да говорим за изобретение то трябва да бъде постигнато с технически средства.
В чл.6, ал.2 изрично е посочено кои обекти не се считат за изобретения:
1. Открития – установяване на съществуващи закономерности в природата (планети, небесни тела). Тази закономерност може да бъде установена, благодарение на някакво техническо средство. Средствата, с които много често се откриват откритията обикновено са технически средства, които вече са изобретени.
2. Научни теории – често при тях не се използват технически средства или нямат техническа приложимост.
3. Математически методи.
4. Интерес за развитието на патентното право са обектите предмет на генното инженерство, но те са изключени от закона
5. Изключват се методите за клониране на хора, както и тези които влияят на изменението на генетичната идентичност.
6. Използването на човешките ембриони е недопустимо да се използват за промишлени или търговски цели, а само за лабораторни и научни изследвания.
7. Методите за лечение, диагностика и хирургичните такива трябва да са достъпни.
8. Биологичните методи са също непатентоспособни. Това се тези, които се отнасят до производство на растения и животни, но микробиологичните такива са патентоспособни.

Чл.6(2) Не се считат за изобретения:
1. открития, научни теории и математически методи;
2. резултати от художествено творчество;
3. планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми;
4. представяне на информация.


Докато чл.6, ал.2 говори за това какво не се счита за изобретение, защото не отговаря на изискванията да бъде изобретение, то чл.7 посочва изключенията от патентоспособността, т.е. това са решения, които отговарят на изискванията, но поради друга причина, за тях не може да бъде издаден патент:
1. Противоречат на добрите нрави.
2. Не са хуманни

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2002 г., бр. 64 от 2006 г.) (1) Патенти не се издават за:
1. изобретения, чието търговско използване би нарушило обществения ред и добрите нрави, в т. ч. отнасящи се до:

а) методи за клониране на хора;
б) методи за изменение на генетичната идентичност на човешки зародиш;
в) използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели;
г) методи за модифициране на генетичната идентичност на животни, когато има опасност това да им причини страдания, без да има някаква съществена полза от медицинска гледна точка за хора или животни, както и на животни, получени чрез такива методи;

2. методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани на хора или животни, като това не се отнася за продукти, по-специално вещества или състави, употребявани при тези методи;

3. сортове растения и породи животни;

4. по същество биологични методи за произвеждане на растения и животни.

(Биотехнологично изобретение са ваксините, щамови микроорганизми – те са патентноспособност)

Критерии за патентoспособност:
Първият, и най-важен критерий, е новостта на изобретението. Новостта е обективен критерий. Експертът трябва да провери само идентичността на новото изобретение, с това което е намерил. Изобретението е ново ако не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката. Проверяват се всички заявки, подадени преди заявката за патентоване на изобретението.
“състояние на техниката” – това е всичко, което е станало общодостъпно – с писмено или устно разгласяване. Изводи: за да бъде един материал противопоставим, той трябва да е общодостъпен.
Законодателят уточнява “където и да е по света”, така се поставя изискването за абсолютна световна новост.
Новостта се преценява към момента на подаване на заявката. Съгласно Парижката конвенция е предвиден т.нар. конвенционен приоритет, който за изобретенията е 12 месеца, т.е. заявка подадена преди това в друга държава не опорочава новостта на следващата заявка, подадена до 12 месеца след това, например в България.
Следващият критерий е изобретателската стъпка. Определение не се съдържа в нашия закон, но чл.9 (Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2002 г.) Изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл. 8, ал. 2 за специалиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата.) посочва, че изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката, за специалиста в областта. Това се преценява към датата на подаване на заявката, респективно приоритетната дата.
- очевиден начин – изобретението следва явно или логично от състоянието на техниката. Това означава, че то може да се осъществи без да са нужни знания и умения на специалиста в областта.
- Фигурата на специалиста в областта = експертът, лицето, което извършва патентната експертиза.
 Това е лицето, което познава общото състояние на техниката както в неговата, така и в съседните области.
 Притежава общи технически познания, присъщи за всеки техник, както и умения, с които може сам да усъвършенства в своята област.
Именно в процеса на експертиза той извършва съпоставка между заявеното изобретение и съществуващото ниво на техниката. Това става на няколко етапа:
1. В процеса на проучването той отделя всички изобретения, които са близки до изобретеното.
2. Той определя прототип (той е най-близко до заявеното решение) който съвпада по съществените признаци и има същото предназначение. Съществени са признаци, без които не може да се осъществи едно изобретение и затова е много важно да се разграничат от несъществените.
3. След като определи прототипа, той съпоставя прототипа със заявеното и определя съществуващия проблем, т.е. задачата.
4. Преценява доколко заявеното решение разрешава поставената задача.
Третият критерий е промишлена приложимост – промишлено приложими са изобретенията, чиито предмет може да бъде произвеждан или многократно използван, в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство. Областта на приложение може да се разшири към медицината и биологията. Изискването е реализацията на едно изобретение е да има технически характер, което предполага осъществяване с технически средства.
Предметът на изобретението трябва да бъде обективно осъществим, т.е. да не противоречи на установени физически закони (на динамиката, механиката и др.).
За да бъде произвеждано едно изобретение то трябва да бъде още и възпроизводимо, т.е. предметът да може да се осъществява неограничен брой пъти и в резултат на това се получава един и същи резултат.
На тази база се прави разграничение със занаятчийското производство, при което произведените предмети се считат за уникати – всеки е сам за себе си. А изобретението винаги предполага една серийност в производството, т.е. наличието на материално производство, в което резултатът е един и същ.
Важно е, че промишлената приложимост се преценява не само към датата на подаване на заявката, а и след този момент.

