2. Международното трудово право-дело на международните организации. Ролята на МОТ

След установяването на примирието на 11. XI. 1918 г. във Версай край Париж се открива Мирната конференция на държавите от Антантата за сключване на мирен Договор. Конференцията е продължила до края на м. юни 1919 г. В Конференцията участвуват представители на 5-те Велики сили победителки във войната - Франция, Великобритания, САЩ, Италия и Япония. Към тях се присъединяват и други 18 държави, участвували във войната на страната на победителите. Главна роля в Конференцията играят „тримата велики" — президентът на САЩ - Уидроу Уилсън, министър-председателят на Франция - Корж Клемансо, и министър-председателят на Великобритания — Дейвид Лойд Джордж. От другата страна на преговорите са победените държави — Германия, Унгария, Турция и България! С всяка от тях след приключване на Конференцията се сключва отделен мирен договор, с еднакво съдържание помежду им по общите моменти, но различни по конкретните териториални и други подобни въпроси, и станали известни с името на мястото, където са подписани: Версайския мирен договор
При откриването на Конференцията се създават 58 работни комисии по отделни въпроси на дневния ред. Между тях е и Комисията по международно трудово .
Още в навечерието и в хода на войната правителствата на държавите от Антантата и преди всичко на Франция, Великобритания, Белгия получават подкрепата, а в някои държави и участието в правителствата на социалдемократическите партии, споделящи възгледите на реформисткото крило на Интернационал. Тази подкрепа има своята „социална и политическа цена”.
Комисията по международно трудово законодателство е забележителна със своя мандат и състав.
На нея е възложено да изработи проекта за раздел XIII — „Труд" от Мирния договор. Функциите й са формулирани по следния начин: „Да направи проучвания върху условията на заетост на трудещите се от международна гледна точка, да анализира необходимите международни средства за осигуряване на общи действия за положението на трудещите се и да предложи форма за създаване на постоянна институция за продължаване па тези проучвания и анализи в сътрудничество с Обществото на народите и под негово ръководство" .
Забележителен е и съставът на тази комисия. Тя се състои от 15 члена — по 2-ма представители от 5-те велики сили и Белгия и по един от Полша, Чехословакия и Куба. Необичайното и уникалното е, че в състава на тази комисия като орган на една международна правителствена конференция са включени известни представители на синдикатите. Председател на Комисията е Самуел Гом- перс — президент на Американската федерация на труда.
Комисията започва работа на 1. II. 1919 г. и на 24. III. 1919 г. вече представя на Конференцията проекта за раздел XIII — „Труд" за Мирния договор. Той се състои от 40 члена и предвижда в своята начална разпоредба създаването на специална Международна организация на труда, която постоянно и трайно да обсъжда и приема норми за международната закрила на труда. Изработеният проект определя и целите, задачите и функциите на учредяваната организация и основните въпроси на нейната.
„Осъвременяването" на Устава на МОТ след големите промени, настъпили в света след края на Втората световна война, беше извършено с Декларацията за целите и задачите на МОТ, приета на 26-ата сесия на Международната конференция на труда на 10 май 1944 г. в гр. Филаделфия (САЩ), известна като „Филаделфийската декларация". Тя е част от Устава на МОТ и представлява „новата Библия" на Организацията .
Причините за създаването на МОТ са: политически, социални и икономически.
- Политическите причини произтичат от тежкото положение, което краят на Първата световна война оставя в Европа. То засяга не само победените държави, но и държавите-победителки. В Европа (Германия, Австрия, Унгария, България и др.) се надига вълна от бурни недоволства от тежкото социално положение, в което се намира народът след войната. В обстановката на остро социално недоволство и напрежение държавите-победителки пристъпват още с откриването на Мирната конференция към създаването на МОТ. Това те правят, за да удържат обещанията, дадени през време на войната към социалдемократическите партии и синдикатите. Целта е двояка: на първо място — да се даде на правителствата на всички държави и особено на правителствата на държавите победителки реален знак за практически стъпки към изпълнение на дадените обещания, и на второ място — да се започне с приемането на международни норми за закрила на труда от новосъздадената МОТ.
- Социални причини.-Те са свързани с искреното желание и решимост на създателите чрез „международното социално законодателство" да закрилят труда посредством приеманите от МОТ международни трудови конвенции и препоръки.
- Икономически причини. Те се изразяват в преодоляването на конкуренцията на стоки, продавани на ниски цени на международните пазари, защото са произведени при ниско заплащане и лоши условия на труда, предимно използуване на детския и женския труд, и др., поради което и себестойността на произвежданата продукция е по-ниска. Международната закрила на труда е насочена срещу такава “нездравословна” конкурентна способност на международните пазари, постигната с „цената" на лошите условия на труд.
МОТ е международна правителствена организация. Тя е образувана от държави и нейни членове са суверенни държави, за разлика от международните неправителствени организации, в които членуват, обществени (неправителствени) организации — синдикални, работодателски, женски, научни и др.'
Като междуправителствена организация МОТ е субект на международното публично право и едно от новите явления в международните отношения, които след края на Втората световна война добиха широко разпространение и голямо значение във всички области на международните отношения: политическа, икономическа, социална, здравна, научна, културна и др.
Създадена след края на Първата световна война заедно с Обществото на народите и работеща в тясно сътрудничество с него, след края на Втората световна война, когато се създаде ООН (24 октомври 1945 г.), МОТ става първата специализирана международна организация по смисъла на чл. 57 от Устава на ООН.
МОТ е уникална международна организация. Нейната неповторима специфика се състои в органите, функциите, дейността и принципите, върху които е изградена. Те се извличат от Устава на Организацията, Филаделфийската декларация и от Правилника за Международната конференция на труда.
Основните органи на МОТ са:
а) Международна конференция на труда.
б) Административен съвет.
в)Международно бюро на.
Функциите на МОТ са:
а) Нормотворческа
б) Техническо сътрудничество.
в) Научноизследователска и издателска дейност.
Тези три основни направления в дейността на МОТ взаимно се допълват и си взаимодействуват.
Многообразната дейност на МОТ е подчинена на специфични принципи. Това са основни ръководни идеи, върху които тя се осъществява. Те се извличат от УМОТ и от Филаделфийската декларация.
Ако 20-те години на нашия век бележат началото на международното трудово право, то времето след Втората световна война е периода на неговото утвърждаване и интензивно развитие. Именно през последните десетилетия в международното публично право се обособиха два нови клона:
а) международно право на международните
б) международно право на правата на човека
Международното трудово право се създава и развива „на границата" между тези два нови клона на международното публично право и от тяхното взаимодействие и по-точно от нормотворческата дейност на международните организации за международна защита на правата на гражданите в областта на труда и общественото осигуряване. Оттам то черпи своя предмет и се извличат
неговите функции.