3. Източници на международно-правната закрила на интелектуалната собственост. Световна организация за интелектуална собственост.

Източниците на обективното право на интелектуална собственост могат да бъдат разграничени на вътрешни нормативни актове и международни договори.
От своя страна вътрешните източници могат да се разделят на законови и подзаконови нормативни актове:
1. Конституцията от 1991 г. В чл.54, ал.2 и 3 е посочено, че свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона. От този текст следва изводът, че всички права, произтичащи от различните обекти на интелектуална собственост се закрилят от законодателството, като това става със специални закони и това са именно законите, регламентиращи всички обекти на интелектуална собственост – Закон за патентите, ЗАПСП и др. В чл. 56 от Конституцията е уредено правото на защита при нарушения и застрашени права или законови интереси, т.е. носителят на тези права има признатата и гарантираната от Конституцията възможност да защити своите права и интереси по съдебен ред или друг, ако е предвиден такъв. Чл.5, ал.4, който урежда предпоставките, при които международните договори стават част от националното законодателство. За да е налице тази хипотеза е необходимо договорът да е ратифициран, обнародван и влязъл в сила. Международните договори, за които са изпълнени тези условия имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат (примат да международните договори).
2. Закон за патентите и регистрацията на полезните модели от 1993 г.
3. Наредба за оформяне и подаване на заявките за експертиза в патентното ведомство и
4. Наредби и тарифи.
5. Парижката конвенция.
6. Договор PCT от 1970 – Patent Cooperation Treaty, подписан във Вашингтон. Регламентира процедурата по експертизата на изобретенията.
7. Договор от Будапеща за международно признаване и депозиране на микроорганизми.
8. Европейската патентна конвенция (това също е договор), подписана в Мюнхен. България е член на тази конвенция.
9. Мадридска спогодба за международна регистрация на марките от 1891 г.
10. Лисабонска спогодба за международна регистрация на наименованията за произход от 1958 г.
11. Хагска спогодба за международна регистрация на промишления дизайн от 1925 г. Има няколко редакции.
12. Съответните класификации за отделните обекти – Страсбургската класификация за изобретенията.
13. При марките Ницка класификация.
14. Класификация от Локарно за дизайна. България не е членка на класификациите, но ги използва в своята практика. Идеята е всеки обект на интелектуалната собственост да бъде класиран в съответния клас и област, към която се отнася. Изобретение (област - химия, клас – услуги). Тези класификации подпомагат експертизата.
15. Конвенция за закрила на новите сортове растения и породи животни.
16. Найробски договор.
17. В областта на авторското право водеща е Бернската конвенция.
18. Универсална конвенция за авторското право от 1952 г., подписана в Женева.
19. Римската конвенция за закрила на сродните права от 1961 г.
20. Конвенция за закрила на продуцентите на записи от 1971 г., Женева.
21. Договор на СОИС (Световна организация за интелектуална собственост) за хармонизация на авторското право от 1896 г.
22. Договор ТРИПС – това е споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост от 1994 г. Подписано е в Маракеш и представлява приложение на договора за създаване на Световната търговска организация. В сила е от 1996 г. Това е последният и най-съвършен международен договор, обединяващ всички обекти на ИС.
23. Правото на ЕС
1. Източници на първичното право, включващи учредителните договори, както и протоколите към тях.
2. Споразумение за сливане.
3. Единният европейски акт от 1987 г.
4. Договор за ЕС от Маастрихт.
5. Амстердамски договор.
6. Договор за присъединяване на страните членки.
7. Източниците обхващат и актове на европейските институции, които се издават в изпълнение на първично право – регламенти, решения, мнения, препоръки, становища и др.
8. Регламент за марката и дизайна на общността. Регламентът е основно средство, чрез което се въздейства върху правния ред на дадена страна-членка.
9. Директивата за упражняване на правата за интелектуална собственост. Директивата е акт, който обвързва държавите, до които е адресиран, с оглед постигане на предвидените в нея цели, но за разлика от регламентът, при нея държавите адресати самостоятелно преценяват начина, по който ще изпълнят съответните изисквания. Именно директивите се използват като средство за хармонизиране на законодателството на държавите-членки в съответните области. България имаше краен срок за хармонизиране на законодателството до 31 декември 2000 г.
10. Директива за граничните мерки.
11. В областта на марките и дизайна - R40/94 MO – много важен регламент.
12. Регламент на съвета № 6 от 2002 г. за регистрация на дизайн на общността.
13. Решенията на съдът в Люксембург също играят важна роля.

СОИС (WIPO или OMPI или ВОИС) – Световна организация за интелектуална собственост
Тя е една от 16-те организации на ООН, със седалище Женева.
Периодът на 60-те години на миналия век е период на засилено индустриално развитие на обществото и това води до създаването на организацията. Конвенцията за учредяване на СОИС е приета през 1967 г., като е в сила от 1970 г. Основите на организацията се поставят още с Парижката конвенция и после с Бернската.
С приемането на последните се създават Парижкия и Бернския съюз, които имат за цел да администрират закрилата на обектите на интелектуална собственост.
Постепенно тези две бюра в Париж и Берн се обединяват в т.нар. БИРПИ.
Тази организация е с голямо влияние в рамките на ООН. Тези бюра продължават да бъдат със седалище в Берн, под опеката на швейцарското правителство.
Целта е интелектуалната собственост да има свое развитие, без опеката на ничие правителство.
Постепенно се стига до създаването на СОИС.
Тя е независима организация и обединява различните съществувало до този момент съюзи.
Най-важни й функции са:
1. Дейността на СОИС по регистрация на различните обекти на индустриална собственост – марки, дизайни, изобретения.
2. Междуправителствено сътрудничество във връзка с управлението на интелектуалната собственост. Това сътрудничество се изразява във възможността на организацията да финансира правителството на определена държава за дейности във връзка с проекти за закрила на интелектуалната собственост, както и да изгражда и поддържа фондове от патентна документация. Фондовете на нашето Патентно ведомство са били изградени със средства от СОИС.
3. Програмна дейност на СОИС, която е насочена към подпомагане на развиващите се страни. Към СОИС се провеждат различни семинари и курсове. Например, основни курсове по интелектуална собственост.

Ръководни органи на СОИС:
1. Върховен ръководен орган е Общото събрание, в което участват всички страни-членки. Езиците са английски, френски, руски, китайски и испански.
2. Дипломатическа конференция. Състои се от всички членки на СОИС, независимо дали са членки на някои от съюзите.
3. Координационен комитет, който е консултативен орган на СОИС.
4. Най-важния орган е Международното бюро (Секретариат), който изпълнява важни функции във връзка с регистрацията на обектите на интелектуална собственост. Това бюро се ръководи от генералния директор на СОИС.
Член на СОИС може да стане страна, която е членка на някоя от конвенциите в областта на интелектуалната собственост (Парижка, Бернска) или, която участва в някоя от специализираните организации на ООН. За да стане страна членка на СОИС е необходимо да депозира своите документи пред генералния директор на организацията, т.нар. документи за ратификация.
В организацията има отдели за решаване на спорове и медиация.
СОИС има няколко официални издания. Едно в областта на индустриалната собственост, авторското право, бюлетини за дизайн и марката.