Видове произведения:
В зависимост от предмета:
1. Произведения за вещество.
2. Метод.
3. Устройство и ново приложение обект.
Устройството се характеризира с определени конструктивни признаци и пространствено разположение на отделните елементи. То винаги предполага пространствена (триизмерна) форма, като изключение правят схемите, които също влизат в тази категория. Важно за устройството е това, че то се описва винаги в статично състояние.
Методът представлява процес, който е съвкупност от действия, които протичат последователно във времето, при определени условия. Методите са химически, ако се извършват в резултат на химически процеси, физически, при които има въздействие на физически сили – електричеството, механични методи, при които има механична обработка (пресоване, валцуване).
Новото приложение на известен обект е регламентирано в чл.8, ал.5 и това изобретение се отнася само до вещества или състави, които са известни от състоянието на техниката, но използвани във връзка с методите на лечение, диагностика, т.е. това са методите по чл.7. При използването на тези вече известни методи се получава нов резултат. За ново приложение говорим само в областта на медицината.

Чл.8 (5) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2002 г., предишна ал. 4, изм., бр. 64 от 2006 г.) Вещества или състави, включени в състоянието на техниката съгласно ал. 2 и 3, които се използват в методите по чл. 7, ал. 1, т. 2, се считат за нови, ако използването им не е включено в състоянието на техниката.

Процедура, която се осъществява в патентното ведомство
За да бъде открита процедурата по издаване на защитния документ – патент, свидетелство за регистрация на модел е необходимо да се инициира съответното производство. За тази цел се подава заявка до председателя на Патентното ведомство, с което се открива административната процедура за преценка патентоспособността на заявения обект.
Заявката съдържа заявление и описание:

Чл. 31. (1) Заявката за регистрация на дизайн се подава в Патентното ведомство.
(2) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени:
1. искането за регистрация;
2. името и адресът на заявителя;
3. едно или няколко графични или фотографски изображения, които ясно и пълно разкриват дизайна, за който се иска закрила.
Съдържание на заявката
Чл. 32. (1) Заявката освен данните по чл. 31, ал. 2 трябва да съдържа и:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) името на държавата, на която заявителят е гражданин, в която има постоянен адрес или в която извършва действителна търговска или производствена дейност;
2. името и адреса на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв, и пълномощно;
3. претенция за приоритет, когато има позоваване на такъв;
4. копия на изображението на дизайна;
5. броя на дизайните, за които се иска закрила;
6. посочване на продуктите, в които е включен или към които е приложен дизайнът;
7. указание за класификационния индекс на продуктите по Международната класификация за моделите и рисунките съгласно Спогодбата от Локарно;
8. опис на представените изображения;
9. името и адреса на автора;
10. документ за платени такси за заявяване, експертиза и приоритет;
11. (нова - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) документ за съгласие от Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи при искане в случаите по чл. 11, ал. 3.
(2) Към заявката може да се включи и представено по инициатива на заявителя кратко описание на особеностите на дизайна.
(3) Документите и данните се представят на български език. Когато са представени на друг език, датата на подаване се запазва, ако в 3-месечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

