3. Понятие за нотариус.

Легалната дефиниция се съдържа в чл. 2 от ЗННД – нотариус е лице, на което държавата възлага извършването на предвидените в законите нотариални действия.
Нотариусът е физическо лице и упражнява публични функции. Държавата му възлага извършването на нотариални удостоверявания и нотариални производства, но държавата го и задължава да извършва дейностите, влизащи в неговата компетентност.
Нотариусът не е част от съдебната система.
Нотариусът извършва възложените му действия лично, това е условие за действителността на нотариалните производства. Има местна компетентност – неговият район съвпада с района на действие на съответния Районен съд. Нотариални удостоверявания, извършени извън района на действие са нищожни, освен в предвидените от закона случаи.
Местната компетентност е елемент от фактическия състав на някои производства. Сделки с недвижими имоти могат да се удостоверяват само от нотариус, чиято местна компетентност съвпада с местонахождението на недвижимия имот.
Материалната компетентност е съвкупност от всички нотариални действия, които нотариусът може да извършва. До 1998г тя е била пълна, но впоследствие от компетентността му отпада извършването на нотариални производства по вписване (извършват се от Съдия по вписванията към съответния районен съд).
Придобиване на правоспособност на нотариусите
В чл. 8 и 9 ЗННД са уредени материалните предпоставки:
1. Положителни:
1) Дееспособност – лицето да не е поставено под запрещение, удостоверява се с медицинско свидетелство, според което кандидатът е психически здрав;
2) Българско гражданство – не се допуска нотариусът да е лице с чуждо гражданство или с двойно гражданство;
3) Висше юридическо образование;
4) Специализиран стаж – 6 месеца (след държавните изпити, в съдебната система, не се включва в изисквания юридически стаж от 3 г.) и положен практико-теоретичен изпит (към Министерството на правосъдието);
5) Юридически стаж не по малко от 3 години;
6) Лицето да не е осъждано за умишлено престъпление
7) Лицето да е вписано в Нотариалната камара.
2. Отрицателни. Съдържат се в чл. 8 и л. 9 от ЗННД:
1) Максимална възраст 60 години – това е единствената относителна пречка – нотариусът не губи правоспособност;
2) Да не е лишавано от правоспособност – лишаване от извършване на нотариална дейност или налагане на наказание. Тук става дума за влязла в сила присъда, независимо от срока за налагане на наказание лишаване от правоспособност;
3) Несъвместимост с определени професии или заемани длъжности, т.е.:
- лицето не може да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;
- да заема длъжност в държавен или общински орган;
- да работи по трудово правоотношение;
- да упражнява адвокатска професия;
- да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации;
Тези факти са необходими както за придобиването, така и за съществуването на правоспособноста на нотариуса.
Процедура:
1. Откриване на свободни места за нотариуси и насрочен конкурс. Предпоставките са две:
а) Съотношението между населението в даден район и броят на нотариусите да бъде 1:10 000 души;
б) В един район местата за нотариус са най-малко 2;
2. Становище на Нотариалната камара. Места за нотариус се откриват със заповед на Министъра на правосъдието, който преди това е поискал становище от Нотариалната камара, по специално от Съвета на нотариусите. Съвета на нотариусите също така може да направи предложение до Министъра на правосъдието за откриване на конкурс за нотариуси. Решението на Министъра се обнародва в Държавен вестник. Възможно е да се открият повече места от необходимите – със заповед на Министъра на правосъдието, след като се установи броят на нотариалните удостоверявания;
3. Подаване на заявление за участие в конкурса до Министъра на правосъдието – сега нотариусите могат да се отбелязват до 3 съдебни района. Заявлението се подава с доказателства за наличието на изискванията, предвидени в закона – представят се документи и декларации за обстоятелствата, които не могат да се докажат с документи. Срокът за подаване на заявлението е едномесечен, когато изтече се прави преценка дали за съответния район броят на подадените заявления покрива броят на откритите места. Ако броят на заявленията е по-малък, срокът се удължава с 1 месец и се допуска участието на лица, навършили 60 години.
Провеждане на конкурса
Наредба за провеждане на конкурс за нотариуси предвижда съставянето на 5 членна комисия:
1. Представител на Министерство на правосъдието – председателства комисията.
2. Съдия от ВКС – определя се от председателя на ВКС;
3. Двама нотариуси, които се определят от Съвета на нотариусите;
4. Хабилитиран преподавател по Гражданскоправни науки;
Изпитът е писмен и устен – 3 часа; допустимо да се използват нормативни актове; за допускане до устния изпит е необходима оценка добър 4. Оценката от конкурсния изпит е средноаритметична от оценките от писмения и устния изпит. Кандидатите се класират съобразно поставените им оценки. За провеждането на изпита се съставя протокол. Комисията изпраща протокола с резултатите от конкурса на Министъра на правосъдието, след което, в 14 дневен срок той издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класиралия се в съответния район кандидат.
Ако заповедта не бъде обжалвана по реда на АПК започва да тече 2 месечен срок, в който нотариусът трябва:
1. Да се снабди с нотариална кантора – най-малко 2 функционално свързани помещения, в които се намират канцеларията на нотариуса и служебния му архив. Нотариалната кантора трябва да гарантира сигурност на извършваните нотариални дейности.
2. В двумесечния срок трябва да се осигури и да се направи застраховка – минималната застрахователна сума се определя от Общото събрание на Нотариалната камара.
3. Да се снабди с печат.
4. Подава се заявление за вписване в регистъра – ако не го стори в двумесечния срок Министърът издава заповед за следващия класирал се кандидат. В едномесечен срок от подаване на заявлението Съвета на нотариусите определя комисия, която извършва проверка на нотариалната кантора и изготвя доклад. Този доклад има значение за решението на Съвета на нотариусите.
5. По направеното заявление Съвета на нотариусите се произнася с решение – не е обвързано със заповедта на министъра.
6. Полага се клетва пред Съвета на нотариусите.
7. Подписва се клетвен лист.
8. Вписва се нотариуса в регистъра на нотариалната камара:
- Име и район на действие;
- адрес на нотариалната кантора;
- данни за застрахователя по застрахователния договор;
Впоследствие се вписват:
- помощник нотариуса и данните за него;
- заместването на нотариуса – от кога и от кого.