3. Предмет и функции на международното трудово право

Предметът на международното трудово право не е бил отделно изследван в специалната правна литература. Вниманието досега е било съсредоточавано върху нормативното съдържание на позитивната правна уредба на международното трудово право . Това е обяснимо, като се има предвид, че тъкмо съдържанието на нормативната уредба като действуващо право представлява най- непосредствен практически интерес и има пряко приложно значение, поради което и научните усилия се насочват към него.
Но обстоятелството, че предметът на международното трдово право досега не е бил специално изследван, не означава, че такъв въпрос не съществува. Такъв въпрос съществува. Той следва логически от утвърждаването на международното трудово право като нов клон на международното публично право. Обособяването му в рамките на международното публично право е проява и потвърждение на хетерогенния характер на международното публично право и на неговото интензивно развитие през XX век.
Все пак най-новите научни изследвания в областта на международното трудово право навлизат и в общотеоретичните му въпроси и засягат въпроси, които имат пряко отношение към неговия предмет на регулиране. Така в общото изследване на проф. Н. Валтикос и К. Самсои от 1993 г. за първи път се дава определение на международното трудово право. То гласи: „Международното трудово право обхваща съществените правни правила, установени на международно равнище, и процедурните правила за тяхното приемане и осъществяване."
Международното трудово право регулира трудовите и осигурителните отношения и свързаните с тях други социални отношения, които във вътрешното право са предмет на уреждане, съответно от трудовото и осигурителното право. Що се отнася до трудовите отношения, това са въпросите относно предоставянето на работната сила като: минимална възраст за постъпване на работа, работно време, почивки, отпуски, механизми за определяне на минималната работна заплата, закрила на изплащането на трудовото възнаграждение и др
б) Обстоятелството, че международното трудово право има за свой предмет на регулиране трудовите и осигурителните отношения, които във вътрешното право са предмет на регулиране съответно от трудовото и от осигурителното право, не означава, че двете уредби се покриват. Докато вътрешното трудово и осигурително право уреждат тези отношения като отношения между работника или служителя и работодателя, (трудовото .право) или като отношения между осигурените,, осигурителите и осигурителния орган (осигурителното право), то международното трудово право включва в тях два особено важни и непознати на вътрешното трудово правни субекта — международната организация, която създава нормите на международното трудово право и държавите като субекти на международното публично право.
в) Трети важен елемент в предмета на международното трудово право е, че то регулира отношенията по създаването и придагането на нормихе на международното трудово право. Регулира ги, защото установява специфични въпроси на реда за приемането на норми по трудовите и осигурителните отношения, които са своеобразни за различните международни организации и институции, които създават тези норми.
В заключение: предметът на регулиране на международното трудово право обхваща три различни пласта от обществени отношения: а) трудови и осигурителни отношения между субектите, с които те възникват и се реализират; б) отношенията между държавите и международната организация, която е създала нормите за регулиране на тези отношения, както и между самите държави-страни по международните договори, когато в такива договори се обективират създадените международни норми; в) отношенията, които възникват в процеса на създаване, изработване и приемане на международните норми, които регулират трудовите и осигурителните отношения, произтичащите от тях задължения на държавите-членки на международната организация, и контрола за тяхното изпълнение.
Така очертаният предмет на регулиране на международното трудово право налага още едно уточнение, което заслужава изрично да бъде изтъкнато. Наименованието международно трудово право е в известен смисъл условно. То е по-тясно от предмета му на регулиране. Всъщност като се изхожда от относителната обособеност на трудовите и осигурителните отношения и отделянето им като самостоятелни видове обществени отношения и тяхното отделно регулиране, международно трудово и рсигурител но право"
Международно.трудово право и международно частно трудово право. Международното трудово право в най-общ план е клон на международното публично право. И само за краткост се нарича международно трудово право. То урежда отношения между субекти на международното публично право — държавите като негови първични субекти и международните правителствени организации като негови вторични субекти.
Даже и когато с нормите на международното трудово право се възлагат права и задължения на частноправни субекти — работници, работодатели, работодателски и синдикални организации, отношенията остават международнопубличноправни, защото задължението за осигуряване на тяхното осъществяване (за изпълнение на задълженията и за осъществяване' на правата) се възлагат на държавата.
Функциите на международното трудово право са основните .насоки, в които ее изразява въздействието на неговата уредба върху трудовите и осигурителните отношения, които регулира. Те се извличат от основните цели на международните организации, които създават нормите на международното трудово право, и от основната насоченост и съдържание на неговите разпоредби. Като цяло те се характеризират със значителна трайност и стабилност в развитието и действието на международното трудово право.
Функциите на международното трудово право са:
а) Международна закрила на труда, включително и на общественото осигуряване
б) Съдействие за подобряване на условията на труд и живот на трудещите се
в) Предотвратява на конкуренция