Множествена заявка
Заявлението представлява едностранно волеизявление за издаване на патент. То съдържа наименованието на изобретението и идентификационните данни на заявителя, подадени на български език. Ако документите са подадени на друг език, има тримесечен срок за представяне на превод.
Друг важен елемент от заявката е описанието на изобретението. То представлява разкритие на същността му, но спрямо него съществуват строго установени правила за оформянето му. За структурата на описанието се следва разпоредбата на чл.37 от закона, където изрично са посочени отделните части на описанието, т.е. то се оформя само по тази последователност.
1. Описанието съдържа наименованието на изобретението и техническата област, до която се отнася (контейнер за съхраняване на радиоактивни отпадъци, област – енергетика).
2. Предшестващо състояние на техниката, за която се отнася изобретението, дотолкова доколкото е известно на заявителя, т.е. може този абзац да се прескочи.
3. Ясно и пълно разкриване на същността на изобретението. Тук трябва да бъде разкрита техническата му същност и неговите предимства.
4. Поясняване на чертежите, ако има такива.
5. Излагане на поне един начин за осъществяване на претендираното изобретение, т.е. тази част от описанието е доказателство за промишлената приложимост на изобретението.
6. Най-важната част на описанието са патентните претенции. Чл.38 указва, че претенциите трябва да определят предмета, за който се иска закрила. Освен това претенциите трябва да бъдат ясни и точни и да се позовават на описанието. По своята същност претенцията може да се каже, че е квинтесенция на описанието. При нас е възприета германската система за определяне на претенциите, които биват главни и зависими. Главните са тези, които разкриват същността на изобретението, докато зависимите изясняват същността на главните претенции. Главните претенции се състоят винаги от две части – ограничителна и характеризираща част. Характеризиращата част винаги започва с думичката “характеризиращ се…”. Тази дума служи за отделяне на новостта. Ограничителната част е тази, която отразява състоянието на техниката, а след тази дума следва новостта. Нашите претенции се изписват точно по тази начин. В подчинените претенции винаги се доизясняват някои неща във връзка с главните. Претенциите трябва да съответстват на описанието, т.е. да има баланс между двете. Ако в претенциите не е разкрито нещо, изобретателят губи закрила върху пропуснатото. Рефератът има само информационно значение.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Описанието съдържа наименованието и техническата област, за която се отнася изобретението; предшестващото състояние на техниката, доколкото е известно на заявителя, с цитиране на документите, в които то е описано; ясно и пълно разкритие на техническата същност на изобретението и предимствата му, така че да може да се осъществи от специалист в областта; кратки пояснения на чертежите и поне един начин за осъществяване на претендираното изобретение, като се използват примери, когато е необходимо, и позоваване на чертежите, ако има такива, както и начина, по който изобретението може да се използва в промишлеността, когато това не е очевидно от описанието или естеството на изобретението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2002 г., бр. 64 от 2006 г.) Когато изобретението включва използването на биологичен материал или се отнася до такъв материал, до който няма публичен достъп и който не може да бъде описан в заявката за патент по такъв начин, че изобретението да може да бъде възпроизведено от специалист в областта, описанието трябва да съдържа посочване на данните за депозиране на биологичния материал - номер и дата на депозита, както и името и адреса на международния орган за депозиране съгласно чл. 7 от Будапещенския договор за международно признаване депозита на микроорганизми за целите на патентната процедура, като депозирането трябва да е извършено не по-късно от датата на приоритета на заявката. Описанието на заявката трябва да съдържа цялата информация за характеристиките на депозирания биологичен материал, с която заявителят разполага.

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Ако биологичният материал е депозиран извън Република България, в тримесечен срок след публикация за заявката за патент заявителят трябва да направи депозит на този материал и в Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури, така че всяко лице, което има право на достъп, може да получи проба от биологичен материал в Република България, по ред, определен с наредба за депозиране и достъп за целите на патентната процедура, на Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Ако биологичен материал, депозиран съгласно ал. 3, престане да бъде достъпен в Националната банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури поради това, че вече не е жизнеспособен или по друга причина, заявителят трябва да направи нов депозит на материала в срок и по начин, установени в наредбата по ал. 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Когато изобретението се отнася до последователност или до частична последователност на ген, в патентната заявка трябва да бъде разкрита промишлената приложимост на тази последователност.

Претенции
Чл. 38. Претенцията (претенциите) трябва да определя предмета, за който се иска закрила, да бъде ясна и точна и да се основава на описанието.

Разлика между континенталната и американската патентна система
В американската система всяка претенция е независима и няма главна и зависима такава.
В патентната теория и практика има условно две системи на експертиза:
1. Регистрационна система – при нея патент се издава след проверка на формалните изисквания, както и на преценка за явна непатентоспособност. Такива системи са френската, италианската, белгийската. Чрез тази система се печели най-вече бързина, но сигурността, която създава дадения патент е по-малка.
2. Проверочна система – освен формална експертиза се извършва и експертиза по същество.
Нашият закон допуска и двете експертизи.

Протичане на експертизата:
1. След подаване на заявка, в едномесечен срок, трябва да се провери дали тя не съдържа някаква квалифицирана информация по Закона за защита на квалифицираната информация. Ако изобретението е секретно то не може да бъде патентовано в чужбина.
2. Проверка на формалните изисквания на заявката, т.е. дали тя съдържа необходимите елементи по закона (описание, реферат, чертежи, дали са платени таксите). Ако заявката има недостатъци, се дава едномесечен срок за отстраняването им.
3. Следващата стъпка е извършване на предварителна експертиза и експертиза по допустимост. Преценява се единството на изобретението, т.е. една заявка трябва да се отнася за едно изобретение. Ако се отнася за повече от едно, те могат да останат в тази заявка ако са неразривно свързани помежду (метод и устройство за …). Ако обаче изобретенията са независими помежду си, те трябва да бъдат разделени. Тогава трябва да се внесе такса за всяко произведение, като се запазва датата на произведението. В етапа на предварителната експертиза се преценяват дали заявката отговаря на изискванията.
4. Преценката за допустимост - преценката за допустимост се извършва по правилата на чл.6, ал.2 и чл.7. Има предложения, които са непатентоспособни. Точно това се преценява на този етап. За недостатъци по първата проверка се уведомява заявителя и се взима решение за прекратяване на производството. Когато са констатирани недостатъци са недопускане на правната закрила решението е за отказ.
5. Заявителят може да подаде, на 13-тия месец, молба за проучване и експертиза, като се заплащат и таксите за заявката и таксата за проучване. Това е експертиза за патентоспособността на заявката. Тук на заявителя е предоставена възможност да избере дали да се извърши експертиза или не. По стария текст на закона по всички заявки се извършва експертиза. Патентът, получен без материална експертиза, крие известен риск.
6. Експертът, който извършва проучване на състоянието на техниката изготвя доклад за проучването, който е придружен с писмено становище относно патентоспособността.
7. Като се приеме молбата, на 18-тия месец се извършва публикация на заявката, включваща описанието с претенциите. Така всяко трето лице може да подаде възражение, като това лице не става страна в производството, а просто възразява. Това се преценява от експерта и се изпраща на заявителя. След получаването на тези материали заявителят най-добре може да прецени какво ще прави по-нататък с изобретението, защото материалите може да съдържат доказателства за липса на новост, на приложимост. Заявителят има 3-месечен срок да възрази, може да оспори противопоставените материали или да ги потвърди. Възможните решения в случая са:
7.1. Решение за отказ, ако заявителят не отговори в 3-месечния срок или отговорът не е основателен. Заявителят може да поиска удължаване на срока за отговор с още 3 месеца. Това той може да направи 2 пъти.
7.2. Експертизата може да постанови решение за прекратяване на производството ако заявителят не направи необходимите корекции.
7.3. Решение по издаване на патента. Тогава заявителят трябва да плати такси за публикация на изобретението и да плати годишна патентна такса.
Заявката може да се трансформира и в заявка за полезен модел, преди да изтекат сроковете по закона. То трябва да отговаря на изискванията за изобретението, но има своята специфика.

Последици от издадения защитен документ:
Патентът удостоверява с обратна сила, считано към датата на подаване на заявката, възникването на изключителното право.
От юридическа гледна точка изключителното право това е призната и гарантирана от закона възможност на патентопритежателя да използва изобретението и да се разпорежда с патента, като в същото време забранява на третите лица да използват изобретението без неговото съгласие. Съдържанието на изключителното право се разглежда в два аспекта – от позитивна и от негативна гледна точка. От позитивна гледна точка това е възможността на патентопритежателя да се разпорежда с патента, а от негативна гледна точка е забраната за третите лица да ползват патента без разрешение. Изводът е, че това право е от категорията на абсолютните права.

Патентно нарушение
(книга “Патентно нарушение”)
Патентното нарушение е регламентирано в чл.27.

Нарушение на патентни права

Чл. 27. (1) Всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г.) Лице, което предлага за продажба изделия - предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено.

(3) Патентопритежателят и лицензополучателят на изключителна лицензия могат да предявяват иск за нарушение на патентни права, ако не е уговорено друго. В случаите, когато патентът е притежание на повече от едно лице, всеки съсобственик има право самостоятелно да предявява иск за нарушение на патентни права.

(4) Лицензополучателят на лицензия по право съгласно чл. 30 и на принудителна лицензия съгласно чл. 32 може да предявява иск за нарушение на патентни права, ако патентопритежателят сам не упражни правото си на иск в шестмесечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя.

(5) Всеки лицензополучател може да участва в процеса за нарушение на патентни права, когато искът е предявен от патентопритежателя. Същото се отнася и за патентопритежателя, когато искът е предявен от лицензополучателя съгласно ал. 3 и 4.

(6) Искът за нарушение на патентни права може да бъде предявяван и от заявителя преди издаването на патента, след като е направена публикация за заявката.

СГС е компетентния съд.
В патентното ведомство има отдел “Спорове” който разглежда жалби, искания за обявяване на патент за недействителен, жалби по решения за отказ. Жалбите се подават в едномесечен срок от постановеното решение, а разглеждането става в 9-месечен срок.

Искане за обявяване на акт за патент за недействителен
Исканията се подават в целия срок на патента. Чрез подаденото искане се атакува някакъв недостатък в решението за издаване на патента, което води до някакъв недъг на акта.
Искането за обявяване на недействителност се подава на основанията на чл.26.

Чл.26(3) Патентът се обявява за недействителен, когато:

1. изобретението е непатентоспособно;

2. не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на изобретението;

3. патентопритежателят не е имал право на патент, което е установено с влязло в сила съдебно решение;

4. предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката, както е подадена, или когато патентът е издаден по разделена заявка - извън съдържанието на по-ранната заявка, както е подадена.

Прекратяване на патента
1. Срокът на патента може да е изтекъл.
2. Патентът може да е угаснал (когато не са платени патентните такси).
3. Патентополучателят може да се откаже от патента с молба. Тогава патентното право се прекрати по тези три точки, патентът престава да действа след заявена дата за отказ, т.е. отказът има действие за в бъдеще.

Чл. 26. (1) Патентът прекратява действието си при:

1. изтичане на срока, за който е издаден;

2. отказ на патентопритежателя - от датата на получаване в Патентното ведомство на писмено заявление от патентопритежателя. Отказът от патент на един от съпритежателите не прекратява действието на патента, който остава в притежание на останалите;

3. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2002 г.) неплащане на такси за поддържане на патента в сила - от датата на изтичане на срока по чл. 33, ал. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2002 г., бр. 64 от 2006 г.) Патент, който е прекратил действието си поради неплащане на годишната патентна такса, може да бъде възстановен в 6-месечен срок след изтичането на срока по чл. 33, ал. 3 срещу заплащане на такса за възстановяване на патента, както и на дължимата такса, в двоен размер.

Прекратяване на патента, поради недействителност
1. Липса на патентоспособност.
2. Същността на изобретението не е ясно или пълно разкрита. След като се патентова изобретението може да се окаже, че не може да бъде осъществено.
3. Когато се установи, по съдебен ред, че патентопритежателя не е имал право на патент, т.нар. плагиатство.
4. Предметът на патента излиза извън съдържанието на разкритото в описанието, т.е. е издаден патент за него, което не е било описано в описание, т.е. е дадена по-широка закрила от заявената. В тези четири хипотези патентът ще престане да действа с обратна сила.
Ако вече има сключени лицензионни договори, няма да бъдат ограничени правата на третите, добросъвестни, лица.
Искането може да бъде за пълна или частична недействителност. При частичната се ограничава обхвата на патента и се издава нов, който ще действа за в бъдеще, но в обема на новия патент. Срокът на валидност отново ще остане 20 година, т.е. няма да се поднови.
Решенията, които се постановяват от Патентното ведомство се подписват от председателя. Те имат характер на административен акт и се обжалват по реда на АПК.